Около 8 000 онокоболни годишно са лишени от навременно лъчелечение

Недостатъчният брой апарати за лъчелечение е причина да се формират дълги листи на чакащи пациенти, което лишава около 8 000 онкоболни годишно от навременно лъчелечение. Това сочат проучванията на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), направени по повод зачестилите оплаквания за проблеми с лъчетерапията и химиотерапията на онкоболни. Сигналите са както от пациенти, така и от практикуващи лекари в съответната област. Пациентите се жалват в комисията, тъй като не могат да получат същата медицинска помощ, каквато получават други граждани на ЕС.

Образуваните преписки в комисията са били седем, основно за забавено лъчелечение и недофинансиране на лечебните заведения. В хода на едно от производствата един от болните е починал. Негов близък е посочил в жалбата си до комисията, че пациентът е бил разкарван от една болница в друга и “никъде не са го искали“. По същество жалбата е била за проблеми, свързани с прилагането на експериментално лечение, обясниха пред Mediapool от комисията.

При проучванията си КЗД констатира, че действащата методика за финансиране на лъчетерапията генерира сериозни загуби на лечебните заведения. Според експерти от гилдията, чието становище е било поискано от комисията, себестойността за един пациент при 20-дневен курс на лечение на линеен ускорител е около 4000 лв. НЗОК обаче плаща по клинична пътека № 258 за високотехнологично лъчелечение на онкоболни и неонкологични заболявания около 1900 лв. и то от тази година. По-рано стойността на клиничната пътека беше още по-ниска. При това цената не отчита продължителността на лечебния курс и разликата до 4000 лв. се поема от съответната болница.

По предварителни изчисления на комисията един курс на лечение с новата методика за модулирано по интензитет лъчелечение (IMRT) ще струва около 10 000 лв., като се има предвид, че клиничната пътека е същата – за 1900 лева. За сравнение в Турция подобно лечение струва около 10 000 евро. “Цената на лечение с този метод в страните от ЕС варира, но никъде не е по-ниска от 16 000 евро и всичко се поема от държавата“, коментираха от КЗД.

По време на производствата е констатирано също така, че оборудването в България със съвременни апарати за лъчелечение не е на препоръчителното за Европейския съюз равнище. В страните с добре развито лъчелечение се смята за норма наличието на един линеен ускорител на от 180 000 до 280 000 души. В България към момента работят само 5 линейни ускорители за население от 7.35 милиона души.

На един апарат за перкутанно лъчелечение като капацитет годишно се препоръчва лечението средно на 400-500 пациенти. На един такъв апарат у нас се падат средно около 900 пациента, като въпреки свръхнатоварването на апаратите листата на чакащи се удължава непрекъснато. От комисията посочват, че броят на чакащите лечение онкоболни надхвърля няколкократно капацитета на апаратите. Резултатът е липсата на своевременно лечение за около 8000 болни годишно при общо нуждаещи се 21 000 души.

Освен това от КЗД посочват, че остро стои и проблемът за несравнимо по-ниското от европейските нива заплащане на труда на медицинските кадри, което води до отлив на специалисти онколози.

По Оперативна програма “Регионално развитие“ има предвидени 66 млн. лева за модернизирането на онкоцентровете в страната, включително за купуването на още апарати за лъчелечение. Те обаче ще влязат в експлоатация едва след около две години и без увеличение на финансовия ресурс проблемът ще продължава да стои. И сега заради липса на средства модерни апарати с месеци стоят без да бъдат използвани, тъй като болниците не могат да купят сами необходимите за работата им консумативи. А когато се развали някой от малкото функциониращи апарати, стотици болни се налага да чакат с месеци за лечение. Такъв случай имаше в Столичната болница по онкология.

От КЗД коментираха още, че Националният раков регистър, водещ статистиката с данни за онкоболните, не е общодостъпен за данни, събрани след 2008 г., т.е. за 2009 г., 2010 г. и 2011 г. няма достъпна актуална информация.