Общините сами провалят финансовата си независимост

33-35 години ще са необходими на българските общини да достигнат европейските при сегашните темпове, с които върви финансовата децентрализация у нас. Този извод направи Емил Савов, експерт по местно самоуправление в Американската агенция за международно развитие, на приключилата годишна среща на кметовете в България. Според него причината е заради замрелия диалог между местната и изпълнителната власти.

Доколко обаче това е единствената причина година след година градоначалниците да се оплакват от сбъркания според тях модел на финансирането им от централния бюджет? Доколко са оправдани претенциите им да имат правомощията сами да управляват приходоизточниците си, а не парите от дейностите им да влизат в републиканския бюджет и от там да се разпределят? Или всъщност в определени моменти тази зависимост от финансовото министерство изнася на общините?

Факт е, че от тази и следващата година Милен Велчев вкара директно в централния бюджет парите от пътния данък. От директни плащания в общинските хазни този налог бе трансформиран в покупката на винетки от регионалните дирекции на Агенция "Пътища" - от април 2004 г. за собствениците на камиони и автобуси, от догодина и за притежателите на леки автомобили. Около 50-те милиона лева годишни приходи ще се изплащат на общините като компенсация. Тя обаче се бави и заради нея кметствата трупат неразплатени текущи сметки и заборчават, гневят се управниците. И с право, при положение, че енергото и топлофикация им начисляват лихви за просрочените суми, а финансовото министерство не им смята лихва за забавените преводи.

От друга страна обаче за винетната система и падането на пътния данък като общински налог се говори още от 1999 г., а конкретни мерки по въвеждането ѝ се предприеха през 2003 г. Предвиждаше се решението да влезе в сила от 1 януари 2004 г., но заради дебатите в Народното събрание, които забавиха приемането му, срокът се отложи за април. Нима общините толкова не намериха начин още при обсъждането в парламента за премахването на пътния данък да се алармира за задаващия се проблем, който ще породи отпадането на този приходоизточник? И да оформят лоби, което да внесе необходимите законодателни промени за замяна на постъпленията от пътния данък с други?

Сега - в последната година от мандата на това Народно събрание и това правителство, кметовете се усетиха да искат в хазните им да влязат около 56 млн. лв. от патентния данък, за да заменят пътния. Само че едно е механизмът вече да е променен, друго е тепърва да искаш в бюджета си налог, който при това ще се премахне след две години.

Излиза, че всъщност местната власт полага недостатъчни усилия, за да наложи своите позиции пред изпълнителната. Особено по отношение на аргументирането на исканията си и доказването на капацитета си да ги изпълнява.

Втора година кметовете настояват сами да могат да събират размера на всички местни данъци и такси и да управляват постъпленията според нуждите си. А не да чакат трансфери от финансовото министерство. Извън факта, че това своеобразно данъчно правомощие може да им се даде само с промяна на Конституцията на Република България, което постоянно се извежда на заден план в приоритетите на законодателната политика, е важно да се разбере дали общините имат административния капацитет да вършат това. Отговорът трудно би могъл да е еднозначен за всички центрове на местната власт. Но фактът, че от Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) вече настояват да отпадне задължението на кметствата сами да събират такса смет или да плащат такса на данъчните за услугата, говори, че местната власт в общия случай не е готова да се прави на бирник. Най-малкото защото няма съответните подготвени служители. Тяхното назначение е разход със съмнителен икономически ефект, защото дори при действащата сравнително силна данъчна администрация събираемостта на такса смет и имотния налог от фирми и граждани към октомври е малко повече от половината на планираните годишни приходи.

В същото време обаче градове, които пилотно въведоха общинска структура за събиране на такса смет, отчитат много по-добри резултати от дейността си в сравнение с данъчните служби. Така че явно това е въпрос на желание и мотивация.

Както е с и разработването на общински проекти за финансиране. Оплакването на местната власт, че централната им е отрязала достъпа до инвестиционни фондове, се опроверга автоматично от по-късното питане от кметовете към присъстващите на годишната среща министри и зам.-министри какви са начините да кандидатстват за заеми и безвъзмездни помощи. Което просто доказа, че особено малките общини нямат капацитета да разработват качествени проекти.

Това хипотетично би могло да се обясни и с все още младата възраст на общинските екипи първи мандат. Но от друга страна, и в най-забутаната селска община има поне по трима-четирима опитни съветници с по два мандата зад гърба си. Така че определено може да се поспори за отрязаните достъпи до инвестиции и откровения мързел на някои управници.

В подкрепа на последното е и упрекът на Стефан Иванов от клуб "Икономика 2000". "Местната власт бяга от допълнителната работа и съответно - от отговорности", заяви икономистът. "Безропотно се съгласявате държавата да поема вашите задължения и да изпълнява вместо общинската администрация голям сектор от публичните услуги, за което можеше властта да ви дава пари", обвини ги експертът. Той имаше предвид разплащанията за образование и поддръжка на детските и социалните заведения. Кметовете обаче му опонираха, че така е по-лесно. "Да, обаче после няма причини да се сърдите, че централната власт ви е иззела функциите. Вие сами сте ги предали и има опасност да се изпразните от съдържание", заяви Иванов. В подкрепа на думите му е статистиката, че пада разходът на общинските услуги като процент от брутния вътрешен продукт.

За сметка на пасивното си поведение в сектора на услугите, общините са доста активни, когато става въпрос за стопански дейности. Тогава бързо се пресмятат парите, които могат да влязат в местната хазна и данъците, които със съжаление трябва да се платят на държавата. Местната власт обаче е преди всичко представител на държавността, а след това търговец или предприемач.

Още от Бизнес

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?