Очаквания за качествени промени във вътрешната и външна политика на Франция

Лидерът на управляващия Съюз на народното движение Никола Саркози е новият – шести поред – президент на френската Пета република. 52-годишният политик получи в оспорвана надпревара 53.06% от гласовете на избирателите на втория тур от президентските избори, които се проведоха в неделя. Неговата съперница – социалистката Сеголен Роаял – получи 46.94% от гласовете. Още в нощта след изборите, Роаял призна поражението си, а Саркози сдържано приветства насъбралото се огромно множество в Париж, дошло да отпразнува победата му.  

Новината за резултатите от президентските избори във Франция е водещата в големите европейски вестници в понеделник. Според британския “Обсървър” “Саркози може да предизвика нова френска революция”.

Изданието коментира, че Никола Саркози е една от най-спорните и нееднозначни фигури във френската политика. В хода на избирателната кампания, която продължи няколко месеца, неговият девиз беше: “Заедно можем всичко”.

Предизборната борба се оказа изключително остра, което свидетелства за поляризацията в обществото. То осъзнаваше, че трябва да направи избор между две много различни личности и програми. “Ако Саркози има достатъчно воля и способности, за да напълни с живот обещанията си, той ще преобърне Франция”, счита Иван Реуфол, коментатор във водещия десен вестник “Фигаро”. 

Германският “Тагесшпигел” отбелязва, че Никола Саркози се наслаждава на победата си твърде сдържано.

В речта си Саркози каза: “Отдавам уважение на Роаял и на идеите ѝ. Тези идеи са близки на много французи. Изказвайки уважението си към Роаял, аз изказвам същото към милиони французи”. След това той добави, че иска да върне на французите националната им гордост и ще се бори заедно със сънародниците си против нетърпимостта и сектанството. “Ще бъде президент на всички французи”, обеща Саркози.  

Френският “Либерасион” пише, че новият президент на Франция за няколко дни ще отиде “в отпуска” на уединено място, за да може, по собствените му думи “да свикне с новата си длъжност” и да си почине. Можем да си представим “отдих” зад стени от телевизионни камери и фотоапарати, скупчени около избраното място, което се държи в тайна, иронизира вестникът.

Любители на футбола говорят за безупречно изигран мач, на какъвто е приличала предизборната кампания на Саркози. Започвайки на 14 януари, когато той произнесе своята знаменателна реч,  с която сложи началото на кампанията си, тя бе образец на политическа ефективност и професионализъм. 

Не него му се отдаде още от самото начало да сплоти около себе си своя лагер и да заглуши многобройните разногласия между десните. Всички поддръжници на Жак Ширак един след друг приеха условията му, като последен това направи и Доминик дьо Вилпен, който се появи на митинга между двата тура.

Като разполагаше с последователен политически проект, разработван няколко години, Никола Саркози представи съвсем дясна програма, която, от негова гледна точка, съответства на очакванията на страната. Уверен в необходимостта да се сражава за “ценности”, на които той е привърженик (власт, уважение, труд, заслуги, идентичност), той нито веднъж не се отклони от тази линия. Именно той водеше танца и задаваше темпа в хода на четиримесечните дебати. 

Според “Файненшъл таймс” за победа на избори, както и за извършването на убийство, са необходими три елемента – средство, мотив и шанс. Не е необходимо да си инспектор Мегре, за да обясниш триумфа на Саркози на изборите. В условията на бурната кампания кандидатът на неоголистите разполагаше с най-мощните средства и най-очевидните мотиви, а едновременно с това той се възползва от най-блестящия от всички възможни шансове.

“Новият крал, кариерист и аскет”. Така е озаглавила своя материал италианското издание “Стампа”. Шестият президент - homo novus, пише авторът на материала, като напомня, че в античния Рим така са наричали човек, който идва от провинцията, влязъл е в обществото неотдавна и се стреми да заеме висок пост, макар да няма необходимия ценз. Homo novus е бил Цицерон, както и Катон и Агрипа.

Биографията на Саркози и неговият характер обясняват не само необичайната енергичност на кампанията му, но и суровото ѝ отражение в страната. Саркози е убеден, че Франция трябва да се погледне в огледалото и да престане да се самозалъгва с великата си история. Великата нация вече не е велика, и в света, където господстват такива гиганти като Америка и Китай, тя е неподвижна и вкочанена. Той повтори нееднократно, че Франция е заплашена да се превърне във второразрядна страна, нещо като “парк за туристите”. 

Още от Свят