Около 40 милиона са съвременните роби в света

По изчисления на ООН 40 милиона души, предимно жени и момичета, са използвани за принудителен труд, сексуална експлоатация и насилствени бракове, стана ясно по време на ежегодната конференция по въпроса, която се организира от фондацията Томсън-Ройтерс.

Глобалното движение за борба срещу робството трябва да има за задача не само да освобождава жертвите, а и да убеди милиони притежатели на роби по света, че те могат да живеят добре и без да разчитат на експлоатация, каза виден експерт на движението, цитирано от Ройтерс.

Съвременното робство няма да бъде прекратено, докато трафикантите и робовладелците, поробили около 40 млн. души по цял свят, не бъдат заставени да променят отношението и навиците си, каза Кевин Бейлс - съосновател на базираната във Вашингтон благотворителна асоциация "Освободете робите". Той посочи, че страните членки на ООН са си поставили задачата да изкоренят това престъпно явление, в което се въртят 150 млрд. долара годишно, до 2030 г. Ключова стъпка в тази посока е да се работи със притежателите на роби, каза по време на конференцията Бейлс, който е професор по съвременното робство в Университета на Нотингам във Великобритания.

На същата конференция Клои Сетър от фондацията "Лумос" призова юристите да подкрепят усилията за убеждаване на правителствата да затегнат своите закони и политики за борба с робството и да осигурят съд за трафикантите на хора.

Сетър призова също фирмите и туристите да помагат на усилията за слагане край на сиропиталищата и свързания с тях трафик на деца.

Всички подобни институции, дори добре управляваните, нанасят сериозна вреда на здравето и развитието на децата, заяви Сетър.

Частните лица, правителствата, фирмите, благотворителните организации и религиозните организации, които правят дарения на сиропиталища, както и туристите, които ги посещават и вършат доброволческа работа в тях, поддържат една вредна форма на социална грижа и създават опасност от подхранване на трафика на деца, изтъкна тя.

Фондацията "Лумос" смята, че повечето семейства могат да се грижат за децата си с подходящата подкрепа, а децата без семейства могат да бъдат поети от своите общности.

Някои страни вече са се захванали с този проблем, каза Сетър и даде пример с България, която рязко е намалила броя на децата в социални институции и си е поставила за цел пълно завършване на деинституционализацията до 2025 г. Първият етап от процеса завърши през 2015 г. със закриването на всички институции за деца с увреждания. Това изведе нов приоритет развитието на мрежа от услуги, които да подкрепят семействата, за да няма нужда от институции.