Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Обятията на дракона

11 коментара
Обятията на дракона

Част 1: "Меката сила на Китай заплашва Запада

Китай може би не се кани да използва своята растяща военна мощ, но това е слабо утешение за страните от Запада. Пекин с радост прилага своята "мека сила" във всички институции – от Световната търговска организация (СТО) до ООН – за да получи това, което иска. При това на всяка крачка хваща Запада неподготвен.

Мившият министър на външните работи на Китай Цян Цичън веднаж ми каза, полу на шега, полу наистина, че военните в цял свят са еднакви. "Те са щастливи само, когато получават най-скъпите съвременни играчки", каза зам.-министърът.

Ако това е така, то днес китайските генерали сигурно са просто щастливи. Китай през 2010 г. увеличи своя военен бюджет със 7.5 %, отделяйки средства за нови изтребители и за допълнителни крилати ракети. Нарастването на военната мощ на Пекин предизвиква загриженост сред западните експерти, въпреки че военният бюджет на САЩ е примерно осем пъти по-голям от китайския. Мнозина усещат, че Китай представлява опасност за Източна Азия, докато други направо са сигурни, че Пекин се готви за военно завладяване на света.

Всичко това е много далеч от истината. За разлика, да кажем, от САЩ Китай вече повече от три десетилетия не е нападал нито една страна след нахлуването си във Виетнам през 1979 година. И макар ръководството на страната да подрънква от време навреме с оръжие, сплашвайки Тайван, наричан в Китай "родоотстъпническата провинция", то няма намерения да влиза в никакви въоръжени конфликти.

За разлика от мнозина на Запад, китайците отдавна са признали, че бомбите в наше време не са нищо повече от средство за сплашване. В днешните асиметрични конфликти е трудно да се задържи територия, завладяна в резултат на кръвопролитни сражения. Войната е инструмент на миналото и изявлението на Мао, че "политическата власт израства от дулото на пушката", днес вече не съответства на действителността.

"Меката сила" – това е новата твърда сила

Но китайците действително завладяват света. Правят го много успешно, като провеждат агресивна търговска политика по отношение на Запада, като предоставят евтини кредити на страните от Африка и Латинска Америка, като упражняват дипломатически натиск върху своите партньори, като провеждат граничещи с културен империализъм кампании против правата на човека, считани от нас за универсални, а също като сред страните от Съвета за сигурност изпращат най-големите военни контингенти в състава на миротворческите мисии на ООН. С други думи, китайците извършват завладяване с помощта на "мека", а не на твърда сила.

Пекин наистина води война на всички континенти, но това не е война в класическия смисъл на думата. Друг въпрос е дали използваните от тях методи могат наистина да се смятат за "мирни". Например, китайците прилагат международните споразумения както смятат за необходимо, а когато правилата започнат да им пречат, те "творчески" ги заобикалят или пренаписват тези правила с помощта на податливи съюзници.

Но защо политиците от Вашингтон, Париж и Лондон игнорират цялата тази лъжа, подмилквайки се пред китайците, вместо да ги критикуват? Нима завладяването на печелившите по общото мнение пазари в Източна Азия и опитите да се направи впечатление на китайците помагат в това дело?

Лидерите на компартията манипулират своята валута, занижавайки по този начин изкуствено цените на своите експортни стоки. Това, че неотдавна те допуснаха малко поскъпване на своята валута – юан – свидетелства повече за пиар, отколкото за реална промяна в настроението. Китайците са известни с това, че използват всички познати трикове, купувайки суровини и подписвайки споразумения за тръбопроводи. Китайските участници в преговори действат агресивно и настойчиво. През това време тези пирати на свободния пазар безсъвестно ограничават достъпа до собствените си природни ресурси. Осъждат протекционизма, но самите те са такива протекционисти, че почти нямат равни в тази голяма игра на глобализация.

"Икономическото оръжие на 21-ви век"

Неотдавна Пекин въведе строги експортни квоти върху редките метали, които са незаменими във високотехнологичните производства, с приложение в хибридните автомобили, високопроизводителните магнити и твърдите дискове на компютрите. 95 процента от метали като лантан, неодим и прометий се добиват в Китай, което осигурява на Пекин фактически монопол върху тези ресурси.

