Очакваме кредитирането да намалее

Рамката на проектобюджета за 2005 г. предвижда 4 - процентна инфлация и ръст на брутния вътрешен продукт от 5,3 на сто. Отговарят ли тези цифри на състоянието на българската икономика днес и на перспективите за следващата година?

Тези цифри не се отклоняват значително от това, което ние очаквахме. Смятаме обаче, че прогнозата за растежа е леко оптимистична. За първото тримесечие на тази година ръстът на БВП на годишна база бе 5,3 процента. Той обаче бе силно зависим от натрупването на резерви. За следващата година очакваме растеж по-скоро около 4 процента. Така че, прогнозата за растежа като че ли е малко оптимистична.

Какви са факторите, които биха могли да попречат ръстът на БВП да достигне 5,3 процента?

Ние сме малко по-малко оптимисти за състоянието на външната търговия. Очакваме вътрешното потребление да не расте толкова бързо, колкото в последно време. Сега в България много се обсъжда мисията на Международния валутен фонд и предложенията за затягане на ръста на кредитирането. Очакваме до следващата година кредитирането да намалее и това ще доведе до свиване на потреблението.

Намаляването на кредитирането ще се отрази ли негативно на страната?

В България нивото на кредитирането все още е много ниско и паричният поток е много малък за мащабите на икономиката ѝ. В дългосрочен план кредитирането трябва да нараства значително по-бързо от икономиката. Но има краткосрочен проблем. Той е, че съществува риск кредитирането да расте твърде бързо и икономиката да не успее да се справи. Това може да окаже дестабилизиращ ефект. Това е основният проблем, който тревожи МВФ - че кредитирането расте твърде бързо и това води до по-голямо нарастване на потреблението, отколкото може да поеме икономиката, което от своя страна води до увеличаване на дефицита по текущата сметка. Ако нещата продължат по този начин няколко години, това може да доведе до проблеми валутният борд да бъде поддържан на сегашното си ниво. В краткосрочен план това не е проблем, но дефицитът по текущата сметка трябва да започне да намалява.

Кой е най-добрият начин да се разреши този проблем?

Има две средства. Първото е монетарно - централната банка регулативно да притисне банковата система, така че отпускането на заеми да се затрудни и кредитирането да падне до нива, които могат да бъдат поддържани. Второто средство е затягане на фискалната политика. Така стана миналата година, когато бюджетът бе балансиран, при първоначално заложен дефицит. Тази година заложеният дефицит също бе намален. Очакваме ново намаляване до балансиране на бюджета. Вероятно през 2005 г. това отново ще се случи. За следващата година се предвижда дефицит в размер на 0,5 процента от БВП. Нашето очакване е, все пак това зависи от изхода на изборите догодина, че бюджетният дефицит ще бъде по-нисък от заложеното. Така самият бюджет ще даде своя принос за ограничаване на потреблението.

Как трябва да се изхарчат парите от излишъка в бюджета?

Тук отново има конфликт между краткосрочния и дългосрочния аспект. В дългосрочен план допълнителните приходи в бюджета вероятно трябва да се похарчат за инфраструктура и инвестиции, подобряване на транспортната система, на телекомуникациите, инвестиране в образованието. В краткосрочен план, обаче, заради проблемите с дефицита по текущата сметка и за да се отговори на ръста на вътрешното потребление, има натиск бюджетът да се използва за изтегляне на пари от икономиката, за да не расте тя твърде бързо. В краткосрочен план може би е най-добре излишъкът в бюджета да се похарчи за изкупуване на външния дълг, като обявеното изкупуване на част от брейди облигациите. Така че и тук има конфликт между средносрочните нужди на икономиката да се развива и нуждите на икономиката за краткосрочен цикличен макроикономически баланс, които изискват ограничаване на правителствените разходи и така да се натрупа излишък, който да се използва за изкупуване на дълга.

Какво е мнението ви за решението на правителството да изкупи част от външния дълг на страната за около 700 милиона долара?

При сегашното състояние на нещата това е разумно използване на парите. По този начин външният дълг намалява и се намаляват бъдещите плащания на лихви. Така в средносрочен план могат да се отделят повече средства за инфраструктура и за инвестиции. В политико-икономически смисъл се премахва изкушението част от фискалния резерв да се похарчи за проекти, които може да са политически привлекателни в навечерието на изборите, но с по-малък икономически ефект.

Как оценявате данъчната политика на правителството? Част от данъците се намаляват, но има призиви за плосък данък в размер на 10 процента и намаляване на осигурителната тежест от сегашното ѝ ниво от над 30 процента до 16 на сто. Коя е най-добрата възможност за бизнеса и за бюджета?

Въпросът има две страни. Първата е дали бюджетът може да си позволи да намали данъците, тоест дали може да си позволи да го направи, без да натрупа дефицит. В този смисъл може би има възможност данъците да бъдат намалени допълнително. Проблемът е, че намаляването на данъците вероятно ще доведе до нарастване на потреблението. Затова мисля, че правителството трябва да е доста внимателно, когато намалява данъците през следващите 12 до 18 месеца. Ако то ще намалява данъците, като се има предвид, че корпоративният данък сега е сравнително нисък, не мисля, че правителството трябва да отива по-далеч от вече обявеното намаляване на корпоративния данък. Мисля, че трябва да се потърси възможност да бъде намалена осигурителната тежест. Проблемите на пазара на труда, където трябва да се поддържа ръст на заетостта, в средносрочен план означават, че осигурителната тежест трябва да бъде намалена, ако има такава възможност. Смятам, че вниманието трябва да се насочи по-скоро към намаляването на размера на осигуровките, отколкото на подоходния данък.

Как трябва да изглеждат приоритетите на бюджета за 2005 година?

Трябва да се намери балансът между дългосрочните нужди от инвестиции, което правителството си залага като приоритет, отделяйки повече средства за инфраструктура - както разбрах те значително се увеличават - и социалните разходи. Разбираемо е желанието, когато икономиката отбелязва растеж, цялото население да се ползва с неговите блага. Смятам, че ще бъде постигнат баланс. Мисля обаче, че за правителството трябва да бъде приоритет финансирането, което ще бъде полезно за развитието в средносрочен план, като инвестиции в инфраструктурата, образованието, научните изследвания, така че да се поддържа растежа и сегашните му здравословни нива на повишаване да не се окажат краткосрочни.

Правителството определи като една от основните си цели подобряване на средата за бизнес. Как оценявате усилията на управляващите в тази насока досега и какви стъпки трябва да бъдат предприети?

Много от количествените елементи на бизнес средата са подобрени - корпоративният данък бе рязко намален, има приток на чуждестранни инвестиции. В това отношение правителството се справи доста успешно. Смятам, че елементите в бизнессредата, които трябва да бъдат подобрени, са тези, които не се изчерпват с лесната промяна на данъчното законодателство. Това са проблемите, свързани с бюрокрацията, корупцията, ефективността на съдебната система. Подобряването на положението в тези области изисква продължителни усилия в средносрочен план. Мисля, че това са сферите, към които трябва да бъде насочено вниманието. И сегашният, и предишният кабинет знаят за тези проблеми, но в средносрочен план подобряването на бизнес средата отнема много време.