Огнян Минчев: Партиите ще се надлъгват коя е отбелязала по-голяма "победа"

Огнян Минчев: Партиите ще се надлъгват коя е отбелязала по-голяма "победа"

Позицията на повечето партии и официални институции по проблемите на референдума може да се определи като липса на интерес, казва политологът Огнян Минчев в интервю за Дойче Велле

Какъв е залогът на местните избори? Само кметските постове и общинските съвети – или гласуването ще има и някакъв сигнален характер?

Пропагандната цел на всички партии ще бъде следната: да отбележат резултатите, които са получили на изборите, като значима победа, ако не и като голяма. Имаме стотици общини, кметове, общински съветници - винаги може да се намери ракурс за самопохвалване. А целта на това състезание на интерпретациите е да се размести съотношението на силите - било то в управляващата коалиция, между властта и опозицията и т.н.

Местните избори крият една значима опасност: децентрализираният вот по общини и населени места създава по-благоприятни възможности за купуване на гласове и контролиран вот на местна почва. В условията на общностна ерозия, капсулиране и регионален упадък се създават пространства на граждански и политически вакуум. Те се запълват от организираните интереси на олигархично-мафиотските групировки в страната. Особено силна опасност в перспектива представляват опитите за концентриране на етническия вот - на роми, мюсюлмани и други - в ръцете на ДПС. Партия, зад която съществува мощна корпоративно-олигархична мрежа. Подобна концентрация би изместила нормалното разделение на българската политика между идейно-политическа левица и десница и би прокарала разделението предимно по етнически признак. Разрастващият се процес на контролиран вот ще добави допълнителни опасности от манипулиране на междуетническите отношения чрез механизмите на политическото представителство.

По места често пъти се създават доста необичайни коалиции, които нямат нищо общо с констелацията в София. Как го обяснявате Вие?

Политическите констелации в България отдавна не се определят от идейно-политическа принадлежност. На национално ниво все още е трудно допустимо коалирането на БСП с ГЕРБ или РБ например, но пък вече не е невъзможно. На нивото на местната власт тези ограничения отдавна са отпаднали. Начело на общините са коалиции на местни корпоративни интереси, които не могат да бъдат съотнесени към каквито и да е политически разделения.

Повечето общини се управляват от доминираща структура или мрежа от интереси, които проникват във всички местни поделения на националните партии или пък създават общински партии и движения за представителство. За съжаление тези местни интереси твърде често упражняват всеобхватен и нелегитимен контрол върху общинските институции и монополизират стопанския и политическия живот в съответната територия. Гражданското представителство и гражданският контрол са в най-добрия случай фасада на тази почти феодална система на задкулисно управление в много населени места на страната.

Каква е Вашата прогноза за резултатите от тези избори? Коя партия ще се представи най-добре и защо?

Не мисля, че ще има сериозни размествания на политическата сцена. ГЕРБ ще остане първата партия по общ резутат, следвана най-вероятно от ДПС или от ДПС и БСП с почти равни позиции. ДПС ще се стреми да разшири контрола си върху ромските общности. Да си припомним, че на предсрочните избори през октомври 2014-та партията успя да концентрира около 52-53 на сто от ромския вот. В области като Видин и Монтана, където ДПС досега не е имала сериозно представителство, ромският вот за нея надмина 60 на сто. За съжаление, този ръст се обезпечава преди всичко с механизмите на купен и контролиран вот.

Що се отнася до БСП, предствянето ѝ все още крие потенциална изненада. Партията е в лошо състояние след поредния си провал във властта с кабинета Орешарски . Под ръководството на М.ихаил Миков тя се изтегля по-радикално вляво. Не е ясно обаче дали този ход ще ѝ върне част от гласовете, които тя изгуби в полза на "Атака" и други фракции по периферията.

Ако пък Реформаторският блок иска да се представи поне толкова убедително, колкото през октомври 2014, ще трябва да заздрави вътрешно-коалиционните отношения между партиите и лидерите си. Коалицията получи поредица от удари - във връзка със законодателството по съдебната реформа, с отхвърлянето на анти-корупционния закон, с преизбирането на стария състав от подуправители на БНБ, с приемането на новия закон за НСО - от ад хок парламентарни коалиции начело с ГЕРБ. Има устойчиви спекулации за отслабване на позициите на РБ във властта и опити за изолирането му в рамките на крехката коалиционна формула за управление на страната. Резултатите от местните избори могат да засилят или да отслабят предизвикателствата пред РБ през следващата политическа година.

В момента цяла Европа се вълнува от бежанците. Смятате ли, че този проблем ще присъства в предизборните кампании?

Проблемът с бежанците няма пряко отношение към общинската власт, освен в случаите, когато се разисква създаването на бежански центрове в определени населени места. Реакциите към подобни решения са обикновено негативни. Проблемите не се изчерпват само с принципно негативното отношение към заселването на бежанци в страната, а и със страх от загуба на социални фондове, работни места и други оскъдни ресурси, с които разполага и без това твърде оредялото местно население.

Бежанската вълна от последните две години е проблем на националната политика и разделенията по този въпрос в общи линии следват разделенията в останалите страни на ЕС - и преди всичко на Централна и Югоизточна Европа.

Заедно с местните избори ще се проведе и референдумът за електронното гласуване. Какво очаквате от него?

Позицията на повечето партии и официални институции (с изключение на президента Плевнелиев) по проблемите на референдума може да се определи като липса на интерес и мълчание по темата. След отхвърлянето на първите два въпроса от президентското предложение за референдум - за задължително гласуване и за мажоритарни елементи в избирателната система - референдумът за електронното гласуване се нуждае преди всичко от бързо популяризиране на темата. От технологична гледна точка съществуват определени предизвикателства за гарантиране тайната на вота и ограничаване на злоупотребите с волята на избирателите, които трябва да бъдат разяснени и да се дискутира конкретният формат на електронното гласуване в България.

От съдържателна политическа гледна точка е особено важно да се разясни на хората, че електронното гласуване е единствения начин за по-масово включване в българския политически и обществен живот на над двата милиона българи, които живеят в чужбина, но продължават да бъдат интегрална част от българската нация. Техните гласове и гражданската им активност като цяло са почти единственото средство, останало ни на разположение за динамизиране на българския обществен живот, за възраждане на демократичната реформистка алтернатива в политиката и в обществените отношения. За съжаление, демографските проблеми в България, съчетани с регионалния упадък и общностен разпад, са значим фактор за бързата ерозия на демократичните стандарти - граждански и институционални.

Референдумът е средство за ангажиране на българската диаспора в обществения живот на страната. За съжаление, не съм оптимист, че необходимият брой гласове - около 3 500 000 - ще бъде достигнат. На местни избори гласуват обикновено не повече от 30-35 на сто от избирателите. Въреки това, едно по-масово участие - особено на българите в чужбина, ще изпрати ясно политическо послание до националните институции в България. А в този момент това е особено важно да се случи.

Споделяне

Още от Интервюта

Как да бъде увековечен художествено Бойко Борисов?