Очертава се създаването на Граждански съвет към Реформаторския блок

Скоро към Реформаторския блок, обединяващ пет партии - Демократи за силна България, "Движение България на гражданите", "Синьо единство", Народна партия "Свобода и достойнство" и "Зелените" – може да бъде учреден Граждански съвет като стъпка към създаването на широко реформаторско обединение на политици и граждани.

Идеята за този съвет дойде от 15 български интелектуалци, предимно университетски преподаватели и писатели, които преди седмица излязоха с отворено писмо, в което, след като се обявиха за незабавна оставка на правителството, се обърнаха към партиите от Реформаторския блок с призив да "преодолеят естествения си партиен егоизъм и надменност", да влязат в диалог с протестиращите и да участват в развитието на ново общонационално движение.

В петък част от авторите на писмото се срещнаха с представители на петте партии, представиха им идеята си и изразиха готовност да участват в създаването на отворен и за други граждани съвет, който да играе роля на "морално настоятелство" на Реформаторския блок.

"Нашето предложение към Реформаторския блок е да бъде учреден граждански съвет, в който да участват и да търсят единодействие и граждани. Трябва да се опитаме да създадем едно могъщо обединение, което по-късно да се превърне в основа на едно реформаторско управление", призова в началото на срещата проф. Михаил Неделчев, почетен професор от Нов български университет.

"Убедени сме, че гражданското общество на България, което така гласно и силно протестира, трябва да търси единодействие с тези сили и формации, които заявяват своето желание държавата да бъде отвоювана от мафията - да бъде демократична, с проевропейска ориентация", заяви проф. Неделчев. Според него една от големите грешки, които не трябва да се допускат, е енергията на протеста да се разпилее, ако няма кой да отговори на очакванията на "младите българи". Това трябва да е и смисълът на гражданския съвет, от който може да тръгне "ритъмът" на единодействието на гражданите, каза той.

Д-р Атанас Славов, конституционалист, преподавател в СУ посочи, че става дума за гражданско-политически проект, който се стреми да прерасне в реформаторско обединение и реформаторско мнозинство. Формиращият се Граждански съвет е средството за автентично гражданско участие на хората, които протестират, посочи Славов и изрази увереност, че исканията на хората могат да намерят своето политическо представителство.

"За първи път политическите партии приемат като равнопоставени участници граждани. Тук не става дума за гражданска квота, а за равностоен граждански съвет, който да прерасне в реформаторско обединение", каза той.

Проф. Тодор Танев посочи, че Гражданският съвет е подобен на морално настоятелство и е гарант за това, че има здрава връзка между гражданите и техните политически представители. Така легитимността и легалността в политиката ще се върнат и политическият ни модел ще заработи отново, каза Танев. Той изтъкна, че повечето граждани на България искат реформа, рестарт, презареждане. Според него е необходимо отдръпване на партиите от старобитното правене на политика.

Хората се интересуват от конкретните политики, а не от голямата партийна политика, нейното време отмина, посочи Танев. Старият тип правене на политика трябва да се замести с правене на политики, но това изисква от партиите най-после да припознаят хората като граждани, а не като електорат, каза още професорът.

Писателят и бивш журналист в радио "Свободна Европа" Димитър Бочев посочи, че срещата е мост между интелектуалците и политиците, които твърде рядко говорят на един език.

Според литературоведа от СУ проф. Божидар Кунчев кризата може да бъде преодоляна с морално съзнание, които притежават и хората на улицата, и събралите се политици, и въпросът е как ценностите да бъдат въплътени в новата политическа история.

Лидерът на "Движение България на гражданите" Меглена Кунева определи Гражданския съвет като политическа иновация. Това е първата крачка и може би ще стане нещо много по-голямо, отколкото го мислим днес, но ако човек прочете лозунгите от протестите, тази политическа иновация ще започне да добива форма, включително и правна, обясни Кунева. По думите ѝ партиите трябва да отстъпят една крачка назад, защото са "изяли" цялата политическа почва. "Реформаторският блок не трябва да се задоволява с нищо по-малко от това да реформира политическата система", каза тя.

"Нашата задача не е да печелим доверие за нас, а да върнем доверието на критичен брой българи в демокрацията. Улицата дава диагнозата, но решението трябва да дойде именно от обединението на партии и граждани", заяви лидерът на Демократи за силна България Радан Кънев.

Христо Генев от Зелените изрази надежда гражданският съвет да има роля във взимането на решение за реформаторската общност, която да промени изцяло политическата система в България.

Лидерът на Национална партия "Свобода и Достойнство" Корман Исмаилов коментира, че партиите в блока и университетските преподаватели имат еднакво разбиране, че партиите в парламента са доказали своята олигархическа зависимост и трябва да си ходят. Той посочи, че Реформаторският блок търси максимално общи цели и обща стратегия за развитие на страната и ще засили усилията си за свалянето на правителството.

"Трябва да кажем ясно и категорично, че всеки един гражданин на тази държава има право да участва в този граждански съвет", заяви лидерът на "Синьо единство" Христо Панчугов.

Освен присъствалите на днешната среща сред авторите на отвореното писмо са и философът проф. Калин Янакиев, антропологът Васил Гарнизов, социологът проф. Георги Фотев, Красен Станчев от Института за пазарна икономика и други.