Около половината пясъчни дюни липсват в кадастъра

Експедиция на "Зелени закони" откри застроени, разорани и отдавна известни образувания, невписани в специализираната карта

Около половината пясъчни дюни липсват в кадастъра

Около половината от съществуващите пясъчни дюни по българското Черноморие не са отразени в специализираната карта на тези образувания в кадастъра и реално не са защитени. Част от тях са известни от години бели и сиви дюни в държавни терени, други са разорани и застроени, трети се водят като пасища. Това сочи проучване на сдружение "Зелени закони", оповестено в понеделник.

Изводът за наличието на няколко квадратни километри с неотразени в картите дюни от Резово до Дуранкулак е направен на база предоставени по Закона за достъп до обществена информация данни за включените в кадастъра дюни, огледи на място по цялото Черноморие от страна на екип от учени и сравнение с цифровата карта на дюните, обясни пред Mediapool Стефан Аврамов, един от експертите, участвали в мисията, наречена "По следите на "невидимите" дюни".

Проверката е установила например 1 кв. км неотразени в картата пясъчни дюни, част от скандални заменки в местността Камчийски пясъци, за които сдружението вече изнесе данни, че са ощетили държавата със 700 млн. лв., заради символичните цени на сделките за замяна на апетитните държавни терени на плажа с частни на друго място. Открити са и други некартирани пясъчни образувания в частни имоти, макар според Конституцията и законите на страната дюните да са изключителна държавна собственост и не могат да бъдат приватизирани, нито увреждани по какъвто и да било начин.

Такъв пример от "Зелени закони" дават с дюни частна собственост около къмпинг "Градина". Други са притиснати около застроени бивши дюни (Несебър) или пък са разорани и се третират като дивечови ниви  (около Камчия), трети пък са известни на всички, но реално не са защитени от бъдеща съдба от типа "Алепу" - Шабла, Дуранкулак и Крапец, посочват от сдружението.

Аврамов разказа като фрапантен случай с неописани уникални дюни на най-северния български черноморски плаж "Дуранкулак север 1", който е до границата с Румъния. "Те са известни на учените от години, но също липсват в картата", заяви експертът. По думите му извън кадастъра са и дюни срещу Шабленското и Дуранкулашкото езеро и макар да става въпрос за държавни терени, което се явява защита за образуванията, е притеснително, че те не са описани.

"Дали е поради некомпетентност на чиновниците, или е умишлено, не знаем, но тези дюни трябва да бъдат вкарани в картата и защитени от бизнес интереси", коментира още той.

Аврамов дори смята, че държавата трябва да отчужди пясъчните дюни от заменките, да ги купи на цените, на които ги е продала, и да ги защити .

Все пак от сдружението посочват, че предстоят още анализи на събраните данни, включително нови проверки в цифровата карта, която на няколко пъти им дала различни резултати при подадени координати на установените дюни. "Зелени закони" ще настояват откритите от тях образувания да бъдат описани и защитени.

Според Аврамов трудно би могло да мине обяснението на чиновниците, че става въпрос за зараждащи се дюни, които просто досега не са били установени, защото всъщност малка част от откритите нерегистрирани защитени зони са зараждащи се дюни.

От сдружението правят два извода от проверката си. Единият е, че дюните, които са изключителната държавна собственост, се превръщат в частен терен за ненужни нови хотели. Другият е, че местообитания от европейската мрежа "Натура 2000" се застрояват, използват за източник на строителен материал и паркинги.

Скандалите с разрушени пясъчни дюни на българското Черноморие не са един или два през последните години.

През февруари 2019 г. стана ясно, че дюни край плажа Корал не са били отразени в кадастъра и е дадено разрешително за строеж.

Месец по-рано дюни в защитената зона "Каваците" бяха изорани с багер. Двама бяха обвинени, но не е ясно дали и как е приключило делото срещу тях.

През 2017 г. министърът на туризма Николина Ангелкова каза,че специализираната карта с дюните ще бъде актуализирана.

Инвеститор в къмпинг "Юг" бетонира през април 2015 г. дюните там, но по-късно съдът нареди разчистването му и образуванията бяха официално отбелязани в специалната картата, която бе изготвена година по-рано.

Сред най-скандалните случаи обаче е т.нар. "Дюнигейт", избухнал точно преди настъпването на новата 2013 г.. Тогава стана ясно, че земеделското министерство е продало 29 дка пясъчни дюни край Несебър от държавния горски фонд на силно занижени цени. Образувано бе дело, но през юли 2015 г. стана ясно, че обвиненията за длъжностни престъпления срещу кмета на Несебър Николай Димитров и главния архитект на града Валентин Димов по аферата са свалени

Споделяне
Още от България

Как си обяснявате акцията на прокуратурата с обиски и арести в президентството?