Според досегашните временни резултати от изборите има голяма опасност от блокиран парламент, коментира социологът Огнян Минчев в изборната нощ при първоначални данни от екзит пол за четирипартиен парламент, съставен от ГЕРБ, БСП, ДПС и "Атака".
Според него има два възможни варианта за коалиция, която да състави правителство: ГЕРБ плюс "Атака“ или БСП, "Атака“ и ДПС, които обаче биха се осъществили много трудно и под прикрита форма поради непримирими противоречия между тях.
Има и трети последен вариант, изтъкна Огнян Минчев пред БНТ: "Ако беше в Германия, двете основни партии за определен период биха направили голяма коалиция, там обаче лидерите им не се наричат един друг престъпници“, коментира той.
"Това, което е сигурно е, че една част от обществото не може да понесе стила, начина, по който ГЕРБ управляваше и по който се държеше в парламента, в институциите и в обществото. Тази част от обществото разви изключително силен негативизъм към ГЕРБ и на практика отказва да приеме какъвто и да е вариант на съжителство в ГЕРБ – най-общи интернет класата, интелектуалците от по-големите градове и т.н. Същевременно обаче съществува една друга и то никак не малочислена част от българското общество, която очевидно даде своето доверие за ГЕРБ по време на тези избори. При всички случаи това се очертават около 1/3 от българските гласоподаватели. Това показва, че българското общество е дълбоко разделено и по отношение на ГЕРБ, и по отношение на политическото представителство като цяло, тъй като подобна поляризация съществува и по отношение на БСП и по отношение на други политически проблеми", заяви Огнян Минчев пред БНР.
"България се намира в дълбока криза на разделението и морална криза, но не само морална криза – тя все повече ще бъде институционална криза, тъй като конфигурацията на предстоящия парламент, ако се запазят тези пропорции на представителство, които основните социологически екзит полове ни представиха тази вечер ще бъде конфигурация, в която парламентът ще бъде на практика почти блокиран, ще бъде много по-трудно да се излъчи стабилно и работещо политическо правителство", подчерта политологът.
"Приказките за програмно, експертно и т.н. правителство са предназначени да омайват хора, които не са информирани по въпроса, но на практика програмното или експертното правителство е правителство, което е с редуцирана отговорност. То може да бъде вариант за краткосрочно попълване на липсата на друго правителство, но не може да бъде реална дългосрочна алтернатива на силно, нормално правителство, опиращо се върху парламентарно мнозинство, а вариантите за подобно силно правителство са изключително минимални", каза Огнян Минчев.
Колегата му Евгений Дайнов смята, че всичко е в ръцете на "Атака”, защото Волен Сидеров ясно каза, че ако условията му бъдат приети, ще се коалира с всеки.
Ситуацията изглежда доста патова с четири партии и невъзможно правене на правителство, посочи политологът и допълни, че все още предстои да се види дали в парламента ще влязат и други партии.
Очевидно има какво да се мисли и разследва, защото подкрепата за ГЕРБ се оказа по-устойчива, отколкото би трябвало да бъде в подобни ситуации, смята Дайнов. Явно става дума за съвпадение на манталитети между лидерите на ГЕРБ и между достатъчно количество хора. Предстои да се види защо става така. Устойчивостта на подкрепата за ГЕРБ е малко неочаквана , като се има в предвид резултатите от управлението им това, че подадоха оставка под натиска на протестите. Надявам се това да не е коалиция, която Бойко Борисов очерта преди няколко месеца, като каза: "Аз съм прост и вие сте прости, затова се разбираме”, заключи Дайнов.
На въпрос дали скоро ще може да се стигне до нормално правителство, социологът от "Галъп" Кънчо Стойчев коментира пред БГНЕС: "Няма да е толкова бързо и толкова лесно, но пътят ще бъде в тази посока. Борисов и Цветанов, каквото и да получат, на каквито и да е избори, те се самоизолираха от българското общество. Те са в пълна и тотална изолация. Историята много добре знае, че колкото и силен да си, ако ти си в изолация, ти си задължително губещ, губиш във всички случаи".