Безусловно китай няма намерение да изнася тези метали, преди да постигне съществено увеличение на експортните им цени. В действителност е съвършено очевидно, че Китай иска от 2015 г. напълно да забрани износа на някои видове редки метали. Разтревожени наблюдатели в Япония наричат тези ценни ресурси "икономическото оръжие на 21-ви век". Китайците игнорираха протестите на Вашингтон и Брюксел, заявявайки нагло, че правилата на СТО разрешават на страните да защитават своите природни богатства.

Като член на СТО днес Китай си играе на котка и мишка с тази организация. Въпреки предупрежденията Пекин така и не е подписал Споразумението за държавните поръчки и, правейки такива поръчки, продължава да дава явно предпочитание на вътрешните доставчици, игнорирайки техните чуждестранни конкуренти. За да получи държавен контракт в Китай, една международна компания е принудена в рамките на напълно непрозрачна процедура на лицензиране да разкрива конфиденциална информация и даже да се съгласи да предаде на китайците своите технологии. Често такива компании са принудени да се отказват и от своите патентни права.

От своя страна Китай развива в СТО буйна дейност с цел да получи привилегирован статут на "страна с пазарна икономика". Ако Пекин успее в това начинание, в бъдеще ще може да се оправя като цяло и без неудобните антидъмпингови процедури. Нима обаче ръководителите на Китайската комунистическа партия вярват, че останалият свят ще награди по този начин съмнителната им търговска практика?

Отговорът на този въпрос е положителен и те имат маса основания за оптимизъм. Когато работата опре до дипломацията, Пекин знае как да взема връх. Дали в СТО, в ООН или в друг международен форум Китай надиграва Запада във всичко.

Част 2: Как Китай развива отношенията си със света

В последните години китайските ръководители често обединяват усилията си с предприемчивата и даваща надежди Индия. Така стана, когато двете страни със съвместни усилия торпелираха преговорите за климата в ООН и търговските преговори в Доха. По-важно е обаче, че китайските лидери получават подкрепа от страните в Африка, Латинска Америка и Централна Азия благодарение на своите големи проекти, подаръци и доброжелателното си отношение към тях.

Особено внимание китайците отделят на страните с големи запаси от нефт и природен газ като Венецуела, Казахстан и Нигерия. Но те развиват отношения и със третостепенни страни, които обикновено са игнорирани от Запада, но, както и всички останали, притежават право на глас в международните организации. Пекин опрощава на африкански страни милиардни дългове и ги засипва с инфраструктурни проекти. Помощта си обикновено обвързва с две, относително безболезнени за тези страни, условия: те не трябва да имат официални отношения с Тайван и се задължават да поддържат Китай в международните организации.

Още по-показателно е онова, което Пекин не изисква от тези страни. За разлика от Вашингтон, Лондон и Берлин, китайците не обвързват помощта си с никакви условия, отнасящи се до отговорното държавно управление. Ако Западът наказва правителства заради авторитарното им поведение, лишавайки ги от финансиране (а в някои случаи косвено заплашвайки ги със "смяна на режима"), в това отношение Пекин не изпитва никакви угризения на съвестта. Той приласкава диктатори, като им строи дворци и пътища към извънградските им вили, като им дава гаранции за териториалната цялост, в каквито и нарушения на човешките права да са обвинени тези диктатори.

Шанс, а не проблем

Китай има напълно приятелски отношения с редица от най-проблемните страни в света, включително и провалени държави и страни на ръба на банкрута, като Судан, Бирма и Йемен. "За Запада провалените държави са проблем. За Китай те са шанс", пише в списание "Foreign Policy" американският експерт Стефан Халпър, който наримча такива страни "пекинска коалиция на желаещите".

Това дипломатическо оръжие дава очаквания ефект. Прокитайският гласуващ блок начело с африканските страни вече успя да попречи на напредъка в СТО. Същевременно нараства влиянието на Китай в ООН: през последното десетилетие подкрепата за китайската позиция по въпросите на човешките права е нараснала от 50 до над 70 процента.

