Около 10% от консултативните съвети у нас не се отчитат пред никого

Около 10% от консултативните съвети у нас не се отчитат пред никого

Да бъде изработено ясно законодателство, което да регламентира работата и условията за участие в консултативните съвети, функциониращи към различни държавни структури. Публичността на работата им да бъде подобрена, а за да се гарантира ефективното им функциониране те да получават минимално финансиране. Това са част от предложенията за подобряване на работата на консултативните съвети, които препоръчаха от Българско училище за политика "Димитър Паница" във вторник по време на кръгла маса "Консултативните съвети – възможности за промяна".

Според изнесените данни до края на септември миналата година у нас е имало 62 междуведомствени консултативни съвета, като в тази бройка не са включени обществените съвети. Въпросните структури са създадени да подпомагат изпълнителната власт с изготвянето на експертни оценки за конкретни политики. Според констатациите на изследване на Училището за политика, обаче, практиката показва, че част от съветите не работят, а за други трудно би могла да се намери каквато и да е информация за свършената работа.

По думите на програмния директор на училището за политика Даниела Симеонова има консултативни съвети, които не са заседавали повече от една година, а други са конструирани с изисквания, които не им позволяват да бъдат попълнени с членове.

В изследването е установен и друг куриоз – 10 на сто от консултативните съвети не се отчитат пред никого. Едва 37% от решенията и препоръките на съветите са изпълняват, свидетелстват участници в тях. 50 на сто от експертните им оценки пък се ползват частично.

От всички 62 съвета, само 6 имат публикувани отчети.

Друга тревожна практика, която е установена по време на изследването е, че този тип органи се ползват, за да легитимират вече взети решения. "През съветите често минават обществени поръчки, които вече са направени и целта е да се получи одобрението им", заяви Симеонова.

Останалите констатирани проблеми са недостатъчен брой заседания и липса на обратна връзка по предложенията на гражданския сектор.

"Основен общ недостатък при всички консултативни съвети е, че липсват ясни правила и процедури за комуникация с гражданския сектор, обратна връзка за дадените предложения, публичност на процеса на консултация", смятат от Училището за политика.

Според Даниела Симеонова написаното в закона за администрацията не е достатъчно ясно и на практика всеки упълномощен от закона може да създава подобна структура.

Затова след изследването, осъществено по Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г., експертите настояват за изработване на ясна нормативна база, която да създаде общи правила за конструирането и дейността на консултативните съвети.

Споделяне
Още от България

Вярвате ли на приказката на Божков за Али Баба и подкупите към управляващите?