Днешният ден премина в типично ГЕРБ-ерски стил с онази арогантност и натиск, която знаем от последните 4 години. Независимо от това, очакванията на сериозните анализатори преди изборите, че ГЕРБ няма да управляват страната, се сбъдват. Това е ден на сбогуване с ГЕРБ, каза Кънчо Стойчев.
Може би най-важното за българските граждани е да си отдъхнат. МВР няма повече да диктува в България. Идва краят на срастването на политическата партия и вътрешното министерство, което в класическата литература се дефинира като мафия – този край е пред нас, той ще настане днес и просто броени седмици ни делят от изваждане всичко на масата, коментира Кънчо Стойчев.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
28 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
"Стой! Долу ръцете! Не досягай народа! Свали си шапката и се поклони на този измъчен страдалец,на този дълготърпелив мъченик, на този, който ти дава храна и живот! Поклони се на българския народ! Този народ, когато е имал светла точка отпреде си, когато му се посочва свята цел,той се е устремявал към тая цел с въодушевление, достойно за благородна и напредничева нация!" Алеко Константинов
"Стой! Долу ръдете! Не досягай народа! Свали си шапката и се поклони на този измъчен страдалец,на този дълготърпелив мъченик, на този, който ти дава храна и живот! Поклони се на българския народ! Този народ, когато е имал светла точка отпреде си, когато му се посочва свята цел,той се е устремявал към тая цел с въодушевление, достойно за благородна и напредничева нация!" Алеко Константинов
Минчев, Минчев, интелектът ли се повреди или и тебе те завоюва алчността.
Един голям проблем на българите е, че живеят във виртуална реалност, създадена от продажни и глупави медии, и от партийни пропагандисти. Шири се клишето, че България е съсипана, потънала в мизерия, едва ли не африканска страна в Европа. Като отвориш дума за статистически данни, които показват рекорден за Европа ръст на индустрията, на износа, на средната заплата; когато цитираш чужди наблюдатели като Стив Ханке, които познават България, и които казват: само така дръжте, икономиката ви се развива …
забележително, само си оправете съдебната система; когато споменаваш положителни статии за България не къде да е, но в Уолстрийт Джърнъл и Файнаншъл Таймс - т.н. 'интелектуалци български те гледат диво и викат - не може да бъде. Хора, които не познават собствената си страна, не се интересуват какво става в нея, но имат 'естетически' резерви към ГЕРБ, затова предпочитат в страната им да управляват партиите на руския имперски интерес. Това е българският 'интелектуалец', за който писа Дайнов в по-добрия си период - комплексирано и ограничено същество, с интерес главно към собствения си пъп.
На България й трябва свой собствен интелектуален елит, независим, необвързан, със самочувствие да има свое мнение, такъв елит народът ще припознае и ще слуша, както вече е било през Възраждането. Само тогава може да се излезе от капана на виртуалната реалност, създавана от рубладжийските медии с цел да депресират публиката, и да отслабват институциите и държавността.
Впрочем като обсъждаме изборните резултати, защо никой не коментира здравият български индустриален ръст, рекордният и бързо растящ износ, който вече надмина 40 млрд лева годишно, рекордното усвояване на евро-фондовете. Нали някой произвежда тази продукция, строи и усвоява фондовете, радва се на рекордно растящи доходи, които през последните години са се качили с 50% - това са избирателите на ГЕРБ. Тях мрачната виртуална реалност на медиите не може да измами. Въпросът е, да прогледнат останалите, и главно, т.н. 'интелигенти'.
Това не означава, че ГЕРБ са управлявали по най-добрия начин. Напротив,л не са. Но те управляваха като българска партия, и в интерес на България. Нещо, което БСП/ДПС органически не са способни да направят. И това е важното.
