Обвиняем подуправител на БНБ: Искров беше много информиран човек

Не е вярно, че Иван Искров не е бил информиран за случващото се с КТБ, както самият той твърди във втората банкова стенограма от консултациите при президента Росен Плевнелиев на 14 юли 2014 г.

Това твърди в интервю пред "Гласове" бившият подуправител на централната банка Цветан Гунев, с чието разследване и обвинение от страна на прокуратурата започнаха проблемите с КТБ. В момена Гунев, за разлика от Иван Искров, е обвиняем за неприлагане на надзорни мерки и неналагане на предписания на КТБ в периода юли 2013 г. - юни 2014 г.

В стенограмата Искров твърди пред политическите лидери, че нищо не е знаел за случващото се с КТБ. "Никога не съм уведомяван да има проблем с кредитен портфейл или каквото и да е в тази банка, било от подуправител, било от друг", посочва той. Ексгуверньорът се оправдава с това, че банката фалшифицирала отчетите си.

Гунев: "Искров беше "много информиран човек"

"Специално управителят Искров беше много информиран човек. Имаше разнообразни контакти и извън БНБ, което не е ненормално. На мен лично ми е казвал: "Ти си отличен специалист, но не си политик. Ето защо искам всичко да знам”. Прав беше и съм се вслушвал в неговите съвети поради всестранната му информираност", посочва Гунев пред "Гласове".

Той твърди, че именно от Искров е научил за раздора между бившият собственик на КТБ Цветан Василев и експартньора му в бизнеса Делян Пеевски. От косвени улики може да се съди, че въпросният раздор е възникнал около есента на 2013 г. и мнозина смятат, че именно той е в основата на ликвидирането на КТБ.

"Всъщност от него (от Иван Искров, б. р.) научих за разразилата се кавга между Пеевски и Василев, която той следеше в динамика. Може би се безпокоеше да не пострада банката, а и самият той. Не знам какви точно усилия е положил срещу това, но пострада не само КТБ, но и БНБ. Лично аз не допусках, че може да се случи такъв сценарий с голяма банка през ХХІ век в страна от ЕС", посочва Гунев.

Той категорично възразява и срещу твърденията на Иван Искров, че не е бил в течение с работата на "Банков надзор".

"Освен изключително подробните регулярни отчети на "Банков надзор” пред УС на БНБ, управителят, всеки подуправител и всеки член на УС на БНБ имаше ексклузивното право да иска информация от който и да е служител на БНБ по интересуващ го въпрос. И ползвахме тези права, управителят също. Така че, който се е интересувал от нещо, е получавал отговори директно от отговорния служител", посочва Гунев. Специално за

КТБ обаче той не си спомня някой от управата на централната банка да се е интересувал от нещо през неговия кратък мандат.

Според Гунев Искров много се е страхувал някой да не го обяви за виновен за провала с КТБ и затова се е оправдавал с подуправителите.

"Както виждате, управителят Искров е обсебен от страха да не би някой да го посочи за виновен. Най-малко три пъти в период от 4 часа разговори отчаяно обяснява как е устроен законът и как няма начин да е виновен за нещо", посочва бившият подуправител.

Гунев: КТБ беше здрава капиталово до юни 2014 г.

Цветан Гунев твърди, че КТБ е била здрава в капиталово отношение до обявяването на специалния надзор, като нейните проблеми са били единствено ликвидни. По думите му на срещата при президента е докладвано, че по-голямата част от обявените за неокомплектовани кредити за 3.5 млрд. лв. всъщност са били обслужвани.

"Реалните загуби по кредитите, базирани на просрочия, започват след датата на специалния надзор. Отчетите на банката към 30.06.2014 г., при това подписани от квесторите, показват, че тя е капиталово жизнеспособна, но с изчерпана ликвидност", твърди Гунев. Той не разбира защо при тези изходни данни се дискутира ликвидацията на банката.

Йордан Цонев: Цветан Василев е виновен за фалита

Виновен за фалита на четвъртата по големина банка у нас през 2014 г. е Цветан Василев, заяви също в сряда в интервю по "Би Ти Ви” един от участниците в консултациите при президента на 14 юли 2014 г. - депутатът от ДПС Йордан Цонев. А за това, че БНБ е твърдяла, че банката на Василев е в добро състояние, вече двама шефове на надзора са с обвинения, каза още Цонев, като визираше Цветан Гунев и Румен Симеонов.
На уточнението, че и той е един от хората, за които се разбра, че са ходили при Василев в офиса му, Цонев заяви, че ходел и при други банкери.

"Много срещи съм имал и с него, и по въпросите на банковото законодателство", посочи депутатът, който бе председател на бюджетната комисия в 42-рото Народно събрание. Той обясни, че предпочитал да се среща с банкери в техните офиси, за да не ги затруднява с ограничения режим за достъп до парламента. Тези срещи винаги са били служебни.

В сряда Цонев разви и тезата, че бюджетът не само не е загубил от фалита на КТБ, но дори е спечелил.

Държавният бюджет не само не е загубил от фалита на КТБ, а е спечелил. Това обяви депутатът и зам.-председател на групата на ДПС Йордан Цонев пред bTV в коментар след оповестяването на втората стенограма от срещата при президента Росен Плевнелиев. В подкрепа на думите си Цонев посочи, че бюджетът е дал 1.65 млрд. лева заем на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ), но с фиксирана лихва от 2.95%.

"Фондът е върнал вече 1.1 млрд. Знаете ли колко е лихвата, която е спечелил бюджетът от това? 105 милиона! Не само, че не е ощетен бюджетът, не само, че не са ощетени данъкоплатците, но бюджетът е на печалба", заяви Цонев.

Той обаче не разкрива какви лихви е платил бюджетът, за да се сдобие с ресурса, отпуснат впоследствие като заем на ФГВБ. Това означава, че реалната "печалба" за хазната от покриването на гарантираните депозити в КТБ всъщност е значително по-малка от цитираните от Цонев 105 млн. лв.

Цонев всъщност иска да илюстрира тезата си, че не данъкоплатецът е платил "сметката" за фалита на КТБ. Фактите обаче сочат, че сметката я платиха огромна част от българските граждани, които ползват финансови услуги, наред с част от кредиторите и депозантите на самата банка с негарантирани влогове.

През 2014 г. и впоследствие ФГВБ изплати гарантирани депозити на вложители в КТБ за близо 3.7 млрд. лв. Въпросните средства на практика се покриват от ежегодните вноски на банките във фонда, които пък са за сметка на ползвателите на банкови услуги у нас. Макар да не се припокриват напълно с понятието "данъкоплатци", на практика тези хора отново са голяма част от българските граждани.