Офис сгради, молове и средни предприятия вече сами ще си договарят тока

От следващата година офис сгради, молове, средни предприятия и цехове вече сами ще трябва да договарят необходимите им количества електроенергия и цените, на които ще я купуват.

Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) подготвя поправки в закона за енергетиката, според които всички потребители на над 1000 мегаватчаса енергия годишно, с над 200 киловата инсталирана мощност и получаващи месечни сметки над 10 хил. лв. да излязат на свободния пазар. Това каза зам.-министърът на икономиката Делян Добрев в сряда на конференция за либерализирания енергиен пазар.

Обсъжда и вариант всички, които са включени в мрежата средно напрежение, да бъдат задължени да си намерят свободен доставчик. На регулирания пазар, където държавата определя цените, ще останат само битовите потребители и ползващите ниско напрежение малки фирми. Това допълни Елисавета Михайлова, шеф на дирекция "Европейски политики, стратегии и проекти в МИЕТ, но уточни, че въпросът все още е дискусионен. До две седмици ще се избистри вариантът на законови поправки, който ще се публикува за обществено обсъждане преди приемането му от Министерския съвет и Народното събрание, каза Добрев.

Така десетки хиляди фирми ще бъдат принудени да излязат на свободния пазар, където в момента цените са по-високи, отколкото на регулирания. Очакванията са обаче в перспектива цените да паднат, което ще стане с развитието на енергийната борса, планирана да заработи от есента на следващата година.

Както МИЕТ, така и търговците на електроенергия не можаха да се ангажират с анализ колко точно фирми ще бъдат принудени да излязат на свободния пазар. Според представителя на Асоциацията на търговците с електроенергия Владимир Дичев ще бъдат засегнати около 1/5 от малките и средните предприятия.

В момента на либерализирания пазар са около 90 фирми и те потребяват около 16 процента от общо произведеното количество енергия у нас, но след тези обеми е износът. С прибавянето на новите консуматори свободният пазар ще достигне около 25 процента, изчисли Иванка Диловска, председател на Института за енергиен мениджмънт.

Все още обаче не е изяснен статутът на "аварийния" доставчик, който ще трябва да продава на онези бизнес потребители, с чиито основни снабдители възникнат проблеми и трябва спешно да си осигурят енергия.

Не е решено и дали електроцентралите ще имат определени задължителни квоти за участие на енергийната борса. Според Дичев сегашният механизъм, при който Държавната комисия за енергийно и водно регулиране задържа евтина енергия за регулирания пазар и наличието на такса от 24 лв./МВ за износа на ток, възпрепятства свободната търговия.

Как фирмите да оптимизират енергийните си разходи

Плановете за старт на българска енергийна борса със заявка на количества за покупка ден напред са добри, но те не решават съществено въпроса с оптимизацията на енергийните разходи на фирмите. Това може да стане като се надгради платформата с фючърсна търговия и се осигури възможността за закупуване на количества за след три години по фиксирани от момента на сделката цена, коментира Дичев, който е и шеф на управата на фирмата за търговия та ток "ЧЕЗ Трейд".

Регионалният мениджър на ЕВН за България Йорг Золфернер препоръча на фирмите, които обмислят излизане на свободния пазар или бъдат задължени от закона да направят това, да започнат отсега да си следят почасово потреблението, за да имат яснота после какви почасови количества енергия за заявяват, тъй като цените ще са различни.

Освен това при заявени повече или по-малко от използваните реално количества, разликата при консумирана в повече енергия ще се заплащат на двойна от пазарната цена, а неползваната ще трябва да продаде за двойно по-ниска цена, от този която е платил, предупреди "новаците" Константин Стаменов, председател на Федерацията на индустриалните енергийни консуматори. Членовете на организацията са на свободния пазар още от 2004 г., когато големите потребители на енергия бяха задължени да купуват директно от електроцентралите или чрез търговци необходимата им енергия.

Стаменов посочи, че тези отклонения между заявени и потребени количества на свободния пазар са между 3 и 10 процента, а Дичев каза, че недоброто планиране на потреблението може да оскъпи за бизнеса с до 5 лв. една примерна цена от 80 лв./МВтч на свободния пазар.

Тези отклонения в заявената и реално потребена енергия, наричани от специалистите небаланси, се предвижда да се разпределят между играчите на борсата, които се обединят в т.нар. балансиращи групи, които пък ще си имат координатор.

Научен на пасивно потребление, клиентът трябва да стане активен

Золфернер препоръча на по-големите фирми да си купят специален софтуер, който отразява и планира потреблението, за да не се получават тези небаланси. "В момента потребителите са пасивни – просто включват тока, ползват електроенергия и плащат сметка, която като получат са щастливи или нещастни", коментира мениджърът на ЕВН България.

"Вече клиентът трябва да стане активен и сам да си търси по-изгодни условия за закупуване на енергия, за да е конкурентоспособен", допълни той. Според него също така фирмите, които тепърва ще излязат на свободния пазар, трябва да си направят сериозно проучване на доставчиците, преди да изберат с кого да сключат договор, " тъй като не винаги първият, който дойде на вратата ти, предлага най-добрите условия".

Сегашният свободен пазар е в пълен застой

Почти всички представители на бизнеса, които вече участват на свободния пазар у нас, бяха на мнение, че той в момента е в пълен застой, тъй като битката досега е била само за постигане на по-ниски цени. Повече не може да се продължава в тази посока и е необходимо доставчиците на енергия на либерализирания пазар да започнат да прибавят допълнителни услуги на клиентите си освен снабдяването с енергия. Според Золфелнер това може да са предварителни анализи на потреблението и консултации за заявените количества, както и образоване на кадри на предприятията, които в бъдеще да се занимават с това планиране и свободната търговия.

На форума стана ясно още, че България е сред най-изостаналите в региона по отношение на либерализацията на енергийния пазар, след като борса за ток функционира в Гърция, Турция, Румъния, също така и в Унгария и Италия. Страната ни ще е и след последните в Европейския съюз, която ще се включи в общия енергиен пазар. Това се предвижда да стане през 2014 г. с 45 тераватчаса енергия.