Разделителната линия минава между тези, които имат интерес от силна България, и онези, които печелят от слабата държава. За беда има партии-ментета като Атака и ГЕРБ, които говорят за силна държава, а само съсипват устоите й. Затова за тях гласуват не само хора, които печелят от слабостта на държавата, но и такива, които мечтаят за силна България. Ще си позволя думи към мислещите и милеещите: Без отчаяние, но и без голи надежди. С грижа за ближния и за собствената душа. Винаги има какво да се направи, никой не е излишен. Да внимаваме и да се радваме. Защото бедата ни не е малка, а това трябва да ни смири и вдъхнови.
Атака-победа!!!Вън всички комуно-либерални крадци и чуждопоклонници.България на българите!Борба до край!
Съгласна съм с №18. Дайнов се изхвърля в говоренето. Може би трябва да му се припомни, че да се професор, отдавна не е престижно занимание. Който не е пожелал, той не е станал. Повече от доценти и професори в България няма, по-голямата част лентяи и некадърници. Да си открит, да говориш разбираемо, да не си предубеден, да показваш реално направените неща - това е висшия пилотаж. Цитата му са "простите" показва колко е прост, той самият.Защо не казва нищо за Иван Костов, който си направи публично харакири, подкрепяйки станишев, местан и дудука за намерените бюлетини?
Нe e ляв интелектуалец Дайнов, нито е десен. Дайнов е зависим, или продажен, или и двете. Категория, която твърде добре опознахме вече, за да се правим на изненадани.
Впрочем, ето един по-стар текст на Дайнов, където той показва, че може да бъде умен и проницателен коментатор, който може да разбере и да отсее истинските и важните проблеми:
http://www.bulblog.com/?p=2994
Евгений Дайнов
Потопът от коментари след гласуването на вота на доверие към правителството на ГЕРБ, колкото и разнопосочен, …
постепенно извади на преден план една тема, която можем да формулираме така: „всички мразят Бойко”. Всякакви журналисти и коментатори се упражняваха в сарказъм, високомерно презрение и ехидно хихикане. Доста от тях са умни и прогресивни хора и това им поведение е стряскащо.
Още по-стряскащо е, че подигравките и хихикането този път не признаваха идеологически бариери. Подигравателната шумотевица беше една и съща отляво и отдясно, като в нея на равни начала – и с еднакъв речник – се включиха емблематични леви идеолози, социалисти, деснеещи анализатори и Синята коалиция.
Щом някаква заявена позиция с лекота прекрачва идеологически и политически разделения – значи, тя не е политическо явление. Обикновено в такива случаи става дума за явление от областите, изследвани от психологията, социологията и културологията. И оттук – изследваме явлението не с политически инструменти, а с онези, които принадлежат на посочените научни области.
Да видим образа на – така да ги наречем – „мразещите Бойко”. Те са както леви, така и десни. Но не са разделени в оценките си за Борисов, както са разделени в политиката, която проповядват. А не са разделени, защото техните оценки са вкоренени в един обединяващ ги социо-културен признак.
„Мразещите Бойко” са т.нар. „градски хора” – индивиди, които се изживяват като принадлежащи към историческите градски центрове. За тях подиграването с Борисов – спортистчето от крайните квартали, израстнало с кокошки и прасе в двора – е начин да докажат своята „градска”, превъзхождаща го принадлежност. Според тях, каквото и да прави момчето от Банкя, то е провинциално, безпомощно и смешно. И, като му се подиграват, те изглеждат столични, отракани и сериозни.
Накратко: „мразещите Бойко” искат да изглеждат „граждани” на фона на него, когото опаковат като „селянин”.
Наистина, Бойко Борисов никога не е имал подкрепата на историческите градски центрове и особено – на центъра на София. В България обаче истинските „градски хора” се броят на пръстите на двете ръце – и те днес са онези, които не се подиграват на премиера, не хихикат и не си упражняват сарказъма за негова сметка.
