Общо 4% от българите приемат физическото насилие върху жени

Огромно мнозинство от българските граждани подкрепят равенството между мъжете и жените и смятат за неприемливи всички форми на насилие над жени, става ясно от национално представително изследване на "Алфа рисърч" по проект на Институт Отворено общество – София. Данните бяха публикувани в четвъртък по случай Международния ден за борба с насилието над жени, който се отбелязва на 26 ноември.

Над 90% от хората смятат равенството между мъжете и жените за основно човешко право, приемат го за необходимо условие за постигане на по-справедливо общество и са съгласни, че мъжете и жените трябва да получават еднакво заплащане за една и съща работа.

Въпреки всичко данните дават основание да се допусне, че приблизително 220 000 пълнолетни български граждани смятат, че е допустимо мъж да удари жена, ако тя го провокира. За над 900 000 български мъже насилието над жени у дома остава личен проблем, който трябва да се решава в семейството.

През 2018 година удрянето на жена се е смятало за приемливо от 12% от мъжете и от 6% от жените при 9% средно за страната. Три години по-късно има видимо подобрение. През 2021 г. по-малко от 4% от пълнолетните граждани намират това за приемливо, като не се наблюдава съществена разлика в дяловете на толериращите този вид насилие между мъжете и жените.

През октомври тази година над 85% от анкетираните заявяват, че е неприемливо да се правят нежелани сексуални намеци към жени. Над 90% смятат, че е неприемливо мъжът да определя с кого е подходящо да се среща жената, както и жена да бъде удряна, ако е предизвикала с нещо мъжа.

Анкетираните, които споделят противоположното мнение, намаляват през последните 3 години. В сравнение с 2018 година делът на тези, които смятат за приемливо мъж да удари жена, ако тя го провокира, спада наполовина от 9% на 4%.

Делът на тези, които смятат, че насилието над жени у дома е личен проблем и трябва да се решава в семейството, спада от 30% през 2018 година на 16% в изследването през 2021 г

Делът на тези, които смятат, че жените преувеличават, когато се оплакват от сексуален тормоз, за същия период спада от 23% на 15%. Наблюдава се увеличение на дела на анкетираните, които изразяват несъгласие с подобни стереотипи.

"Може да се допусне, че наблюдаваните промени в разпространението на стереотипни виждания за насилието над жени през последните три години има връзка с интензивността на политическата и медийна кампания срещу ратифицирането от България на "Истанбулската конвенция", се казва в публикацията на Институт Отворено общество – София

През 2018 година бе проведена агесивна кампания срещу Истанбулската конвенция и може да се допусне, че тази кампания е имала непосредствено негативно влияние върху обществените нагласи по темата през съответния период.

Намаленият интензитет на тази кампания през следващите години и конкретно през 2021 година съвпада с наблюдаваното намаляване на дела на споделящите стереотипни виждания за насилието над жени.

"От данните може да се направи заключение, че начинът, по който политиците и другите публични фигури говорят по темата, може да оказва съществено влияние върху нагласите на гражданите и разпространението на стереотипи по отношението на равенството между половете и насилието над жени", заключават авторите на проекта.

Цитираните данни за 2018 година са от национално представително изследване на общественото мнение, проведено сред населението на възраст над 18 г. през април 2018 г. по метода на пряко интервю "лице в лице" по стандартизирана анкетна карта. Респондентите са подбрани чрез вероятностна двустепенна гнездова извадка. При планирани 1200 интервюта са осъществени 1179. Максималната допустима стохастична грешка е ±2,85%. Изследването е осъществено и финансирано от Институт Отворено общество – София. По-подробен анализ на данните от изследването може да бъде намерен тук: Обществени нагласи към равенството между мъжете и жените и насилието над жени

Данните за 2021 година са от национално представително изследване на общественото мнение, проведено сред населението на възраст над 18 г. през октомври 2021 г. по метода на пряко интервю "лице в лице" по стандартизирана електронна анкетна карта. Респондентите са подбрани чрез двустепенна стратифицирана извадка по регион и тип населено място с квота по признаците пол, възраст, образование. Осъществени са 1000 ефективни интервюта. Максималната допустима стохастична грешка е ±3.1%. Изследването е осъществено от Алфа рисърч по проект, финансиран от Институт Отворено общество – София.