Офсетът може да се сключи без ангажимент на приемащата страна

Офсетът може да се сключи без ангажимент на приемащата страна

Швеция направи “пробиви” в областта на офсетните програми в редица страни като Унгария, Чехия, Полша, РЮА, Тайланд. Вие сте тясно свързан с такива споразумения с Унгария. Как бяха постигнати?

Преговорите за споразумение между унгарското правителство и шведския концерн СААБ започнаха още през 1992 г. Една година водихме преговори и през 1995 г. подписахме меморандум за разбирателство. Съдържанието на меморандума се отнасяше именно до предварителния офсет. Програмата за предварителен офсет продължи до 2001 година.

Какво означава предварителен офсет?

Той демонстрира възможностите на шведската индустрия и по -специално на групата СААБ за услуги за предоставяне на Унгария без никакъв ангажимент от страна на унгарското правителство. През тези 6 години, изпълнявайки ангажиментите си по споразумението, Швеция направи в Унгария инвестиции за 876 млн. долара. След изтичането на този период унгарското правителство направи крачка напред към закупуването на шведски изтребители за нуждите на своите военно-въздушни сили. Тогава всъщност компанията “Грипен”, дъщерна на СААБ, спечели търга за доставките на изтребители. Започна да действа и ново съпътстващо офсетно споразумение. То беше на стойност 110% от цената на самата сделка или за обща сума от 7.4 млрд. шведски крони (около 800 млн. долара).

Какво включваше съпътстващото офсетно споразумение?

Шведски инвестиции в Унгария в размер поне на 32% от цялата сума и второ - подкрепа за унгарския износ. Офсетната програма е за 14 години, но тя ще приключи още следващата година при 100% изпълнение на програмата за поддръжка на експорта и 92% на програмата за инвестиции. През февруари-март догодина и инвестиционната програма ще бъде изпълнена.

Ние имаме още планове за Унгария и затова се обърнахме към унгарското правителство с предложение да продължим офсета си, като, разбира се, очакваме да получим и съответни предложения за СААБ. Този път обаче правителството иска от нас инвестиции във високите технологии, нанотехнологиите, фармацевтиката, сътрудничеството в опазването на околната среда. В момента точно това преговаряме с унгарското правителство.

Така че, ако обобщя, от 2001 година досега сме спомогнали за откриване на нови 15 хиляди работни места в унгарската страна.

Как проведохте проучванията къде да насочите офсетната си програма?

Това направиха две групи експерти – една на унгарското правителство, втората – на независими експерти, наети от СААБ. Вярваме, че офсетът е дългосрочен начин да се помогне на дадена държавата – в областта на технологиите, създаването на работни места и добавена стойност в икономиката.

Държа да уточня, че става дума само за инвестиции в цивилния сектор, а не в областта на отбранителната индустрия и военното дело.

С кого водихте преговорите в Унгария?

Основните преговарящи в Унгария са Министерството на икономиката и транспорта.

Там има ли законова рамка за офсета?

Има закон, който не е строго регламентиращ офсета. Според него всяка покупка в областта на отбранителната индустрия над 4 млн. евро трябва да е придружена от офсетна програма на стойност най-малко 100% от стойността на сделката.

Какво е съотношението директен – индиректен офсет?

Изискването на унгарското правителство беше само за индиректен офсет. Може би, защото Унгария няма отбранителна индустрия.

А поддръжката на закупената военна техника, логистиката и т.н.?

Това е друго. Имаме две споразумения с Унгария. Едното е междуправителствено – между Швеция и Унгария. Според него шведското правителство предоставя логистиката, обучението и поддръжката на закупената техника. Второто е офсетно – между Министерството на икономиката и транспорта и “Грипен интернешънъл”. Основното е, че цялата сделка имаше политическата подкрепа на шведското правителство.

Какво от опита си бихте споделили в България?

Бихме се позовали на нашия партньор в Унгария – министерството на икономиката и транспорта, според което офсетните споразумения имат изключителен икономически резултат. Това е моят опит, че от тях всички печелят. “Валенберг груп”, която е собственик на СААБ чрез дружеството си “Инвестор”, както и на “Грипен”, имат много големи инвестиции в Унгария. Например в завод на “Електролукс” в страната. Само той дава 5% от промишленото производство на страната. В Унгария присъствие има фацевтичният концерн “Астра Зенека”. Строим логистични центрове, представителства на компаниите АББ, “Ериксон” и пр.

В световен мащаб “Валенберг груп” има инвестиции от 145 милиарда шведски крони и 600 хиляди служители.

Какви са стъпките за сключване на добро офсетно споразумение?

Много добра идея е да се разглежда офсетът самостоятелно. Предварителният офсет в Унгария беше много добър пример. Това беше начинът да покажем възможностите на шведската икономика и индустрия. Когато докажем възможностите си, се стига и до конкретна сделка. Моето предложение към вашето правителство би било да бъде егоист и да види какво може да предостави една офсетна сделка, без да поема каквито и да било ангажименти.

Какво би било привлекателно за страна като Швеция за инвестиране в България?

Целият спектър на шведската индустрия може да бъде представен в България. Унгария не сложи твърде стриктни рамки за офсета, което предопредели правенето на “чист бизнес” с предварителния офсет. Затова инвестициите са устойчиви и още години ще правим бизнес там. Ние винаги гледаме за дългосрочни инвестиции и следваме икономическите факти в страната, към която се насочваме. Например за България това е високото качество на труда добрата данъчна политика.

Такъв вид сътрудничество не приключва с края на споразумението. Впрочем и самата Швеция, когато закупува военно оборудване, също изисква офсет. Така че в офсета няма бедни и богати страни. Това е въпрос на баланс, защото офсетът е компенсацията, която дадена държава получава за парите, които е дала за военна техника.

*Тибор Кертеш работи 50 години в индустрията. Роден е в Унгария, която напуска на 19 години и заживява в Швеция. Има опит на управленски постове в шведската индустрия и е член на бордове на директорите на международни компании.  В момента е старши съветник в СААБ. Той взе участие в международната конференция “Развитие на офсетната политика в България”, което се проведе в сряда в София.

Още от Бизнес

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?