Огромна част от българите смятат институциите за дълбоко пропити от корупция

Огромното мнозинство от българите смятат, че трите власти в България са дълбоко пропити от корупция, показва Световният барометър за корупцията 2013 година на международната неправителствена организация Трансперънси интереншънъл. Общо 86 процента от хората смятат, че магистратите се поддават на нерегламентирани влияния и не вземат решенията си, според фактите и закона, показва българската част от изследването. На второ място е здравната система със 78 процента, а трети в тази силно негативна класация са политическите партии. Общо 71 на сто смятат, че парламентът е корумпиран.

Изпълнителната власт не е подмината. Общо 65 процента от хората смятат полицията за корумпирана, а почти същият брой хора (64%) мислят, че това е в сила и за администрацията. Веднага след това се нарежда българският бизнес с 63 процента.

Изследването обаче показва известно разминаване между нагласите и реалността. Въпреки че полицията се ползва с малко по-добър имидж от съдебната власт, общо 17% от хората, които са дали подкуп през последните шест месеца, са го дали на полицаи. Общо 13 процента са дали подкуп на магистрати, а по 7 процента на лекари и земеделските служби. Общо 3% от хората казва, че са дали пари, за да получат разрешително, а 2 процента са подкупили служители в системата на образованието. Само 1% признават, че са плащали на данъчни.

Общо 8 процента от гражданите, които са имали контакт в институции, са платили подкуп. Сред посочените причини за плащане на подкуп, основните са две - за 38 процента от гражданите това е било необходимо, за да бъде ускорена дейността на институциите, а за 30 процента от тях това е била единствената възможност да получат адекватно административно обслужване.

"Тези фактори показват, че водещ фактор за разпространение на корупцията е неефективната работа на публичните институции", се посочва в констатациите за България от изследването. Фактор обаче е и посочва и специфичната обществена култура, която толерира корупция - 27 процента от хората са платили подкуп в израз на благодарност.

В същото време гражданите не са готови да сигнализират за корупция - за 59 процента от тях няма смисъл от подаване на сигнал, защото това действие няма да има резултат; 28 процента се страхуват от последиците, а 13 процента не знаят къде да подадат сигнал.

По-малко корумпираните

Останалите съставни части на обществото показват значително по-добри резултати, но това е така само на фона на почти пълната липса на доверие в гореспоменатите институции и социални групи. Половината от българите (по 49 процента) смятат, че корупция има в медиите и в управленските органи на основните вероизповедания. Около 47 процента от хората мислят, че корупция има в образованието.

С най-малко недоверие са неправителствените организации и армията. Едва 37 процента от хората смятат, че корупция има в гражданския сектор, а армията е оценена по този начин от едва 28 процента от анкетираните.

Общо 52% от българите смятат, че мерките на правителството срещу корупцията са неефективни срещу само 14 процента, които виждат подобрение. Общо 80% от българите виждат корупцията като проблем, докато само 1 процент не смятат, че това е така.

Корупцията се увеличава навсякъде по света

В световен мащаб близо 50 процента от анкетирани близо 114 000 души от 107 държави казват, че корупцията в техните страни се е увеличила през последните две години. Около 1/4 от тях отговарят, че положението се е влошило, близо 1/4 от анкетираните признават, че са платили подкуп на държавен служител през последните 12 месеца.

В изследването изрично се подчертава връзката между бедност и корупция. Общо 8 от 10-те страни с най-високи нива на корумпираност се намират в Африка. Анкетираните в 36 държави сочат като шампион по корупция полицията, докато магистратите са най-склонни към взимане на пари под масата в 20 страни, включително България.

Все пак политическите партии държат първото място в 51 държави. От началото на световната финансова и икономическа криза действията на властите срещу корупцията се оценяват все по-негативно. През 2008 г. като адекватни са ги оценявали 31% от анкетираните, а през 2013 година процентът е спаднал до 22.

"Нивата на даване на подкупи остават много високи в световен мащаб, но хората са убедени, че имат възможност да бъде сложен край на корупцията и броят на тези, които искат да се борят със злоупотребата с власт, тайни сделки и подкупи, е значителен", казва председателят на Трансперанси интернешънъл Хюгет Лабел.

Според нея правителствата трябва да осигурят силни, независими и обезпечени ресурсно институции, за да бъде разкрита корупцията.

Арабската пролет е задълбочила проблема с подкупите

Корупцията в повечето арабски държави се е влошила след революциите от 2011 г., въпреки че тя беше една от основните причини за обществените надигани, сочи изследването. Обществото в арабския свят продължава да е недоволно от корупцията, която може да подкопае усилията на новите правителства да върнат политическата стабилност и вреди на икономическия растеж и чуждите инвестиции.

Сред четирите държави, в които властта е сменена по време на Арабската пролет, мнозинство от анкетираните в Египет, Тунис и Йемен смятат, че корупцията се е увеличила – това се твърди от над 60% от хората. Изключение е Либия, където само 46% казват, че държавата е станала по-корумпирана. В Египет 78 на сто от запитаните смятат, че полицията е корумпирана или много корумпирана.

В Ливан, където Арабската пролет не води до политически промени, 84% от запитаните смятат, че корупцията се е влошила, в Мароко 56%, и 60 на сто в Ирак.