Очакван разнобой в тристранката за увеличението на минималната заплата

Очакван разнобой в тристранката за увеличението на минималната заплата

Очаквано Националният съвет за тристранно сътрудничество не постигна консенсус около увеличението на минималната заплата на 510 лева от 1 януари 2018 г.

Новият размер на най-ниското възнаграждение, което в момента е 460 лева на месец, вече беше одобрен от Народното събрание със закона за бюджета за догодина. Обсъждането в тристранния съвет е част от процедурата, но липсата на положително становище от страна на органа, в който участват представители на правителството, работодателите и синдикатите, няма да спре увеличението на възнаграждението.

До липсата на консенсус в тристранката се стигна заради несъгласието на представителите на работодателите с увеличението до 510 лева.

Социалният министър Бисер Петков отбеляза, че нарастването на минималната заплата ще е с 10.9 на сто спрямо тази година. Реалният доход след приспадане на данъци и осигуровки ще е 397 лева при 321 лева линия на бедността, определена от правителството.

Работодателите обаче са против административното определяне на най-ниското възнаграждение. Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев отбеляза, че половината работещи в Европа се трудят в страни, в които няма месечна минимална работна заплата. По данни, цитирани от Велев, средното възнаграждение в страните без минимална заплата е с 60% по-високо от тези, в които има минимално заплащане. "Където има по-зрели индустриални отношения и се договарят минималните заплати, има и по-високи доходи на трудещите се", допълни той.
Велев направи сметка, че ако се добавят и начисления като клас прослужено време към минималната заплата, то съотношението минимална - средна заплата у нас ще е над 51 на сто при средно 42 на сто за ЕС. В България над 400 000 души са на минимална работна заплата. Според Велев в области като Видин, Благоевград и Кюстендил съотношението минимална работна заплата към средна ще достигне към 85-90%.

Синдикатите подкрепят твърдо увеличението на най-ниските доходи. Те отказаха да участват в дискусии, които според тях се водят вече повече от двайсет години. От КНСБ посочиха, че минималната работна заплата в страната продължава сериозно да изостава в сравнение с другите страни -членки на ЕС.

Работодатели и синдикати подкрепиха предложението за ратификация на Конвенция 131 на МОТ за определяне на минималната заплата. Според социалния министър Бисер Петков и според социалните партньори ратификацията ще бъде шанс да се договори работещ механизъм за определяне на минималното възнаграждение.

Тристранката одобри приоритетите на българското председателство на Съвета на ЕС. Бяха подкрепени и предложения за промени на Наредбата за отпускане и изплащане на парични обезщетения за безработица и на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.

Споделяне
Още от България