Около 3 300 лишени от свобода вече са с единия крак извън затвора

Около 3 300 лишени от свобода вече са с единия крак извън затвора

Народното събрание прие на първо четене в петък законопроекта за амнистията, който ще засегне около 3 300 лишени от свобода. От предсрочно освобождаване ще могат да се възползват осъдените за леки престъпления. Предвижда се частично опрощаване на вече наложени наказания и изравняване на тези, които са постановени за еднакви престъпления, но при различни разпоредби на Наказателния кодекс (НК).

Проектът, изготвен от правосъдното министерство, е внесен в парламента от Министерския съвет. Преди около две години депутатите отхвърлиха закона за амнистия, предложен от предшественика на Миглена Тачева – Георги Петканов.

Проектът на Петканов засягаше около 1500 затворници и трябваше да се приеме по случай присъединяването на България към ЕС. Сега обаче депутатите са на път да освободят предсрочно почти двойно повече осъдени.

Всъщност и в двата случая основната цел на амнистията е да се отвори място в претъпканите затвори, които не отговарят на европейските стандарти.

Частично одобреният проект предвижда и да бъдат освободени от наказателна отговорност извършилите престъпления, за които по закон се предвижда наказание до 3 г. за умишлени престъпления и до 5 години лишаване от свобода за престъпления по непрадпазливост.

Тази мярка е предви да облекчи съдебната система от дела за дребни престъпления, завършващи с административно наказание.

За да се защитят икономическите интереси на държавата се предвижда глобите, наложени с влезли в сила присъди, за които е издаден изпълнителен лист, да се събират. Прекратяват се наказателните производства, но не се прекратяват изпълнителните дела.

Предлага се освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието (съответно с остатък от наказанието до три месеца, до една година и до 3 години) за три категории лишени от свобода.

Амнистията трябва да обхване и осъдените за наркотици, които са получили присъди между 20 май 2000 г. и 12 октомври 2006 г., чиито наказания са много по-високи от въведените по-късно със законодателни промени.

Според правителството амнистия трябва да бъде приложена и на осъдените за продължаващо престъпление между 8 август 1997 г. и 30 септември 2002 г. По това време българското законодателство е било подобно на американското, където наказанията се натрупват.

С допълнителната разпоредба се възлага на районния съд решаването на затруднения и съмнения във връзка с прилагането на амнистията.

Според проекта компетентен е районният съд по местоизпълнение на наказанието, а не съдът, постановил присъдата. Целта е да се осигури бързина и да се спестят излишни средства.

Законопроектът за амнистия е изготвен от работна група, назначена със заповед на министъра на правосъдието Миглена Тачева, и е мотивиран с честването през 2009 г. на 130-годишнината от създаването на Министерството на правосъдието. Той е съгласуван с прокуратурата, с Висшия съдебен съвет и с всички заинтересовани институции.

От края на Втората световна война досега в България са направени 15 амнистии, като последната е от 1990 г., когато от затворите са освободени около 3800 лица. От тогава са издавани само индивидуални укази за помилване на осъдени.

Споделяне
Още от България