Около 50 000 са жертвите на конфликта в Украйна

Жертвите на конфликта в Украйна са достигнали 50 000 по данни на германските разузнавателни служби, цитирани от вестник "Франкфуртер алгемайне цайтунг". Числото на загиналите е 10 пъти повече от официално обявените от Киев данни. На конференцията по сигурността в Мюнхен в събота украинският президент Петро Порошенко съобщи за 1200 загинали военни и 5400 мирни жители.

Само за изминалото денонощие донецките сепаратисти обявиха още осем цивилни жертви и 14 ранени. Обстановката в Донецка и Луганска област остава напрегната.

По данни на ООН бойните действия в Донбас са принудили близо милион души да се преселят в други части на Украйна, а над 600 000 са напуснали страната.

Среща в сряда между Германия, Франция, Украйна и Русия

Преговорите за решаването на конфликта в Украйна, довери до напрежение между Русия и САЩ и ЕС продължават. След дълъг конферентен телефонен разговор между френския президент Франсоа Оланд, канцлера на Германия Ангела Меркел и президентите на Русия и Украйна Владимир Путин и Петро Порошенко от германското канцлерство съобщиха, че в сряда ще има среща на върха с участието на Франция, Германия, Украйна и Русия. Тя ще е в беларуската столица Минск, а целта ѝ е да се очертае решение за Украйна. Четирите страни ще продължат да работят върху пакет от мерки в рамките на усилията им за глобално уреждане на конфликта в Източна Украйна. Работата ще продължи в понеделник в Берлин.

След разговорите в неделя Порошенко заяви, че е постигнат прогрес и се надява след срещата в сряда да се стигне до бързо и безусловно спиране на боевете в Източна Украйна, където в последните седмици проруските сепаратисти печелят нови територии.

Руският президент Владимир Путин обаче заяви, че среща в сряда ще има, ако до тогава страните успеят да сближат позициите си. Според източник на "Ройтерс" преди дни той е предложил на Меркел и Оланд вариант за мирно споразумение, който включва неприемливи искания като освобождаването на още по-големи територии от страната от украинските въоръжени сили.

Германия и Франция предлагат план за решаване на конфликта в Украйна, който предвижда създаване на разширена демилитаризирана зона от 50 до 70 км и "доста широка" автономия за източните области на страната. Според агенция „Франс прес“ има още някои висящи въпроси преди евентуално споразумение с Русия, сред които са статутът на териториите, граничният контрол и изтеглянето на тежкото въоръжение.

Участниците в конференцията в Мюнхен се обединиха около тезата, че кризата няма да се реши със сила. По-рано френският президент Франсоа Оланд заяви, че това е последната възможност за разрешаване на конфликта по мирен път. "Ако не успеем да постигнем трайно споразумение за мир, знаем отлично какъв е сценарият: той има едно име и се нарича война", заяви той.

Европейският съюз не е сигурен дали инициативата за Украйна на Германия и Франция ще даде резултати, заяви върховният представител на ЕС по външната политика Федерика Могерини, предаде „РИА Новости“. „Не знаем дали ще се увенчаем с успех, но трябва да опитаме“, каза тя на конференцията по сигурност в Мюнхен. Според Могерини за решаването на конфликта в Украйна е нужно посредничеството на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), преговори във формат Франция, Германия, Русия, Украйна и икономически мерки, каза Могерини.

Лавров: Има шансове за споразумение

"Ние вярваме, че има всички шансове за постигане на споразумение. Тази криза не може да се реши на бойното поле", каза руският външен министър Сергей Лавров, цитиран от БТА. Той обаче подчерта, че страната му няма да отстъпи от интереса си. По време на среща с държавния секретар на САЩ Джон Кери в Мюнхен Лавров заяви, че плановете на Вашингтон за доставка на военна техника и оръжие в Украйна са изпълнени с непредсказуеми последствия и заплашват да провалят усилията за разрешаване на конфликта.

Според Лавров Москва е готова да стане гарант на бъдещите споразумения между Киев и самопровъзгласилите се сепаратистки републики в Донецк и Луганск, след като те се договорят аспектите им. Той обаче разкритикува действията на САЩ и ЕС в конфликта. "Проблемът с разполагането на елементи от американската противоракетна отбрана в Европа беше свидетелство за едностранния подход на Запада. Руските предложения бяха отхвърлени", каза той.

Същевременно в интервю за телевизия Ен Би Си държавният секретар на САЩ Джон Кери заяви, че страната ще окаже допълнителна помощ на Киев. "Не се съмнявам, че Украйна ще получи допълнителна помощ от икономически и друг характер. Предприемаме тази стъпка, съзнавайки, че не съществува военно решение на конфликта. Има само политическо, дипломатическо решение", каза Кери, като избегна въпроса дали помощта включва и доставка на оръжие. Държавният секретар на САЩ отрече, че има разрив между ЕС и САЩ по отношение на начините за решаване на конфликта в Украйна.

Щайнмайер: Има опасност от нова разделение в Европа

Пред журналисти в Мюнхен германският министър на външните работи Франк-Валтер Щайнмайер предупреди, че заради конфликта в Украйна има реална опасност от ново разделение в Европа.

"Ако днес изберем погрешен път, може да стане така, че ще ни бъдат необходими, не години, а десетилетия за да изчистим последствията от тази погрешна политика и сбъркан път", каза Щайнмайер. Късно в събота той обясни, че в следващите 2 – 3 ще е ясно дали ще е възможно да се тръгне по мирния път за решаване на конфликта.
Според германския дипломат необходимите решения трябва да бъдат взети от Москва и Киев, а не само в Берлин и Париж. Сега от страните в конфликта зависи да решат дали ще тръгнат по пътя на по-нататъшната му ескалация или в посока към примирие и политическо решение. "В момента наистина сме на кръстопът", посочи Щайнмайер.