Около 3 300 лишени от свобода вече са с единия крак извън затвора

Около 3 300 лишени от свобода вече са с единия крак извън затвора

Народното събрание прие на първо четене в петък законопроекта за амнистията, който ще засегне около 3 300 лишени от свобода. От предсрочно освобождаване ще могат да се възползват осъдените за леки престъпления. Предвижда се частично опрощаване на вече наложени наказания и изравняване на тези, които са постановени за еднакви престъпления, но при различни разпоредби на Наказателния кодекс (НК).

Проектът, изготвен от правосъдното министерство, е внесен в парламента от Министерския съвет. Преди около две години депутатите отхвърлиха закона за амнистия, предложен от предшественика на Миглена Тачева – Георги Петканов.

Проектът на Петканов засягаше около 1500 затворници и трябваше да се приеме по случай присъединяването на България към ЕС. Сега обаче депутатите са на път да освободят предсрочно почти двойно повече осъдени.

Всъщност и в двата случая основната цел на амнистията е да се отвори място в претъпканите затвори, които не отговарят на европейските стандарти.

Частично одобреният проект предвижда и да бъдат освободени от наказателна отговорност извършилите престъпления, за които по закон се предвижда наказание до 3 г. за умишлени престъпления и до 5 години лишаване от свобода за престъпления по непрадпазливост.

Тази мярка е предви да облекчи съдебната система от дела за дребни престъпления, завършващи с административно наказание.

За да се защитят икономическите интереси на държавата се предвижда глобите, наложени с влезли в сила присъди, за които е издаден изпълнителен лист, да се събират. Прекратяват се наказателните производства, но не се прекратяват изпълнителните дела.

Предлага се освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието (съответно с остатък от наказанието до три месеца, до една година и до 3 години) за три категории лишени от свобода.

Амнистията трябва да обхване и осъдените за наркотици, които са получили присъди между 20 май 2000 г. и 12 октомври 2006 г., чиито наказания са много по-високи от въведените по-късно със законодателни промени.

Според правителството амнистия трябва да бъде приложена и на осъдените за продължаващо престъпление между 8 август 1997 г. и 30 септември 2002 г. По това време българското законодателство е било подобно на американското, където наказанията се натрупват.

С допълнителната разпоредба се възлага на районния съд решаването на затруднения и съмнения във връзка с прилагането на амнистията.

Според проекта компетентен е районният съд по местоизпълнение на наказанието, а не съдът, постановил присъдата. Целта е да се осигури бързина и да се спестят излишни средства.

Законопроектът за амнистия е изготвен от работна група, назначена със заповед на министъра на правосъдието Миглена Тачева, и е мотивиран с честването през 2009 г. на 130-годишнината от създаването на Министерството на правосъдието. Той е съгласуван с прокуратурата, с Висшия съдебен съвет и с всички заинтересовани институции.

От края на Втората световна война досега в България са направени 15 амнистии, като последната е от 1990 г., когато от затворите са освободени около 3800 лица. От тогава са издавани само индивидуални укази за помилване на осъдени.

Споделяне

Още от България

Какво очаквате да свърши служебното правителство?