Общините получават безвъзмездно около 60 минерални извори

Общините да получат безвъзмездно от държавата около 60 на сто от находищата на минерални води в страната, които в момента не се ползват и буквално се изливат в земята, предвиждат поправки в Закона за водите, предлагани от Министерството на околната среда и водите. Това съобщи пред журналисти Асен Личев, директор на дирекция "Управление на водите" в ековедомството.

В момента в приложението на закона има 102 находища, от които около 60% може да се дадат безвъзмездно на общините за управление в продължение на 25 години, допълни експертът. Това се отнася обаче само за минерални извори, които не са предоставени на концесии и чиито води не се използват например от други общини в района. Тогава кметовете ще могат да решат дали да предоставят тези извори на компании, които да ги използват, "тъй като се видя, че държавата не може да ги управлява и изтичат залудо", каза Личев. Така, по думите му, може да се ремонтират запуснатите минерални бани в много селища с частни капитали. Даването на находищата на минерални води на потенциалните инвеститори ще става от общините чрез подаване на заявления, а градският съвет ще реши дали да иска от тях такси за ползване на изворите или ще ги даде безвъзмездно.

От екоминистерството заявиха, че не се притесняват от това, че може да ги обвинят, че така управляващите ще могат да уредят избрани фирми с находища.

Предложените законови корекции също така предвиждат да се премахне разрешителният режим за сондажите и за извършването на дейности по отдих и развлечение във водите и те да минат на регистрационен режим. На незаконните сондажи пък се дава едногодишен срок да се регистрират, след което ще има сериозни санкции.

Личев заяви още, че от следващата година разрешителните за водоползване ще се издават по различен принцип, тъй като в момента законодателството не е правело разлика дали дава позволение за добив на баластра или за построяването на водноелектрическа централа. Вече разрешителни за ВЕЦ ще се дават, само ако ги има в плановете на управление на водите, одобрени от четирите басейнови дирекции.

В момента има 840 разрешителни за водоползване от ВЕЦ, а от проектите съвсем малка част имат извършена оценка за въздействието върху околната среда и за съвместимост със защитените зони от европейската екомрежа НАТУРА 2000, добави експертът.

Той каза още, че след като се избистри моделът за икономическа регулация на водния сектор, ще се промени и таксата, който в момента плащат ВиК и други компании за ползването на водите. Въпросната тарифа, носеща около 40 млн. лв. годишни приходи в екоминистерството, не е променяна от 2000 г. Отделен е въпросът, че намалява събираемостта ѝ. Най-просто е да я индексираме с инфлацията за девет години, но ние не желаем да я увеличаваме без анализ на отрасъла, допълни той.

Такъв предстои да се направи в следващите месеци, съобщи министърът на околната среда и водите Нона Караджова. Ведомството ѝ вече е обявило процедура за избор на консултант, който да помогне в изработката на национална водна стратегия, в която да се регламентира изцяло политиката на страната в управлението на водите и предотвратяването на рисковете от наводнения. В нея ще намери място и визията за привличане на инвеститори в сектора, който се нуждае от 17 млрд. лв. инвестиции в пречиствателни станции, водопроводи и канализация, допълни тя.

Все още обаче не е избистрено дали да има една национална водна компания, дали да са четири и да покриват сегашните басейнови дирекции, дали цената на питейната течност да е една и въобще как да се образува, за да отразява на правените инвестиции, но и да е социално поносима, каза Караджова.