Очакванията за поврат след изборите в Сърбия едва ли ще се оправдаят

Очакванията за поврат след изборите в Сърбия едва ли ще се оправдаят

В неделя в Сърбия се провеждат парламентарни избори. Мнозина очакваха това да са повратните избори, които да насочат западната ни съседка към Европейския съюз и НАТО, но това май няма да стане. Прогнозите показват, че нито една партия няма да може да има мнозинство и по-вероятно е следващото правителство да не се различава особено от сегашното.

Както изглежда, отново преднина ще има Сръбската радикална партия на крайния националист Воислав Шешел, който е обвиняем пред трибунала в Хага за престъпления по време на войните в Хърватия, Войводина и Босна и Херцеговина в периода 1991-1995 година. Както и на предишните избори през 2003 г., радикалите няма да имат необходимото мнозинство,  за да съставят правителство. По последни прогнози те могат да очакват около 30% от гласовете. По-стари прогнози им даваха между 25 и 30%.  

Втора по гласове, както изглежда, ще е Демократическата партия (ДП) на убития през 2003 г. премиер Зоран Джинджич. Лидер на партията сега е президентът на Сърбия Борис Тадич. ДП, която съсредоточи кампанията си върху европейското бъдеще на Сърбия, получава около 23% при предишни предвиждания до 30%. Въпреки големите усилия, хвърлени в предизборната кампания, демократите трудно могат да съберат повече гласове. През последните дни за кураж на ДП в Белград се изсипа рояк европейски политици. Американците също изразиха подкрепа за демокрацията и европейското бъдеще на Сърбия.  Българският министър-председател Сергей Станишев също присъства на заключителния митинг-конвент на ДП, но в качеството си на партиен лидер и пратеник на Социнтерна.

Едно от основните обещания на демократите е до три месеца да размразят преговорите с ЕС за сътрудничество и присъединяване. Те бяха спрени през май м.г. заради несъдействието на страната с Международния трибунал в Хага и по-конкретно заради факта, че въпреки обещанията на сегашното правителство, обвиненият за редица военни престъпления в Босна и Херцеговина генерал Ратко Младич още не е заловен и предаден на международното правосъдие. Любопитно е, че демократите също избягват конкретното обещание да предадат Младич.

“Ние ще спазваме законите в страната, а сред тях е и законът за сътрудничество с Хагския трибунал”, заяви в интервю през седмицата номинираният за бъдещ премиер от ДП Божидар Джелич на директния въпрос за ген. Младич.

На трето място, с около 15% се очаква да бъде коалицията начело с Демократическата партия на Сърбия (ДПС) на сегашния премиер Воислав Кощуница, който така и не успя да предаде Младич в Хага. В своята кампания Кощуница наблегна на единството на Сърбия в противовес на международния натиск за даване на независимост на Косово. Изглежда, това е била успешна тактика, защото едно проучване от последните дни показва, че сърбите са най-чувствителни на темата Косово и запазването му в рамките на тяхната държава.

Шансове да прехвърлят петпроцентовата бариера имат още Г-17 плюс (между 6 и 12%), Либерално-демократическата партия (5 до 8%) и доста по-неясно Социалистическата партия на Сърбия (около 5%). Лидер на Г-17 плюс е сегашният министър на финансите в оставка Младжан Динкич. Неговите обещания са предимно прагматични и са насочени в сферата на икономиката. Начело на ЛДП стои Чедомир (Чеда) Йованович, който беше вицепремиер в правителството на Джинджич, но после напусна ДП и основа ЛДП. Чеда разчита на гласовете на младите. Около 400 000 сърби ще гласуват за първи път.  ЛДП е единствената партия, която открито заяви, че е за независимост на Косово. Противниците на Чеда обаче не пропускат да му напомнят връзките със Земунския клан.

При очертаващото се положение е много важно каква коалиция ще бъде съставена в бъдещия парламент. Партиите до последно запазиха неясни коалиционните си намерения. Още от сега е ясно, че ДП и Г-17 плюс няма да се коалират с радикалите и със социалистите. От ДПС запазват мълчание за бъдещите си планове.

В един момент най-важни могат да се окажат депутатите от малцинствата, които имат отделни листи и за които не важи петпроцентовата бариера.

Значителни полемики предизвика и издигането на кандидатурата на Божидар Джелич (министър на финансите при Джинджич) за премиер от ДП. Очевидно Кощуница очакваше при коалиция с ДП той да запази поста си и затова от неговата партия реагираха доста остро на тази кандидатура.

Динкич също реагира остро от името на Г-17 плюс и заяви, че няма да подкрепи правителство начело със своя предшественик.

Последните дни в сръбските медии се правят предположения, че Тадич е жертвал Джелич, издигайки кандидатурата му за премиер, а всъщност е готов да приеме Кощуница да запази този пост. По-голяма яснота ще има след изборите, когато ще е ясно кой на какво може да разчита.

При всички положения едно решение на международната общност за независимост на Косово ще разтресе основно политическото статукво в Сърбия. Разпространено е мнението, че ако това стане, новото правителство ще падне и ще трябва да се провеждат нови избори. Поредните...

Още от Балкани

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?