Ограничаване на инхаус поръчките иска финансовият министър

Пълна забрана на инхаус поръчките за ведомствата харчещи милиарди левове годишно на данъкоплатците - Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) и Националната здравна осигурителна каса (НЗОК), затягане на пробойните за възлагане на обществени поръчки с публични средства без търг и конкурс и задължителни пазарни консултации за търгове над 10 млн. лв. в строителството - това са основните промени в Закона за обществените поръчки (ЗОП), които предлага Министерството на финансите.

Законопроектът е публикуван за обществено обсъждане на портала за обществени консултации.

Целта е да се постигне съответствие на закона с изискванията на европейското право, изпълнение на ангажименти на България по Плана за възстановяване и устойчивост, както и подготовката на страната ни в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Забрана за инхаус договори на АПИ

Най-съществената промяна е премахването на възможността пътната агенция и НЗОК да сключват договори без провеждане на обществени поръчки. Всяка година двете държавни структури харчат милиарди левове обществен ресурс.

Пътната агенция и здравната каса попаднаха навремето в изключенията, за да могат да възлагат изпълнение на договори по инхаус процедури заради по-бързото строителство на магистрали и незабавна доставка на лекарства и консумативи, особено когато са изчерпани животоспасяващи медикаменти.

Практиката обаче показа, че зад благородните цели на практика се източват обществени пари без видим резултат. Въпреки излетите милиарди за изграждането на магистрала "Хемус" и скоростния път Видин - Ботевград към момента те продължават да са само мечта.

При НЗОК случаят е друг. По принцип здравната каса не прави обществени поръчки, защото договорите с лекарите, болниците, фармацевтичните и логистични компании се сключват по силата на други закони. Целта на промените сега е частните болници да бъдат задължени отново да правят обществени поръчки за лекарства, консумативи, ток, защото ползват обществен ресурс от здравната каса.

Това задължение беше премахнато за частните болници с промени в ЗОП през 2016 г. с аргумента, че частникът няма да краде сам от себе си. Презумпцията беше, че той ще купува медикаменти, апаратура и консумативи на възможно най-ниска цена. Практиката обаче показа друго - частните болници купуват импланти и лекарства например на значително по-високи цени от тези в аптеките и по този начин точат обществен ресурс от НЗОК. За това сигнализираха редица частни здравно-осигурителни дружества.

Министерството на финансите сега посочва, че "подобни случаи са в разрез с уредбата на изключенията в приложимите европейски директиви". Въвеждането на изключения при възлагането на обществените поръчки, извън посочените в евродирективите, е недопустимо,ь пише в мотивите към законопроекта.

Това е поредния опит за премахване на порочната инхаус практиката. Още докато беше служебен финансов министър Асен Василев заръча на Агенцията за обществени поръчки да разработи специално методическо указание, което да ограничи възложителите да възлагат мащабни инфраструктурни проекти на държавни предприятия, които не могат да ги изпълнят.

На няколко пъти депутати внасяха такива законови промени, но краткият живот на парламентите през последните две години беше причина те да не стигнат до второ четене в пленарна зала. Последният опит беше направен от служебното правителството на Гълъб Донев, което внесе подобни промени в ЗОП през декември 2022 г., но те минаха само на първо четене.

Затягане на контрола на входа и изхода на свързани предприятия

С промените в ЗОП се предлага още да се прецизира и друго изключение, когато се правят поръчки между свързани предприятия.

Сега законът позволява да се заобикаля на основание на това, че най-малко 80% от оборота на свързаното предприятие е от "идентични или сходни" услуги или доставки, предоставени в последните 3 години на възложителя.

Предлага се премахване на израза "идентични или сходни", при което на свързаното предприятие трябва да се пресмята целият оборот. Финансовото министерство се надява, че по този начин ще се намалят възможностите за възлагане на поръчки с публични средства без търг и конкурси.

Тази промяна се прави заради монопола и комисионната, която събират частни фирми за тол таксите. Става въпрос за сключените от АПИ договори с т.нар. национални доставчици на услуги. Това са фирмите, които продават винетки и тол такси, които с днешна дата са три. На практика обаче "Интелигентни трафик системи" (ИТС) са монополист на пазара. Те сключиха договора още в края на 2018 г. с АПИ, преди дори пътната агенция да е публикувала официално условията, при които ще подписва договорите с частните фирми.  За миналата година националните доставчици на услуги прибраха комисионна от около 33 млн. лв. от продадените пътни такси. (комисионната им е 7%).

Сега с предлаганите промени се предвижда и доставчиците да бъдат избирани чрез обществена поръчка по ЗОП.

Пазарни консултации за поръчки над 10 млн. лв. за строителство

С промените предлагани от финансовия министър Асен Василев се въвежда и задължение за възложителите при поръчки на стойност над 10 млн. лв. за строителство да се провеждат пазарни консултации по проекта.

Целта е да се гарантира, че параметрите на поръчката са в съответствие с предлагането на пазара, заинтересовани лица са имали възможност да се запознаят предварително с нея и липсата на интерес от участие в процедурата, не се дължи на необосновани ограничителни условия, поставени от възложителя.

"Изключителни обстоятелства"

С промените в ЗОП се прецизира дефиницията "изключителни обстоятелства". Под това понятие вече ще се разбира "природно бедствие, авария или катастрофа, както и други, които увреждат или непосредствено застрашават живота или здравето на хората, околната среда или националната сигурност", предвижда законопроектът.

Това се прави с цел да се намали броят на процедурите на договаряне без обявление. В момента практиката показва, че те се използват масово, особено преди избори.

Двойно завишаване на санкциите

Предлага се още и двойно завишаване на санкциите спрямо възложители, които заобикалят Закона за обществените поръчки или нарушават процедурите за провеждането им.

В масовия случай глобите скачат двойно - от сегашните 10 000 на 20 000 лв. При по-тежките нарушения увеличението на санкциите е от 50 000 лв. на 75 000 лв.

Размерът на налагането на глоби не е променян повече от 7 години и те вече не постигат целения превантивен и възпиращ ефект, заложен при приемането на ЗОП през 2016 г., е посочено в мотивите на законопроекта.