Дълбоко, автентично градските хора не са сред „мразещите Бойко”. От Филип Димитров, например, никога няма да чуете онова, което се изля върху медийната арена в последните десетина дни. За това си има причина и тя е политическа – т.е. отнася се до общото благо.
Още Аристотел подчертава, че не всеки човек, живеещ в града е гражданин. Гражданин е само онзи, който може да извиси разума си над всекидневните си нужди и отвъд своите пристрастия, предубеждения и комплекси – така щото да може да схване, кое е общото благо и каква е неговата, на гражданина роля в постигането на това общо благо. Поддържането на статута „гражданин” е плод на всекидневно усилие защото, както писа преди 20-тина години философът Ърнест Гелнер, „гражданинът е изкуствено творение – той не се поражда спонтанно от природата”.
Ясно е, как тези разсъждения се отнасят към казуса „Бойко Борисов”. Да, неговото правителство търпи огромни критики, защото има огромни управленски дефицити. В една спокойна ситуация общото благо изисква тези дефицити да бъдат критикувани и изяснявани, за да могат да бъдат преодолени и така общото благо да бъде обслужено по-добре.
Кое обаче е общото благо в една не-спокойна ситуация? Какъв е националният интерес тогава, когато срещу правителството са се подредили: Кремъл и неговите български агенти; бандитите и местните гангстерски феодали; хищните кръгове на Държавна сигурност; политическите носители на руските интереси – БСП и Георги Първанов; политическото крило на мафията – РЗС; различните скрити и явни олигархии, монополи и картели, с каквито е проядена българската икономика?
В тази – сегашната – ситуация общото благо е очевидно: атаката на тази шайка да бъде отблъсната от правителството, тъй като целта на атаката е очевидна за всеки, който има нещо между ушите. А тя е: връщане на България в орбитата на Русия, подчинение на националните интереси на руските геополитически амбиции, заместването на демокрацията, която все пак имаме, с руски тип гангстерско управление.
Все пак правителството, с всичките си дефекти, работи не за руските интереси, а за българските. Едва след като атаката бъде отбита и атакуващите – неутрализирани, ще се върне онази спокойна ситуация, в която разкриването на дефицитите на управлението отново ще обслужва общото благо.
Хората, които попадат в дефиницията „гражданин”, разработена от Аристотел и Гелнер, разбират това. Онези, които не го разбират, имат тежки проблеми с гражданската си идентичност. И, когато пренасят тези си проблеми на политическата арена – стават неадекватни.
Пример е Синята коалиция, което е смайващо, тъй като именно „сините” са историческите носители на мисията за „огражданяване” на българското общество. От месец-два обаче те не правят нищо подобно. Спомнете си: преди вота на доверие от СК казаха – война е, руските интереси притискат правителството. Поведението, което следва от тази (вярна) констатация е очевидно: подкрепа за правителството, спечелване на войната, а разправиите – после. Не това обаче се случи, защото по-късно от СК лансираха втора теза – ще подкрепим правителството, ако то кандиса на пет наши искания, свързани с активиране на необходимите реформи. Правителството начаса даде да се разбере, че в някаква степен приема 4 от 5-те условия. Но така и не получи подкрепата на „сините”, защото в последния момент те издигнаха трета теза: няма да подкрепяме правителството, тъй като то иска подкрепа за водената дотук политика, а ние не я приемаме. И дружно се включиха в политически разноцветния хор на „мразещите Бойко”.
Помислете си: градско поведение ли е да клатиш правителството в момента, в който то се е изправило срещу враждебен външен интерес и неговата местна глутница съюзници?
Имам една лоша новина за „мразещите Бойко”: вие само си мислите, че сте градски хора. Не сте. Напротив: имате тежки проблеми с гражданската си идентичност. И затова се занимавате с дълбоко провинциалната игра „да се подиграем на селянчето”. А това е последното нещо, което ще ви направи истински граждани.
