Обещано, но все още неизпълнено

Офшорките с достъп до публичните пари до написването на нов закон

Дискусионни са промените в Закона за обществените поръчки свързани с правните услуги, лекарствата и подизпълнителите

Даниела Бобева. Сн: БГНЕС

Офшорните компании ще продължат да участват в обществени поръчки до написването на специален закон за тях. Това съобщи вицепремиерът по икономическото развитие Даниела Бобева след като правителството одобри промените в Закона за обществените поръчки (ЗОП).

При встъпването си в длъжност премиерът Пламен Орешарски обеща да забрани участието на офшорки в търговете с публични средства, но засега това остава само добро намерение без видими стъпки в тази посока. "Премиерът не се е отказал от амбицията си, дори я е разширил, като въпросът ще бъде решен кардинално с нов закон", каза Бобева.

В средата на юли председателят на бюджетната комисия в парламента Йордан Цонев от ДПС обеща до три седмици т.нар. закон за офшорките да е готов. С него, освен че ще се забрани участието им в обществени поръчки, се предвиждаше още те да нямат право да участват и в приватизацията, каза тогава Цонев, а поводът беше сделката за продажбата на пенсионния фонд "Доверие" на компания с неясни собственици. Месец по-късно официално беше съобщено, че английската компания "Юнайтед Кепитъл" (United Capital PLC) е подписала окончателно споразумение с "Виена Иншурънс Груп" за придобиване на 92.58% от най-големия български пенсионен фонд "Доверие". Закон за офшорките няма внесен за разглеждане парламента, става ясно от страницата на Народното събрание, а Йордан Цонев не вдигаше мобилния си телефон за коментар.

Целта на промените в ЗОП е ограничаване на корупцията и разширяване на достъпа на малките и средни фирми до обществените поръчки, каза Даниела Бобева. По думите ѝ промените са направени след обществен диалог с граждани, бизнеса, неправителствени организации. Към момента 26 организации са представили своите идеи, а конкретните писмени предложения за промени в ЗОП са 297.

Имало е разминаване между исканията на бизнеса и администрацията, но успяхме да постигнем компромис така, че от една страна да ограничим корупцията, а от друга - да не затрудняваме работата на чиновниците, каза Бобева.

Спорните моменти

Промените в Закона за обществените поръчки са били приети от министрите след кратка дискусия, като два-три въпроса остават за решаване, каза вицепремиерът Бобева.

Дискусия е имало по възлагането на някои правни услуги по ЗОП, дефиницията за подизпълнител и неговата роля, участието на експертите в писането на тръжните условия и след това в оценяването на кандидатите, търговете за лекарства.

Правителството се е отказало от амбицията превес да имат външните експерти в комисията за оценка на офертите. Идеята беше те да са независими хора и по този начин да се предотврати корупцията. Срещу това са се обявили Националното сдружение на общините с аргументите, че първо няма толкова много "независими експерти" и че няма разписан механизъм за избора им.

Компромисното решение е в комисиите по оценка на офертите да има най-малко един външен експерт, като при големите строителни поръчки той ще се избира от три предложения на лотариен принцип, обясни Бобева.

По думите ѝ категорично няма да се допуска експертите, участвали в разработването на тръжната процедура, след това да са и в комисията, които оценяват кандидатите.

Крайното решение за изключване на някои правни услуги от ЗОП пък ще бъде взето след консултации с Европейската комисия, уточни Бобева.

Безспорните промени

Промените в ЗОП предвиждат мерки за намаляване на бюрократичната тежест върху фирмите. Това означава, че компаниите вече няма да са длъжни да представят справки, които ги има в публичните регистри, а администрацията служебно ще е длъжна да провери тази информация.

Тръжната документация става безплатна, като компаниите ще имат свободен достъп до нея чрез интернет, предвижда друго законодателно предложение в ЗОП. Въвеждат се и стандартни образци.

Гаранцията за участие в търга на неспечелилите кандидати ще се освобождава незабавно.

С промените в ЗОП се дават по-големи гаранции за подизпълнителите на поръчката и се прави опит да се спре некоректната практика да не им се плаща от страна на главния изпълнител. При големите поръчки в строителството се въвежда задължително условие 30% от стойността на поръчката да се изпълнява от подизпълнители. Ако главният изпълнител на поръчката не се разплати с подизпълнители, той няма да има право да участва в следваща подобна поръчка, предвиждат още промените в ЗОП. Намалява се обемът от документи, изисквани от подизпълнители.

Изрично се забранява главните изпълнители и подизпълнителите на поръчката да са свързани лица.

Променя се и определението за икономически най-изгодна оферта.

Предложените промени предвиждат още дарителите на публични организации да нямат право да участват в организирани от тях тръжни процедури за времето, за което е направено дарението.

Споделяне
Още от Бизнес