А Вашингтон вече не го включват в някои от ключовите групи. САЩ не ги канят на източноазиатската среща; въпреки желанието ѝ, на Америка не ѝ дадоха статут на наблюдател в Шанхайската организация за сътрудничество. Това е своего рода антинатовски блок под фактическото ръководство на Китай, в който влизат Русия и повечето страни от Централна Азия. Статут на наблюдател обаче бе предоставен на Иран.

Пример достоен за подражание

Безспорно всичко това съвсем не означава, че Западът е претърпял поражение в битката за влияние в Африка, Латинска Америка и Азия. Въпреки че Пекин се подмазва на диктаторите, а Западът не би могъл и не трябва да заема такава позиция, Америка и Европа са способни да си съперничат с Китай и даже в друга област го превъзхождат, показвайки идеален, достоен за подражание, пример за демокрация.

В последните месеци все по-често се чуват предположения, че развиващите се страни внимателно се вглеждат в китайския модел на пазарна икономика и в ленинизма, в икономическото разнообразие и строгия еднопартиен контрол, смятайки всичко това за привлекателна алтернатива на демокрацията. САЩ твърде малко се занимават със самоанализ, а европейците са прекалено погълнати от себе си и като резултат не привличат симпатии на своя страна, казва бившият сингапурски диплромат, професорът по политология Кишоре Махбубани. Той предполага, че китайският импулс на силата в крайна сметка е непреодолим. С него на Запад се съгласяват мнозина от групата на хората, които винаги са гледали на профсъюзите като на деструктивна организация и придават малко значение на нарушенията на правата на човека.

И все пак въпреки, че Китай все повече привлича някои авторитарни управници, малцина смятат тази страна за образец. Пекин вече откри в най-различни страни по света над 500 поделения на Института на Конфуций, надявайки се по този начин да утвърждава така нареченото културно превъзходство на Китай. А в резултатите от десеткратното увеличаване на стимендиите за китайски университети днес в Китай учат два пъти повече индонезийци, отколкото в САЩ.

Стане ли обаче дума за Харвард, за съвременните мобилни телефони или за Холивуд, хората в различни ъгълчета на света все още смятат Запада за родина на всичко най-привлекателно и желано. Освен това мнозина от онези, които флиртуват централизма от китайски образец, гледат на държавно-монополистичната регулация само като на преходен етап, който има смисъл от икономическа гледна точка, в крайна сметка ще доведе до демокрацията с нейните работоспособни институции – като в Южна Корея, например.

Нужна е повече настойчивост

Никой в Азия, в Латинска Америка и в Африка не желае появата на още един президент-месия от типа на Джордж Буш, смятащ, че може със сила да наложи на другите страни американския модел. Много хора в развиващите се страни могат с лекота да различат надутото високомерие от здравата увереност в себе си. В Китай хората по традиция приемат прекомерната готовност към компромиси като слабост, а упоритото придържане към собствената позиция – като достойнство.

Канцлерът на Германия Ангела Меркел, която е на кормилото на водещата в миналото страна-износител, градейки отношенията с днешния лидер в експорта, трябва да проявява доста повече настойчивост, отколкото прояви по време на неотдавнашното си посещение в Пекин. Тя трябва да подчертае, че на Германия ще ѝ се наложи някъде да прокара разграничителна линия. Може да каже, например, че Берлин няма да подкрепи Китай в стремежа му да получи привилегирован статут в СТО, докато той нарушава правилата на тази организация. Тя трябва също така ясно да заяви, че Германия няма да се примири с промишления шпионаж на китайски агенти в германските центрове на високите технологии, с продължаващото незаконно копиране на патентовани изобретения и с фактите за изнудване на средни и малки германски компании, работещи в Китай.

Когато Китай моли за отмяна на визовите ограничения, Германия трябва попита китайците, какво ще получи в замяна. И Берлин не бива да се притеснява, че на подобна критика Китай ще реагира с отказ от делови контакти с Германия. Китай изхожда от своите користни интереси и има нужда от Запада точно толкова, колкото и Западът има нужда от него. Китайците освен това са привикнали към твърда игра.

