Очаква се нова, още по-голяма бежанскa криза в България

Държавната агенция за бежанците очаква още "по-голяма" бежанска вълна към България, като обстановката допълнително се усложнява от това, че все повече от бежанците остават у нас. Това стана ясно от думите на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците Васил Върбанов в понеделник.

"Проблемът сега е, че балансът е нарушен. Ако в началото на месеца колкото влизаха толкова и излизаха, сега вече тези, които влизат, са много повече и разликата е около 1000 души за един месец", съобщи Върбанов.

След като получат статут в България, бежанците имат право в рамките на 90 дни да се движат свободно като туристи в ЕС.

"По-голяма част от тези, които пристигнаха през миналата година, са заминали на Запад. Вече имаме запитване за над 5 000, които са регистрирани в България, но за щастие са ни върнали не повече от 120. Основната причина е, че те считат България за транзитна страна и искат да отидат в европейските държави на Запад и все още не са склонни да се подготвят и да търсят работа", обясни Върбанов пред "Фокус".

От агенцията очакват капацитетът на центровете за настаняване, който е около 6000 места, да бъде запълнен до края на годината.

В момента в териториалните центрове са настанени около 3000, а преди месец са били с около 1000 по-малко.

Допълнителни затруднения създава това, че докато получат статут, бежанците няма къде да отидат и по-голямата част от тях остават в центровете. В момента от 3045 в териториалните
центрове, 350 са със статут.

България овладя първоначалния бежански натиск, но в момента той се възобнови с нова сила. Построената ограда по част от границата с Турция не постигна големи резултати, но пренасочи потока към други маршрути или официалните пропусквателни пунктове. В същото време правозащитни организации критикуват българските полицаи, че изтласкват с насилие бежанци обратно в Турция.

Бежанците към България са основно от Сирия, но се увеличава броят и на хората от Ирак и Афганистан.

Освен с отразяването на потока България е изправена пред сериозното предизвикателство за интеграция на чужденците.

Все още незначителен брой от тях работят. Според изпълнителния директор на Агенцията по заетостта Асен Ангелов към момента 36 са лицата със статут на бежанец и хуманитарен статут, които са регистрирани в бюрата по труда. За периода от началото на годината на 48 души е съдействано да започнат работа.

Сред обективните фактори за малкия брой търсещи работа у нас бежанци е слабото познаване на български език и документни проблеми, а субективният – мотивацията, каза Ангелов.

ДАНС открила 20 опасни нелегални имигранти

Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) е установила около 20 опасни нелегални имигранти, влезли на територията на България. Те са настанени в центровете от затворен тип на Дирекция "Миграция” към МВР и не представляват опасност за обществото, увери директорът на звеното и зам.-директор на Гранична полиция Йотко Андреев в понеделник пред бТВ.

"Към този момент няма представители на "Ислямска държава”,” информира още той и подчерта, че службите за сигурност в България работят много активно и не бива да се подценяват.

Йотко Андреев каза, че оглавяваната от него Дирекция "Миграция” се занимава с нелегално пребиваващите у нас чужденци, които към този момент са около 1000 души. Те са настанени в центровете под юрисдикцията на дирекцията, които са от затворен тип и наподобяват затвор.

Онези чужденци, които подадат молби за специален статут, стават отговорност на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) и се преместват в центровете на ДАБ.

Андреев оцени като адекватна организацията на органите, ангажирани с влизащите в страната чужденци.

Той разказа и каква е процедурата с нелегалните имигранти, които не представляват заплаха за националната сигурност, но и не са бежанци. Най-напред трябва да установим самоличността им, което обикновено е много трудно, защото 95% от тях нямат документи. След справка в съответното дипломатическо представителство и издадена заповед за експулсиране от българските власти, трябва да убедим тези граждани да подпишат декларация за доброволно експулсиране”, разказа Йотко Андреев.

Той уточни, че основен проблем на този етап е, че дипломатическите представителства отказват да приберат гражданите си, ако те не са подписали доброволната декларация, а имигрантите пък често отказват. "Държавите от третите страни не желаят да ги вземат обратно без доброволна декларация. Нашите служители разполагат с 6 месеца след издаването на заповедта да ги убедят, след което Административен съд в съответния регион може да удължи периода на престой с 12 месеца. След изтичането на 18 месеца – максималният срок на престой в център на Дирекция "Миграция”, законът ни задължава ние да пускаме тези граждани на свобода. Такъв е законът в България, а и във всички европейски държави”, обясни още Йотко Андреев.

"Това се отнася само за имигранти, които не са заплаха за националната сигурност, и не важи за случаи на ДАНС, за които посолствата задължително съдействат”, подчерта той.

Андреев уточни, че през последните осем години през центровете на Дирекция "Миграция” са преминали повече от 30 000 души, като само трима са останали за максималния срок от 18 месеца. "Този път не е лесен, мястото не е много приятно. Направено е така, че да не бъде лесно да останат”, допълни той.