Обвиненият за убийствата на жената и детето си не помни случилото се

Съдът остави Викторио Александров за постоянно в следствения арест

Снимка: БГНЕС

Задържаният късно в понеделник за убийствата на приятелката и 1-годишното си дете Викторио Александров не помни моментите, в които прокуратурата твърди, че ги е застрелял. Това стана ясно от подробния му разказ пред Софийския градски съд (СГС), който го остави за постоянно в следствения арест.

Съдия Атанас Атанасов прие, че в случая има достатъчно доказателства, за да се предположи, че Александров е извършил двете убийства и отчете тежестта на повдигнатите му обвинения.

Освен това СГС посочи като основание за продължаването на ареста на обвиняемия негово писмо до родителите му, в което ги предупреждава, че смята да избяга в Турция. По собствените думи на Александров то е писано на 24 октомври.

Преди това обвиняемият разказа, че се е разделил с приятелката си Дарина Министерска на 25 октомври, когато бил принуден да се изнесе от жилището в кв. "Надежда" през нощта.

"На 25-и си тръгнах със скандал напълно доброволно, без никакви действия от моя страна и т.н. Оставих ключовете от апартамента, взех си багажа, сакове... В следващите дни сме се виждали всеки ден 6-8-10 часа. На 26-и и 27-и имах възможност да нахраня два пъти детето си, да я приспя, да си играя два дни с нея. Да купя мокри кърпички за детето и всичко необходимо, докато мен ме няма да може да води нормално отглеждане, без да се лишава от нещо. Имах намерение да не се притеснява тя финансово, понеже не взимаше голямо майчинство – докато мен ме няма. Та, на 26-и и 27-и прекарахме деня заедно без абсолютно никакви проблеми. Почти все едно бяхме заедно – все едно не съм си тръгвал от апартамента. Нито скандали, нито е имало заплахи", обясни Александров.

На следващия ден, 28 октомври, бил цял ден на работа, след което взел баща си и отишъл в апартамента на Дарина. Освен нея, там бил и нейният баща, с когото се скарали.

"Баща ѝ взе повод да се скара с мен, аз реших да си тръгна, Дарина ме помоли също да си тръгна. Отидох в апартамента ни в кв. "Хаджи Димитър". Преди да си легна продължихме чата във Фейсбук с Дарина – затова какво се е случило и защо така. Аз казах, че не искам да има конфронтация и съм готов да се разберем по мирен начин и както тя реши .Тя имаше намерение за споразумение за виждане на детето и родителските ми права", добави обвиняемият.

След този разговор Александров си легнал. На другия ден се събудил и отново провел разговор с приятелката си във Фейсбук, който обаче не тръгнал "на добре". Скарали се и за договора за интернет и телевизия в жилището в "Надежда", защото бил на негово име, а той настоявал след раздялата да бъде прехвърлен на името на Дарина.

"Имахме и спор за кучето, което тя намери през април 2017 г., около град Елин Пелин на бензиностанция "Пегас", което до този момент се отглеждаше в моето семейство. Това куче е нейно и нейна отговорност. След като стигнахме до момента, че ще приключим нашите отношения с изключение на тези за дъщеря ми, аз считах, че е редно кучето, което е нейно, да отиде при нея. Тя се съгласи с това, без да го оспорва."

Така се стигнало до момента, в който Александров взел кучето и тръгнал за апартамента на приятелката си, за да ѝ го остави. По пътя обаче размислил и върнал животното при родителите си. Когато стигнал Дарина му казала, че ще дойде друг човек, за да не остават сами и Александров ще има проблеми.

"Аз питах кой ще дойде – "Един приятел, за да не съм сама." Аз ѝ казах, че няма да се бавя. Влязох, държейки дъщеря ми прегърната в ръцете ми и говорейки. Говорейки съвсем нормални неща – какво се случва. Дарина каза: "Това, което беше е всичко между нас, каквото било-било, всичко приключва тук и сега. Ще се виждаме само след изпълнението на споразумение в съда." Уведоми ме, че трима адвокати независимо едни от други пишат това споразумение. Аз ѝ казах, че съм готов да подпиша споразумението, но да виждам дъщеря си както сме говорили – според споразумението. През това време отстъпих крачка назад, защото Дарина отиде, взе един плик и взе да разглабя устройствата за телевизия, интернет в плика, като крещеше: "Нали това искаше, толкова ли не може да изчакаш, аз как ще се справя без интернет, как ще комуникирам с теб без интернет?!" Все пак казах, че телефонът може да се ползва и без интернет."

След това младата жена продължила да се ядосва и му заявила, че повече не иска да го вижда, а с детето ще се срещат, както определи съдът.

