Около 4 млн. души по света са родени на високосния 29 февруари

Около 4 млн. души по света са родени на високосния 29 февруари

Около 4.1 милиона души по света са родени на 29 февруари, денят на високосната година. Шансът човек да се роди на такъв ден е едно на 1461.

Съществуването на високосната година, в която един ден се добавя в края на февруари на всеки четири години, се налага заради разминаването между слънчевата система и Грегорианския календар.

Високосна е тази година, която съдържа 366 дни вместо обикновените 365 дни. Тя се появява веднъж на 4 години и е начин календарната година да се синхронизира със сезоните. Те се повтарят при всеки цикъл на завъртане на Земята около Слънцето - т.нар тропическа година. Едно завъртане трае около 365 дни и 6 часа, следователно, ако календарът съдържа фиксирано 365 дни, постепенно сезоните биха се изместили.

Затова се добавя един допълнителен ден, който в Юлианския и Грегорианския календар принадлежи към февруари. На четвъртата година тези шест часа образуват допълнителен ден.

Високосни са годините, които се делят на 4 (с изключение на тези, които са кратни на 100) и на 400. Накратко казано, високосната година е начин да се уеднаквят разликите между календарната и слънчевата година.

Още древните астрономи забелязали, че Земята обикаля около Слънцето не точно за 365 дни, а за 365 дни и 6 часа. Гай Юлий Цезар заповядал това да се отрази в календара.

Годината с допълнително денонощие получила специално наименование – bix sexus, което в превод от латински означава "вторият шести". Допълнителното денонощие било присъединено към най-късия месец – февруари, за да не се нарушава логиката на другите стандартни месеци.

Защо допълнителният ден се пада през февруари?

Всички други месеци в Юлианския календар имат 30 или 31 дни, но февруари е загубил заради егото на римския император Октавиан Август.

При неговия предшественик Юлий Цезар, февруари е имал 30 дни, а месец юли, наречен на името на императора – е имал 31. Август е имал само 29 дни.

Когато Октавиан Август става император, добавя два дни към "своя" месец, за да може август да стане дълъг колкото юли.

Така февруари губи заради август битката с допълнителните дни.

Технически погледнато, високосната година не е на всеки четири години. 2000-та година беше високосна, но годините 1700, 1800, 1900 не са били.

Средно на 100 години високосната година бива пропусната заради съгласуването на календара с пролетното равноденствие на тропическата година. Най-дългият период между две високосни години е бил 8 години и се е разпростирал между 1896 – 1904 г.

Съществува и специално понятие, наречено високосни секунди. Те също са допълнително добавено време и се опират на наблюдения върху въртенето на Земята около собствената ѝ ос. Чрез тях календарният ден се нагажда към слънчевия ден.

Различните календари имат различни начини за синхронизиране на двата вида години. Обикновено навсякъде това става чрез вмъкване на допълнително време в календара.

В Европа до средата на 17 век считали 29-я ден на февруари за несъществуващ. Така в този ден не се работело и не се подписвали сделки, за да се предотвратят документни грешки.

Споделяне
Още от Общество

Вярвате ли на приказката на Божков за Али Баба и подкупите към управляващите?