ОДС е против високите разходи, БСП иска намаляване на данъка за най-бедните

На съвместното заседание на икономическата и бюджетната комисии народните представители от ОДС критикуваха бюджета за увеличената преразпределителна роля на държавата, а колегите им от левицата - за неспазеното обещание за намаляване на най-ниската ставка за данък общ доход от 15 на 12 процента.

Заседанието, на което присъства министърът на финансите Милен Велчев и заместниците му Кирил Ананиев, Любомир Дацов и Стамен Тасев, приключи по доста неочакван начин след близо тричасови дискусии. Председателят на икономическата комисия Валери Димитров предложи да се гласува бюджета на първо четене още преди дискусията да е приключила. Въпреки протестите на Румен Овчаров от Коалиция за България и Петър Жотев от ОДС, се стигна до гласуване, в което проектозаконът мина на косъм със 7 гласа "за" и 6 "против".

Веднага след гласуването членовете на бюджетната комисия решиха, че са дискутирали достатъчно и отложиха продължението на дискусиите за четвъртък.

Бившият министър на финансите Муравей Радев заяви, че с бюджета за следващата година правителството отстъпва от предизборното си обещание за намаляване на преразпределящата функция на държавата като процент от БВП.

Георги Пирински от Коалиция за България каза, че бюджетът е изцяло политически, защото заради проблемите на правителството и съдебната власт предвижда увеличение на средствата за съдебната власт с 44 %, 100 милиона лева повече за бизнеса от намаляването на данък печалба и 500 милиона от фискалния резерв, които са предвидени за инфраструктура по искане на коалиционния партньор.

Депутатът припомни, че правителството на е спазило обещанието си в приетата от самото него данъчна стратегия да намали данъка за най-ниските доходи от 15 на 12 процента. Пирински протестира и срещу това, че са намерени пари за намаляване на данък печалба (95 млн. лв.), но не и за данък общ доход (40 млн.лв.).

Милен Велчев отговори, че не е ставало въпрос за обещание, а за намерения. Те били свързани с прогнози, разработени в определен момент, които се променяли в зависимост от икономическите реалности. Парите за намаляване на данък печалба от планираните 22 на 19.5%били от спестени лихви (75 млн.лв.) и от субсидии (20 млн.лв.). Тези средства били заделени от екипа на министерството на финансите в случай, че МВФ поиска намаляване на бюджетния дефицит от 0.7% на 0.5%. Въпреки че преговорите по въпроса предстоят, екипът на Велчев бил оптимистично настроен, че ще успее да убеди хората на Шиф за своя вариант. Затова се стигнало и до предложението за намаляване на данък печалба.

За неизпълненото обещание за ДОД Велчев се оправда с вдигането на тавана на пенсиите от 200 на 420 лв., което образувало допълнителен разход за бюджета от 150 млн.лв. Този таван обаче бе предложен изненадващо от самото финансово министерство при положение, че социалното планираше 350 лв. максимална пенсия.

Депутатите от левицата не приеха обяснението за тавана на пенсиите, защото тази информация била известна много по-рано от изготвянето на бюджета. За да спази кодекса на държавното обществено осигуряване, от догодина правителството всъщност трябваше изобщо да премахне тавана на пенсиите.

Румен Овчаров поиска от министърът на финансите да му предостави анализ за това как ще се отрази на предприятията по-ниската ставка за данък печалба и кои са основните предприятия, които плащат през последните години този данък.

Според Пирински не може да се твърди, че спестените от данъци пари ще бъдат инвестирани изцяло, защото подобно решение не зависи само от наличието на средства, но и от цялостната бизнес -среда и от възможностите на даден бизнес за развитие.

Независимият депутат Никола Николов каза, че бюджетът не е стимул за реалния сектор, макар че вероятно е комфортен за правителството, защото осигурява достатъчно средства за публичните услуги. Според него отделените по-големи суми за образование и здравеопазване не са обвързани с реформи в тези два сектора.

Членът на Висшия съдебен съвет (ВСС) Боян Магдалинчев оспори увеличението на бюджета за съдебната власт, заявявайки, че реално то е по-малко от записаното на хартия. Според него освен заложените в бюджета за тази година 138.9 млн.лв., бюджетът на съдебната власт е бил допълнително увеличен през годината. Той достигнал близо 170 млн.лв. заради увеличените собствени приходи, 12.750 млн.лв. отпуснати от държавата за структурна реформа и някои други по-малки приходи. При това положение увеличението не е повече от 22.5%. Правителството предлага съдебната власт догодина да получи 206 млн.лв., Висшият съдебен съвет иска 292 милиона лева.

Сдружението на общините също не подкрепя проектобюджета, съобщи неговият председател Венелин Узунов. Той се оплака, че от министерството на финансите не са се консултирали с кметовете предварително, а са ги поканили на среща два часа преди внасянето на проекта в правителството.

Общините са притеснени от средствата за общинските дейности, както и за капиталовите разходи, които са твърде малко. Той поиска увеличаване на приравнителната субсидия от 35 на 77 млн.лв. и отпускане на допълнителни 20 млн.лв. от приходите от ДОД.

Узунов предложи по отношение финансирането на общинските болници да се запази досегашната практика, докато бъдат разработени ясни правила за финансиране чрез здравната каса. Той поиска и увеличаване на средствата за общинските диспансери от 30 на 50 млн. лева

Заместник-министър Кирил Ананиев отговори, че средствата за общински дейности са завишени с 34% спрямо миналата година. Според него капиталовите разходи са били 23 млн.лв., а сега са 27 млн.лв. Ананиев съобщи, че от догодина за инфраструктурни проекти общините ще могат да ползват и 20 млн. евро по програма САПАРД.