Как Тайван постига онова, от което има нужда

Колкото и да е парадоксално, нагледен пример за това какво трябва да е отношението към Пекин дава Тайван. Говорейки преди 15 години в интервю за "Шпигел", тогавашният министър-председател на Тайван Лин Чан ми се оплака, че Китай измъква почвата под краката на Тайпе. По думите му Тайван бил признат от 30 страни, но с времето ситуацията ще се промени. Ситуацията обаче не се промени. Днес страната е призната от само 23 държави.

Въпреки всичко новото ръководство на Тайван се отнася към това с прагматизъм. Разбирайки, че няма как да победи Китай, то реши да развива контакти с китайците от континента. След тежки преговори днес тайванците сключват сделки с по-големия брат. Според споразумение, подписано в края на юни, Тайван получава годишна отстъпка от митата на внасяните от него в Китай стоки в размер на 13.8 милиарда долара. А отстъпката за изнасяните от Пекин за Тайван стоки възлиза едва на 2.9 милиарда долара.

"Ние не правим никакви компромиси, когато става дума за нашата независимост, и постигнахме изгодно споразумение", казва представителят на Тайван в Берлин Ву Лин Вей. Изглежда трябва да си китаец, за да не може Пекин да те върти на пръста си.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

11 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. z
    #12

    е тънка работа...

  2. Космо
    #10

    Добре, какво е мнението на автора, защо Китай е лош или добър, колко е лош защото дава пари ли що ли!

  3. EU
    #9

    Научете Български език."Китайците са известни с това, че използват всички познати трикове, купувайки суровини и подписвайки споразумения за трубопроводи."

  4. von STRELCHA
    #8

    И не само трубопроводи. И на други медта в тази статия. Обикновено Медияпул допуска много печатни грешки. >>>> Но, изглежда трябва да си китаец, за да не може Пекин да те върти на пръста си. БЯЛАТА РАСА ЗАГИВА.

  5. Сашо
    #7

    А кой направи от Китай дракон? Мултинационалните корпорации. Кой има интерес да крепи китайските комунисти на власт, та да поддържат нисък стандарт на живот и да потискат истинска профсъюзна активност на работещите китайски роби? Мултинационалните корпорации и машите им в парламентите.Смешен плач, както е казал поетът.

  6. Патриот
    #6

    Китай, бавно но сигурно, се превръща в новата империя на злото за света. Те притежават огромен човешки ресурс - 1,2 милиарда. Китай бавно и сигурно етнически завладява света. Почти няма столица от Европа и Северна Америка без обособени "China Town". Във всеки "китайски град" веднага се появяват китайски банки и компании. И естествено поделения на китайските служби и компартия, за да контролират нещата. В същото време западът прави огромна грешка - продължава да налива стотици милиарди в инвестиции

  7. ВИИ Крал Мас
    #5

    Без капитализма социалистическите, комунистически, болшевишки и некои други измибиха биле невозможни.Кстати, кой направи Баба Яга?/не е тати/Относно: Причини и следствияАвтор: СашоПолучено на: 30 Юли 2010 17:09А кой направи от Китай дракон? Мултинационалните корпорации. Кой има интерес да крепи китайските комунисти на власт, та да поддържат нисък стандарт на живот и да потискат истинска профсъюзна активност на работещите китайски роби? Мултинационалните корпорации и машите им в парламентите.

  8. наблюдател
    #4

    Така е когато американският посланик в Китай не дава съвети....

  9. Фред
    #3

    Много точна статия и действително много трябва да се внимава с Китай. Късогледо постъпва Запада с него гонейки краткосрочни изгоди сега и някой ден много ще съжаляват че така го подценяват сега.

  10. Але&Со
    #2

    че някой работи по-добре от тебе е толкова глупаво, колкото е глупаво да мислиш, че правилата, които ти се опитваш да натрапиш на всички, са най-справедливи.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.