Депутат от ГЕРБ: Изборите са политически риск за АЕЦ "Белене"

Евентуално през април или май 2021 г може да се очакват оферти от страна на проявилите интерес да са стратегически инвеститор в дострояването на АЕЦ "Белене", но пред проекта има политически риск заради предстоящите през следващата пролет парламентарни избори. Това коментира в Плевен председателят на енергийната комисия в Народното събрание Валентин Николов (ГЕРБ), който се включи в информационната среща "Как ще се промени Северна България с АЕЦ - Белене?".

Заради коронавируса проектът, за който до края на май трябваше да има обвързващи оферти, е поставен на пауза. В средата на юни енергийният министър Теменужка Петкова обяви, че предстои да се разговаря с петимата, заявили интерес, кога ще имат възможност да се запознаят на място в НЕК с пълната документация на проекта, за да се реши какъв ще е новият срок за подаването на офертите.

Два месеца по-рано тя информира, че заради Covid-19 се отлага за неизвестно време крайният срок за внасяне на обвързващи оферти. Кандидатите за стратегически инвеститор бяха руската компания "Росатом", Китайската национална ядрена корпорация и Корейската хидро и атомна корпорация. Американската компания  "Дженерал Електрик" и френската "Фраматом" заявиха интереса си като доставчици на оборудване.

Към края на юни корпорацията "Росатом" обяви алианс за участие в проекта с "Дженерал Електрик" и "Фраматом", които ще са нейни доставчици, ако бъде избрана за инвеститор.

Досега от енергийното ведомство обаче не са съобщавали да е имало визити от кандидат-инвеститорите, нито в какви срокове смятат да продължат процедурата.

Сега Николов е заявил в Плевен, където проектът среща подкрепа заради очакванията за разкриване на работни места, че има политически риск за реализацията му.

Като такъв посочва предстоящите редовни избори идната пролет. Ако влязат повече партии, които се отнасят негативно към проекта, това ще вдигне цената му или ще го възпрепятства, защото няма да има сигурност дали той ще бъде продължен или ще се вземе решение да бъде спрян, обяснява председателят на парламентарната енергийна комисия, цитиран от БТА.

По думите му положително за проекта е, че предстои голяма част от централите замърсители да бъдат изведени от експлоатация. След 2025 г. всички, които по някакъв начин замърсяват околната среда, няма да имат право да получават държавна помощ, припомни депутатът. Добави, че Гърция и Румъния вече са заявили извеждане от експлоатация на подобни мощности, което показва, че "в региона ще има недостиг от капацитет".

"Успяхме да се преборим с нашите евродепутати ядрената енергетика да не попада в централите, които са несъвместими със Зелената сделка. Засега те няма да бъдат подпомагани финансово, но при всички случаи няма да им се пречи да бъдат изграждани, защото се видя, че без основни, базови мощности много трудно може да се осъществи Зелената сделка", отбеляза Николов.

Той информира, че процедурата за проекта не е спряла и че в момента тече вторият етап - запознаване на потенциалните инвеститори с документацията за "АЕЦ Белене", обяснява, че очакванията са това да стане до края на годината. След това ще тече срок от 120-150 дни за обвързващи оферти на петимата участници, посочва той.

Това означава, че движение по проекта, освен ако не се стигне до предсрочни избори, ще има едва следващото лято, но е възможно и тогава нищо да не се случи.

"Имам надежда, че ще бъде изграден и в 8-годишен период ще се случи. При нас най-големият риск е демографският. Виждам АЕЦ "Белене" да заработи 2030-2031 година" смята обаче Николов.

Междувременно в края на юни се разбра, че България трябва да задейства нова процедура за получаване на становище от Европейската комисия за възобновяването на проекта АЕЦ "Белене", тъй като предишното разрешително от Брюксел вече е спряно от действие заедно с решението на българските власти от 2012 г. за прекратяване на проекта.