Огнян Минчев: Няма провал на социолозите, а на Андрей и Кънчо

Андрей Райчев призна грешките си, отдаде ги на Украйна и Първанов

Андрей Райчев. Сн. БГНЕС

Няма провал на социолозите. Има провал на двамата палачи на българската демоскопия – Андрей и Кънчо (основателите на "Галъп" в България Андрей Райчев и Кънчо Стойчев-бел.ред.), които превърнаха емпиричната социология в пи-ар слугиня на всеки, който може да плати. Така политологът Огнян Минчев коментира във вторник пред "Труд" огромното разминаване между прогнозните резултати на редица социологически агенции и крайния резултат от евровота.

 

В интервю за същия вестник Андрей Райчев призна грешката на "Галъп" и казва: "С изключение на "Алфа рисърч" и още на агенция ("Екзакта" – бел.ред.), които дадоха малка победа на ГЕРБ, всички останали се провалихме".

 

Истината е, че "Алфа рисърч" и "Екзакта" (агенцията на бившия шеф на НЦИОМ Лидия Йорданова – бел.ред.) прогнозираха достатъчно убедителна победа за ГЕРБ. Най-близко до крайния резултат бе "Екзакта", които прогнозираха 28.5% за ГЕРБ срещу 24% на БСП. "Алфа рисърч" прогнозираха 27.3% за ГЕРБ и 23.6% за БСП.

 

Някои от по-големите агенции ("Медиана", "Сова Харис", "Афис") по време на по-голяма част от предизборната кампания и до последните ѝ дни прогнозираха победа за БСП. В последните си данни преди самите избори "Галъп" даваше "паритет" между ГЕРБ и БСП. Другата ключова прогноза беше, че Реформаторският блок много трудно ще успее да прескочи бариерата, което разколебаваше избиратели от периферията на формацията и ги насочваше към ГЕРБ.

 

"Алфа рисърч" и "Екзакта" прогнозираха твърдо възможността за един мандат на РБ, както и се случи.

 

"Те (Андрей Райчев и Кънчо Стойчев) изградиха монопол на социологическия пазар и подмениха социологията с добре платен политически слугинаж. Падението им стигна дотам да инициират разгрома на НЦИОМ с пряка репресия върху колегите ни там – репресия, която продължава и до днес", коментира Огнян Минчев.

 

Екипът на Лидия Йорданова от закрития НЦИОМ, който създаде "Екзакта", прогнозира с доста голяма точност изборните резултати.

"Вземете електоралния въпрос – "За кого ще гласувате?“ – на който и да е от съзвездието на би-би-ес-ес (става дума за "Галъп") – сови, медиани и прочие – и вижте как от година и половина БСП "води“ пред ГЕРБ. Безсрамието и продажността не са социология. Има колеги – социолози, които работят почтено и дават надеждни резултати. Провалът на пи-ар "социологията“ на последните избори дава шанс на социологическата общност да изгони търговците от храма – ако пожелае, разбира се", допълва Минчев.

 

Оправданието на Андрей Райчев е, че е имало срив в електората на БСП. Според него причините са в позицията на БСП за Украйна, защото Сергей Станишев и Кристиан Вигенин са заели проевропейска позиция, което не било позиция на електората на БСП.

 

"Другият фактор е абсолютното недоумение – защо добрият Първанов се е скарал с добрия Станишев. Това накара стотици хиляди от БСП да не гласуват. Ето това не беше уловено от нито един социолог. В случая не са виновни социолозите", каза Райчев.

 

Факт е обаче, че дори и при тези неизвестни, някои агенции все пак уловиха и показаха тенденцията за изхода от гласуването, докато други или не са успели, или умишлено са манипулирали обществото с подвеждащи данни.

 

Предполага се, че електоратът на БСП не си е сменил мнението за ръководството на на партията три дни преди вота. Отцепването на АБВ в самостоятелна листа бе една от най-шумните новини и се случи още преди три месеца, а кризата в Украйна ескалира през март.

 

"Когато бях млад и работех в международния "Галъп", ми казаха: Да знаеш, че 12-ите поред избори социолозите горим. Изборите са нещо като лов – не знаеш ще улучиш или не прасето. Куриозът бе, че на 12-ия път фалирахме", каза още Райчев.

 

Кольо Колев от "Медиана" и председателят на Съвета на директорите на "Галъп" Първан Симеонов също защитиха социологическите си агенции.

 

"Никой не позна резултата на БСП. Даваха над 600 000 гласа, а те получиха малко над 400 000 гласа. Между 200 000 и 230 000 очаквани души не отидоха до урните. Получи се Фейсбук ефектът, при който 2000 души заявяват, че ще отидат на протест, а накрая се появяват 100 души”, обясни Кольо Колев пред бТВ.


"Не използваме прогнозата за политическа реклама. Навсякъде сме уцелили резултата с изключение на резултата на БСП, който е отчайващо нисък и никой не успя да го предвиди”, подкрепи го Първан Симеонов от "Галъп" също в ефира на бТВ.

 

Два дни преди изборите политологът Антоний Гълъбов коментира, че социологически агенции имат картелно споразумение да оповестяват данни, които целят да откажат хората да гласуват. "В социологическия сегмент на този пазар има картелно споразумение. Това е картел, който функционира през няколко социологически агенции и който има различни измерения от социологията", каза той пред БНР.

 

Подобен скандал, с обвинения за откровен слугинаж и манипулации, имаше и преди парламентарните избори от пролетта на 2013 година. Тогава МБМД на Мира Радева изкара социологическо изследване, което даде преднина от 14 процента в полза на ГЕРБ пред БСП (впоследствие ГЕРБ спечели изборите с 30.53% срещу 26.61% за БСП). Това накара социолозите от "Галъп", "Алфа Рисърч", "Медиана" и "Скала" да обявят на обща пресконференция, че по никакъв начин в бъдеще не желаят да бъдат свързвани с Мира Радева.

 

"Българската социологическа асоциация има свои критерии за добре провеждани изследвания, но не могат да задължат всички агенции да членуват в нея и съответно да спазват критериите", коментира във вторник ръководителят на Катедра "Социология“ в Софийския университет доц. Петя Кабакчиева пред БНР.

 

"Има един Институт за модерна политика, който накрая изчезна от публичното пространство. Той даваше най-драстичните и странни прогнози и това не трябва професионалната общност да го допуска", смята доц. Петя Кабакчиева.

Според нея за разминаванията на социологическите прогнози с реалността има няколко причини: "Изглежда, хората се притесняват да кажат откровено мнението си, че ще подкрепят партия, която е в опозиция. Винаги има завишаване на вотовете при изследвания за управляващите. Второ – степента на мобилизация на твърдите ядра явно беше различна. Трето – има купен вот, който няма как социолозите да изчислят".

"Всички започват да говорят за социология когато има избори, а ролята ѝ е точно обратната – да бъде глашатай на гласовете на хората, а не огледало на рейтингите и лицата на политиците", каза още Петя Кабакчиева.

 

"Държавата и всички ние трябва да настояваме социолозите да търсят важните за нас въпроси, а наблюдаваме, че се случва точно обратното. Народното събрание вместо постоянно да се интересува от мнението на хората, закри институцията, която трябваше да дава това обществено мнение – НЦИОМ. Институтът по социология се превърна в Институт за изследване на обществото и знанието. Има страх от сериозната социология, защото тя би поставила нелицеприятни въпроси", каза доц Кабакчиева.

Още по темата
Още от България