"В този момент тя изтръгна детето ми от ръцете... По начин, който ми остави изключително голяма травма, защото аз не съм такъв човек. Тя да изтръгва така детето. Малката се разплака. И оттам нататък помня от действията си само как бягам по стълбите в посока парка..."

Тук съдия Атанасов го попита дали е имал пистолет в себе си в този момент. Александров потвърди, уточнявайки, че става въпрос за законно притежаван негов личен "Смит енд Уесън", който държал в чантичката си с документи.

"В конкретния случай го взех, защото на 25-и, когато бях изхвърлен, тя ме изхвърли със заплаха – присъстваха няколко човека, доколкото разбрах е уведомено Второ районно (както обявиха от МВР, срещу Дарина е подадена жалба за психически тормоз от името на приятеля ѝ дни преди убийствата – бел.ред.). И малко по-късно пристига лицето Антон – той е семеен приятел на Георги и Ваня Министерски (родителите на Дарина – бел.ред.)", продължи обвиняемият, след което бе попитан от съдията дали е използвал оръжието си.

"Г-н съдия, нямам спомен за действията си. Следващите ми напълно ясни спомени са как съм прегърнал детето и как тичам по стълбите. Много по-късно успях да си разясня...", отговори мъжът, добавяйки, че си е разяснил, "че може би съм ... Дарина и провокиран ... и може би безсилен, лишен от ... че може би ще изгубя най-скъпото нещо в живота си".

След това Александров разказа как се разходил с детето в парка. Проверявал дали ѝ е студено, завивал я е и докато вървял се озовал до "Илиянци". Оттам хванал градски транспорт, вероятно линия 26, с който стигнал до последната без да знае къде точно се намира. Там обядвали, като детето яло пилешка супа с хляб, тъй като много обичала филийки хляб. След това се прибрали до "Хаджи Димитър" на автостоп.

"Стигнах до "Хаджи Димитър" и видях нашия апартамент. И някаква патрулка отдолу. След което явно усещах, че съм направил нещо, което не е трябвало. И изпаднах в паника. Видях такситата и просто тръгнах... Имам спомен, че отидох и попитах дали могат да ме откарат до "Надежда", да се приберем в нас. В нас, имам предвид в апартамента, в който живеехме с Дарина в "Наджеда" 4 на ул. "Бели Дунав" 2. Помолих шофьора да ме закара до там. Когато видях блока, явно съм изпаднал в някакъв стрес..."

От думите на Александров стана ясно, че не помни да е заплашвал таксиметровия шофьор с пистолет, нито да е искал да му остави детето, както разказа самият шофьор пред медиите по-рано.

"Следващите ясни спомени, които имам, са как сме на Долни Богров. Отидохме до езерцето – малката се радваше на водата. Дадох ѝ камъчета да си играе, но на нея ѝ се спеше, защото не знам откога не беше спала. Спрях малко, погледнах бензиностанцията и реших да починем в една от постройките отстрани. Вече се чудех какво правя там, как съм стигнал... А явно има някаква причина да съм там, но малката взе да мрънка. Изпях ѝ една нейна любима песничка – "Зайченцето бяло", защото тя заспива само с нея... Малката заспа, прегърната в мен... Аз, поогледах се, зачудих се къде съм, зачудих се какво става и явно съм заспал. Имам ясен спомен от това, защото помня ярка светлина, крясъци и какво се случи – нямам спомени... Светлината в линейката..."

Попитан дали тогава пистолетът му е бил у него, Александров потвърди. След това съдия Атанасов предположи, че обвиняемият е обичал детето си и попита дали си е представял,ч е може да го убие, на което той отрече.

"Няколко часа след като бях в болницата, полицаите ме информираха какво се е случило и какво съм направил. Аз не мога да повярвам, че това съм го направил аз", заяви мъжът на въпрос на съда дали в момента осъзнава какво се е случило с приятелката и детето му.

"Съжалявам за всяко едно мое действие... Дарина е казвала че по-добър баща от мен няма да намери", приключи разказа си Викторио, след което в последна дума пред съда поиска да му бъде определен домашен арест, защото не се чувства добре.

"Аз осъзнах че повече никога няма да видя жена си и детето си. Психически се сринах отвсякъде. Единствените хора, които могат да ми помогнат, са моите родители и няма никаква опасност да избягам или да се укрия, защото вярвам, че те ще бъдат неотлъчно до мен. Те са единствените хора, които могат да ме подкрепят да ми помогнат."

Решението на СГС за оставането на Александров в ареста не е окончателно и подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд.

Още по темата
Още от България