Градската принадлежност е политическо явление. Ще рече: когато леви и десни говорят едно и също, нещо дълбоко не е наред с тяхната гражданска идентичност. И още: тази идентичност се доказва всеки ден със способността да работиш за общото благо. Ако не си стигнал до онова равнище, на което да виждаш общото благо, не си гражданин. И най-малко си гражданин, когато се подиграваш на някого, когото нарочваш за „селянин”.
Имам и една по-лоша новина. В последните десетина дни гражданин е именно спортистчето от крайните квартали, израстнал с кокошки и прасе в двора.
Между другото, не е задължително да живееш в исторически градски център, за да имаш поведението на гражданин. Именно извън центровете на градовете чувам – от месеци – следната реплика от страна на стари седесари и на корави Костовисти: „Абе защо нашите пречат на Бойко? Верно, дъни се от време на време, ама се мъчи, бута нещата напред… Защо му скачат по главата, а не помогнат нещо?”.
Това, приятели, е гражданска позиция. Онова, което се случва в последните десетина дни – „всички мазят Бойко” – е елементарно избиване на комплекси.
„Да, бе”, ще кажат въпросните хихикащи индивиди, „да ни дава акъл селянин от Миндя…” Селянин, селянин – ама колко да съм селянин? Вие решете.
С лъжи,измами, страх и стрес можеш да направиш всичко,но дълго време в лъжа не можеш да живееш.Рано или късно, истината и справедливостта ще възтържествува, ако има кой да чуе гласа на потърпевшите граждани.Ако тези близо три милиона граждани,които не гласуваха се обединят,за тях ще гласуват и останалите граждани,които също нямат избор и са принудени да избират по-малкото зло.Ще се намерят ли обаче журналисти,които да осигурят трибуна на милионите граждани потърпевши,които могат да кажат свободно …
какво мислят, само на улицата?Невидимата паралелна власт, създадена от частни монополисти, корумпирани депутати, министри и магистрати,обединени чрез тайни масонски ложи, не позволява на журналистите от националните и частните медии,да осигурят такава трибуна на суверена,в името на който се кълнат управляващите.Това много добре се вижда от диалога им с протестиращите,когато се опитват да кажат своята истина и задават неудобни въпроси към управляващите,прегърнали се с частните монополисти.Най-често, по двама или трима журналисти говорят едновременно с протестиращите,за да не може да се чуе техния отговор на многобройните въпроси,който им задават.За да си отвоюваме правото на мнение в медиите, трябва да се обединим и насочим всички протести срещу тези,които ни отнеха най-важното - свободата на словото, вместо да воюваме с полицаите,които също са потърпевши,като нас. Каузата, която може да ни обедини е,общата беда,която ни сполетя - безнаказаното вандалско разграбване на държавата,довело до голямата безработица,бедността, мизерията,глада и униженията и жаждата за справедливост и коренна промяна на правилата,законите и Конституцията, които ни натрапиха върхушката на БКП/БСП и нейните производни - ДПС,НДСВ,ГЕРБ,ДБГ.Милионите потърпевши се нуждаят от обща организация,за да могат да си отвоюват отначало свободата на словото, а след това и цялата държава.Такава обща организация би могла да бъде едно мощно Национално движение "ИСТИНА И СПРАВЕДЛИВОСТ" или партията НФСБ,зад която стои телевизия СКАТ.Липсата на обща трибуна на потърпевшите, затруднява тяхното обединяване,тъй като протестиращите,използващи като трибуна улицата,не могат да обменят мнения,които да бъдат чути и от тези,които не разполагат с Интернет,особено в селата и малките градове.В Програмата на тази обща организация,е целесъобразно да залегнат провеждането на избори за Велико народно събрание,приемане на нова Конституция,извършване на кардинална структурна и кадрова реформа в Съдебната система,получаване право да отзоваваме депутати, министри и магистрати и пряк избор на магистратите от гражданите, за да бъде извършена ревизия на грабежа и виновните за разграбването на държавата да влязат в затвора.