Окарикатуряването на културата

Слави Бинев, сн. БГНЕС

От Слави Бинев безспорно има полза. Никога не се е говорило толкова за култура. Дори вече се протестира за културата. В цялата дандания обаче се изгуби темата за самата българска култура – къде е тя и на какво прилича. След като Слави Бинев се махне от сегашната си позиция, разговорът ще заглъхне. Творците ще помнят обидата "Бинев” дълго, но няма да продължат разговора за културата. Защото след Бинев, този разговор вече няма да е в тяхна полза. Те ще продължат да си кютат под държавната стряха.

Слави Бинев е карикатура. Той прилича на Бай Ганьо, но не някакъв постмодернистичен Бай Ганьо, а съвсем класически такъв. Бинев изглежда като символ на толерираната сред населението чалга култура, която сега съвсем легално е опънала чадър над т.нар. висока българска култура. Това разбира се е карикатура на действителността, защото всичко се е сляло в един съвършен кадър – култура и чалга. Хем е гротеска, хем е реалност. А не са ли едно и също нещо в България?

Нещо в целия този разговор дразни изключително много. Дразни соцът. В продължение на една седмица протести нито един от културтрегерите (пардон за клишето) не отвори нито веднъж дума за "изкуството”. Говореше се само за културата. Културата обаче не е изкуство. Културата може да се приеме и като държавно спонсорирана дейност, насочена към елементарно ограмотяване на населението. Включването му към някакъв цивилизационен контекст с държавни пари.

Опасявам се, че сравнително голяма част от културните протестират за това кой ще дава държавните пари, за да не изчезнат напълно от контекста. Това обаче не е изкуство.

В България високо изкуство няма. Има спонсорирано такова. Ние го наричаме култура. Тук се мисли масово, че е по-добре е да се ходи на тъп театър, отколкото да не се ходи на театър въобще. Хвали се масовизирането на българските сериали, но никой не извика в ефир, че 95% от тях не стават за нищо. Веселин Маринов пука шевовете на всяка зала във всеки град. Творците в България масово не познават трагедията и катарзиса на изкуството. Не познават саможертвата.

В България се произвежда някакъв тип култура, но не и изкуство. Малкото български творци на световно ниво правят пари в чужбина. Предполагам, че за тях Слави Бинев начело на държавно спонсорирана култура е само щрих, който изобразява пътя надолу.

Неоспорим факт е, че съвременните български кино, литература, музика и театър не създават световни тенденции. Те дори не са регионални, те са за местна употреба. Съществуват само, защото се произвеждат на български, а населението не знае друг език. Българските проявления на тези жанрове са тук, защото някой ги спонсорира. Основно държавата.

В своя протест голяма част от т.нар. творци застанаха на тънката граница да изрекат нещо, което би взривило дебата за Бинев и би го насочило към правилната посока. Засега го премълчава, но то е застанало като буца на гърлото. Те знаят, че Слави Бинев не познава статуквото в българската култура – т.е. кой по държавно право или признание на масата се смята за голям творец и има право на държавно финансиране. Бинев наистина хал хабер си няма от това, както си няма хал хабер и от изкуство. Да не разбираш културата в България, означава да не знаеш кой е взимал досега парите. Голямата тревога е, че Бинев може да почне да дава на други, защото вероятно не познава сегашните. Вежди Рашидов, например, ги познава.

Най-лесно е да се каже, че Слави Бинев е карикатура, защото това е безспорно вярно. Трудното е да се признае, че българската култура е карикатура сама по себе си. Ако това се изрече, ще започнем много по-полезния дебат за допотопното българско образование.

Споделяне
Още от Анализи и Коментари

Одобрявате ли удължаването на извънредното положение с един месец?