Одитът на КТБ: Финансова дупка от 4 млрд. лв. и необичайно порочни практики

Корпоративна търговска банка (КТБ) на практика е фалирала. Дългоочакваната оценка, направена от три независими одиторски компании, показва загуба и необходимост от обезценки на активи на банката в общ размер на 4.2 млрд. лв. Това съобщи БНБ в сряда, два дни след като там постъпиха докладите на одиторските компании "Ърнст енд Янг одит", "Делойт България" и "АФА".

Централната банка посочва, че решението за преструктуриране или оздравяване на КТБ трябва да вземе новият парламент, като за това са необходими законодателни промени. Ако такива не бъдат взети, то БНБ ще следва предвидената в момента законова процедура с отнемане на лиценза на банката.

Анализът на одиторите освен това е разкрил необичайно порочни практики, извършвани от мениджмънта на КТБ, поради което БНБ изпраща докладите в прокуратурата.

Капиталовата дупка в КТБ се оказва по-голяма от първоначалните прогнози и е в размер на над 4.22 млн. лв. от общо 6.66 млрд. лв. активи към края на септември. Първият преглед сочеше необезпечени кредити за 3.5 млрд. лв.

С фатално закъснение Управителният съвет на БНБ констатира, че четвъртата по големина банка в България е била управлявана лошо чрез "порочни бизнес практики". За целта са създавани кухи фирми, чрез които са купувани активи – бизнеси, предприятия, хотели и т.н.

БНБ се оправдава, че не е успяла да хване порочните практики, защото КТБ ѝ представяла "недостоверни и подвеждащи" отчети.

Съобщението на БНБ идва на фона на заявлението на Оманския фонд, който е вторият по големина акционер в КТБ след "Бромак" на Цветан Василев, за готовност да спасява банката, заедно с други инвеститори.

Дупка от 4.22 млрд. лв.

Към 30 септември общата сума на всички активи на КТБ са в размер на 6.66 млрд. лв. Заключението на одиторските фирми е за необходимост от обезценки на активи на банката в общ размер на 4.22 млрд. лева.

Докладът на трите одиторски фирми е направен по международните стандарти за финансова отчетност в периода от 5 август до 20 октомври.

Оценката е извършена на база на отчетените по регистрите на банката към 30 юни активи и банкови гаранции с отразяване на всички съществени събития до 30 септември.

БНБ: КТБ е управлявана с "порочни бизнес практики"

След като се е запознал с докладите, Управителният съвет на БНБ е стигнал до извода, че КТБ е управлявана лошо, раздавани са кредити без основания, като са използвани "порочни бизнес практики".

Ръководството на КТБ не се е придържало към разумни и консервативни банкови практики. Липсва задълбочено проучване на кредитоискателите, отсъстват пълни анализи на бизнес планове и разчети относно проектите, обосноваващи финансирането, констатира БНБ.

Липсва контрол при учредяването и текущото наблюдение на договаряните обезпечения. Значителна част от тях са с пропуски още при тяхното учредяване или са несъществуващи, което ги прави нереализируеми. Коефициентът на покритие на кредитния портфейл на банката с валидни обезпечения е около 13 на сто.

Не е имало контрол върху дейността на кредитополучателите и целевото използване на средствата от отпуснатите кредити. Допускани са множество предоговаряния на заемите, без да са налице необходимите обосновки за това, посочва БНБ.

Документацията в кредитните досиета не е поддържана в състояние, което да позволява на КТБ да управлява своите вземания за да получи икономическите ползи, свързани с тях.

"В дейността на банката се наблюдават необичайни за банковата система порочни бизнес практики, които са извършвани чрез сложни операции, целящи прикриване на същността на сделки и трансакции", констатира едва сега БНБ. Един от примерите за това е специфичният начин на кредитиране, опосредствано от "дружества със специална цел", холдинги и други подобни, с цел финансиране на придобиването на активи, което не отговаря на стандартните и надеждни банкови практики.

КТБ лъгала БНБ години наред

Причината БНБ да не разбере какво е ставало в КТБ, а нейният мажоритарен собственик Цветан Василев няколко пъти да печели приза "Банкер на годината", била, че "представяните от ръководството на КТБ преди нейното поставяне под специален надзор финансови и надзорни отчети пред управление "Банков надзор" на БНБ са били недостоверни и подвеждащи".

Поради тези причини БНБ изпраща докладите на одиторите на вниманието на Софийска градска прокуратура.

Управителният съвет на БНБ е възложил на квесторите да осчетоводят изготвените в пълно съответствие с международните стандарти оценки и до 31 октомври да представят в БНБ съответните надзорни отчети, които са необходими за вземане на решенията, предвидени в Закона за кредитните институции.

Съгласно закона, следващата стъпка, която БНБ може да предприеме на базата на одита, е да отнеме лиценза на КТБ, а след това да започне процедура по обявяването ѝ в несъстоятелност, изплащането на гарантираните депозити до 100 000 евро и назначаването на синдици.

Парламентът да реши съдбата на КТБ

"Други решения, сред които преструктуриране или оздравяване на КТБ, са възможни, ако Народното събрание в рамките на законодателните си правомощия намери за уместно и своевременно приеме изменения и допълнения на действащото законодателство, включително и по отношение на ресурсното обезпечаване", заявява БНБ.

За да могат депутатите да вземат "информирано решение", БНБ ще внесе още в първия работен ден на 43-ото Народно събрание – 27 октомври, обобщена информация за събитията и всички взети решения на БНБ по отношение на групата КТБ от 20 юни, когато банката бе затворена и поставена под специален надзор.

Прокуратурата вече повдигна обвинение за източване на над 206 млн. лв. от КТБ срещу мажоритарния собственик на банката Цветан Василев, който освен това е разследван и за пране на пари. Той е в Белград в очакване на делото за екстрадирането му и периодично публикува писма, в които обяснява как БНБ, прокуратурата и други институции целят умишлена ликвидация на КТБ, за да могат активите ѝ да бъдат разграбени на безценица.