Общинският съвет ще контролира с питания и районните кметове в София

Волен Сидеров и Борис Бонев може да влязат в ръководството на СОС

Сн. БГНЕС, архив

И районните кметове в София ще отговарят на питания на общинските съветници. В момента въпроси могат да се задават само към кмета на общината, а в някои случаи те засягат работата в конкретни райони. Затова в предстоящите промени на правилника за организацията на работата на Столичния общински съвет (СОС) се предлага въпроси да се отправят и директно към 24-те районни кметове.

Освен общинските съветници питания и предложения ще могат да правят и гражданите. А когато в дневния ред на заседанията на общинския съвет има включени точки, предложени от граждани, те ще бъдат допускани до кулоарите на заседателната зала на съветниците. Достъпът до комисиите към общинския съвет за граждани остава свободен.

Това стана ясно, след като в четвъртък председателят на общинския съвет Елен Герджиков (ГЕРБ) и председателят на комисията, която работи по промените в правилника, Силвия Христова (ГЕРБ) обявиха част от промените в правилата за работата на съвета, одобрени от работната група, която трябваше да ги подготви.

Промените предвиждат и всеки общински съветник, а не само тези, които са част от политическа група, да бъдат номинирани и избирани за зам.-председател на СОС. Това на практика ще даде възможност и на лидерът на "Атака" Волен Сидеров, който не е част от група, както и на независимия общински съветник Борис Бонев да бъдат предложени или да се самоиздигнат за поста. Ако бъдат избрани, постът ще им даде възможност да участват на т. нар. председателски съвет. В рамките му се правят консултации по програмата и дневния ред на заседанията на СОС, както и по други въпроси от дейността на съвета.

Предстои измененията да бъдат публикувани за обществено обсъждане и месец след това да се гледат от всички комисии на съвета, след което да бъдат гласувани и официално. От сега обаче се очертава част от предложенията на работната група да бъдат отхвърлени или променени. Причината е, че гласовете, с които те са приети от работната група, не отразяват разпределението на силите в общинския съвет и на практика представителите на опозицията в групата са повече от тези на управляващите от ГЕРБ/СДС и ВМРО.

Един от текстовете, който вероятно няма да остане в окончателния вариант на правилника, е питанията към кмета и районните кметове да са първите точки в заседанията на общинския съвет. В момента те са поставени накрая, което според представители на опозицията - основно на "Демократична България", показва, че въпросите към администрацията, с които се контролира нейната работа, се неглижират. Според Герджиков обаче тези питания често засягали частни въпроси или теми, които касаят определена група граждани, докато вземането на решения обикновено се отнасяла за всички жители на общината. Затова било логично питанията да са след решенията по конкретни нормативни актове, предложения на администрацията, разпореждане с имущество.

Приетите на този етап промени в правилника за работата на общинарите предвиждат и информацията за решенията на съвета да стане по-прозрачна, а работата да се дигитализира. Подобно на много други общински съвети в страната предстои и столичният съвет да публикува предварително предложенията за решения и докладите към тях. В момента са достъпни единствено документи, които изискват обществено обсъждане като промени или приемане на нови наредби, стратегии и други. При това публични са вариантите им за обществено обсъждане, които може да се различават от внесените впоследствие за гласуване в съвета.

Предвижда се с промените в правилника тези документи да са в машинночетим формат, което ще позволи по-лесно в тях да се търси информация, да се обработват данни. Това обаче ще е задължително едва от 2 февруари 2022 г., тъй като към момента нямало техническа възможност всички звена на администрацията, както и районните кметства да внасят доклади в такъв формат. Най-късно до тази дата ще може да продължи практиката документите да се представят в съвета на хартия, след това да се сканират и да са достъпни за гражданите в този неудобен формат.

Отлагателният срок за машинночетимия формат бил поставен след становище на администрацията, според което това изискване нямало как да се изпълни веднага. Според Силви Христова то все пак може да се приложи веднага, ако съответното звено има възможност да подпише електронно документите, които внася.

Анализ на финансираната от общината "Визия за София" от преди няколко месеца показа, че всеки изведен от Столиична община документ, каквито са и докладите до общинския съвет, съдържа поне един подпис, а често се налага съгласуване между две и повече звена. В тези случаи документите се разпечатват на хартия и се разнасят между кабинетите за физическото полагане на подписи. От анализа на "Визия за София" излиза, че дори в централната администрация липсва система за цифрово подписване на документите. Освен това около две трети от събираните от администрацията данни, както и такъв дял от публично достъпната информация, произвеждана от местната власт, са във формат, неподходящ за обработка.

25% от публикуваните документи или 7.6% от всички документи на администрацията са в машинночетим вид, който е подходящ за повторна обработка.

Това на практика означава, че гражданите скоро едва ли ще получат доклади дори на централната столична администрация в нормален вид.

Друга технологична промяна, засягаща работата на общинския съвет, се очаква да се случи веднага след промяната на правлиника. Тя включва излъчване на живо в интерент на заседанията на комисиите към съвета. Публични ще са и протоколите от заседанията им.

Очаква се също така решенията на общинарите да се качват на сайта на общинския съвет след приемането им, придружени с поименното гласуване по тях. В момента как гласува всеки съветник може да се види, ако се върне видео записът от заседанията.

Споделяне

Още по темата

Още от България

Какво да се прави при бързото разрастване на коронавирусната зараза?