Германия чества 25 години от падането на Берлинската стена. Тържествата протичат под лозунга "25 години свобода". Под същия лозунг в България се организира тържество и международна конференция, посветени на четвъртвековния юбилей от падането на комунистическия режим.
За разлика от Германия, в България този лозунг се посреща с подигравки от "реформираната" левица и нейните трубадури от пресата и мрежата. Незавидното състояние на българската държава и общество се привеждат като аргумент за това, че случилото се през последния четвърт век е катастрофа, обезсмисляща всяко тържество и опит за позитивна равносметка на изминатия път.
Беше представен и социологически сондаж на "Алфа Рисърч", според който 55 на сто от анкетираните изразяват положителна оценка за последния български комунистически вожд Тодор Живков.
Свободата не е застрахователна полица за благоденствие и просперитет. Свободата е състояние на духа и възможност за себеосъществяване - в сътрудничество със себеподобните ти. През последния четвърт век Германия осъществи впечатляващ прогрес по пътя на своето обединение чрез новопридобитата си свобода.
Макар и фрустрирани от безмилостното и бързо въвеждане на стандартите на западното германско обществено устройство, гражданите на бившата ГДР успяха да се интегрират в общогерманското стопанско и обществено пространство, а Германия като цяло се превърна в един от световните образци за развитие и успех.
България също постигна успехи по пътя на новопридобитата си свобода. Тези успехи са материализирани в принадлежността на страната ни към клубовете на развития и демократичен свят - НАТО и ЕС, колкото и на някои да им се иска да подложат на съмнение ползата и успеха от тази интеграция.
За съжаление, в множество измерения на обществената промяна през последния четвърт век ние българите не се възползвахме от благата на свободата или злоупотребихме с тях.
Не успяхме да се самоорганзираме като ефективна гражданска и държавна - национална общност, функционираща в общ - обществен интерес. Позволихме на криминализираните фракции на бившия режим да завземат ключови позиции в стопанството и държавното управление и да изпразнят демократичната система от нейното съдържание - управление в полза на обществото.
Допуснахме уродлива социална поляризация, масова емиграция на българи вследствие на отчаяние, че биха могли да се реализират в родината си.
Позволихме срив на обществения ред, ескалация на организираната и на битовата престъпност. Допуснахме обществен хаос, гетоизиране на големи групи от хора и упадък на цели региони. Не се противопоставихме на безскрупулната ерозия на обществените ценности, на етиката и на стандартите на нашата публична култура.
Допуснахме обществената измет да се качи начело на обществото и да задава неговите стандарти за морал, красота, гражданство, успех.
Самооценката ни за тези 25 години трябва да бъде сурова и откровена. Но тя не може да пропусне най-важното - България днес е европейска страна с потенциал за развитие, който изисква мобилизация, за да се осъществи успешно.
Носталгията към миналото е сляпа - дори нейните трубадури биха отказали да се върнат зад телените мрежи на безвъзвратно отминалата и унизителна болшевишка диктатура. Имаме път само напред - и това е добрата новина на българския четвъртвековен юбилей.
*Мнението на политолога Огнян Минчев е публикувано във Фейсбук -страницата му.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
25 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Мечтая си да се отдели един град и едно село, в които да върнат комунизма във всичките му подробности и там да ходят "носталгиците", да видим колко ще издържат. Разбира се това е фантастика, но им препоръчвам да искат политическо убежище в Северна Корея или Куба, например. Баща ми работи по време на социализма в Куба и от него знам, че тя е прекрасна страна с прекрасни хора, но е добре да живееш в нея временно като специалист или турист, но не и като местен жител.
Аз не защитавам комунизма, макар че бяхме на път да станем 9 млн по едно време. Но да наричаш криминална диктатура извършваща социален геноцид 'свобода', това е белег на извратеност или престъпен манталитет.