Одържавяването на пенсионни активи и филмовите субсидии отиват в КС

Депутати събраха необходимите подписи в сряда, за да сезират Конституционния съд (КС) за одържавяването на пенсионни активи, предвидено в Кодекса за социалното осигуряване и промяната в Закона за държавния бюджет, която освобождава държавата от задължението ѝ да субсидира филмопроизводството.

Депутати от Синята коалиция, Коалиция за България, ДПС и независими народни представители, избрани с листата на РЗС, събраха 52 подписа за по-малко от час срещу промяната в Кодекса за социалното осигуряване. Тя предвижда спестяванията в професионалните фондове на хората от първа и втора категория труд, на които им предстои да се пенсионират до края 2014 г., да бъдат прехвърлени в НОИ. Там ще постъпват занапред и техните вноски, като срочните им пенсии ще се изплащат от НОИ.

За целта сумата, която професионалните пенсионни фондове се очаква да прехвърлят към НОИ, е 100 млн. лв. От 2015 г. ранните пенсии ще се изплащат само от професионалните фондове.

До тази мярка се стигна, след като стана ясно, че ако частните фондове започнат да изплащат ранни пенсии от началото на 2011 г., някои хора ще получат 80 лева пенсия или дори по-ниска.

Още при окончателното гласуване на спорния текст от Синята коалиция обявиха, че ще го дадат на КС.

В мотивите към искането на депутатите до КС се посочва, че поправката нарушава “неприкосновеността на частната собственост“, както и че подобен акт без съгласието на хората, на които са партидите, е нарушение на основния закон.

Според съпредседателя на Синята коалиция Иван Костов прехвърлянето на спестяванията се прави, за да се прикрият следите на нередовните осигурители. Костов заяви, че в разговори с представители на фондовете като неизряден осигурител е бил посочен Христо Ковачки.

56 депутати от Коалиция за България и ДПС пък са сезирали КС заради параграф 83 от Закона за бюджета, с който се променя чл. 17 от Закона за филмовата индустрия. Този текст дава възможност министърът на финансите да решава дали ще има, или не, пари за заснемане на филми. По този начин държавата абдикира от задължението си по закон да субсидира определен брой филми годишно.

Досегашният текст беше, че държавата трябва да осигури средствата за създаване на най-малко седем игрални филма, 14 документални и 160 минути анимация. С поправките "най-малко" се заменя с "до" и се казва, че финансирането ще се прави само "при възможност".

“Законът за държавният бюджет беше приет на първо четене и не фигурираше такова изискване във връзка с филмовата индустрия. Това се нарича законодателна шмекерия”, заяви депутатът от левицата и дългогодишен конституционен съдия Любен Корнезов.

Зам.-председателят на ДПС Лютви Местан заяви, че депутатите, внесли поправката са изпълнили политическа поръчка на министрите на културата и финансите Вежди Рашидов и Симеон Дянков. “С това изменение управляващото мнозинство посяга на едно от много значимите постижения на правителството на тройната коалиция“, каза Местан.