Окончателно: Падат ограниченията за гласуване в чужбина

Отпада лимитът за разкриване на до 35 секции извън Европейският съюз, а режимът за разкриване на секции зад граница се облекчава.

Това решиха депутатите, които в четвъртък приемат на второ четене промените в Изборния кодекс. Новият режим, който облекчава гласуването за българите зад граница, бе приет с гласовете на "Има такъв народ", ДПС, "Демократична България" и "Изправи се! Мутри вън". БСП и ГЕРБ се въздържаха. Промяната мина само с два гласа. "За" бяха 117, 8 бяха "против", а 107 се въздържаха.

След гласуването депутатите от новите партии избухнаха в радостни възгласи и започнаха да ръкопляскат.

По време на дебатите отново бе изваден козът, че тези промени ще позволят по-голям вот от Турция, което е в полза на ДПС. Този път аргументът беше изваден от БСП, но останалите партии не се съгласиха.

"Кого обслужва това предложение? Трябва да се отговори веднага. То обслужва ДПС, то връща Република Турция като решаващ фактор в българския изборен процес, то позволява на Анкара да е брокер в българския парламент. Защо вие уважаеми колеги, давате на ДПС този електорален подарък", каза той.

"Какво да правим с правата на българските граждани, ако не ни харесва Тръмп и Байдън. Да ги ограничаваме ли? Според вътрешната политика на определена страна ще решаваме какви са правата на българските граждани. Ако в някоя африканска страна ядат хора, как да гласуват българите. Ще им затворим секциите? Моля ви дръжте се отговорно спрямо България, а не спрямо собствените си фантасмагории. Възродителният процес свърши, ние сме член на НАТО, както и Турция", отговори Арман Бабикян от "Изправи се! Мутри вън".

Председателят на парламента Ива Митева от "Има такъв народ" подчерта, че опитът да се ограничи гласуването в една държава "повлича всички останали" и добави, че е недопустимо да се възпрепятства правото на глас на български граждани.

Мая Манолова от "Изправи се! Мутри вън" подчерта, че със и без ограничения в Турция гласуват малко над 60 хил. души, но лимитът от 35 секции извън ЕС намалява гласовете от Великобритания и САЩ.

Вежди Рашидов от ГЕРБ беше на различно мнение от групата си, която се въздържа. "Спрете доста срамния дебат, който се води в залата. Кое кара българските турци да са по-малко граждани от българите в Канада. Не са ли едни и същи български граждани? Какво е това противопоставяне?", каза той.

С приетите промени се връща старият механизъм за разкриване на секции в чужбина, който важеше преди 2016 година.

Така отново ако през последните 5 години в някое населено място е имало секция, в която са гласували повече от 100 избиратели, там автоматично тя се образува отново. Отпада и ограничението до 35 секции извън ЕС, освен това вече няма да се налага да се подават толкова много заявления за гласуване, за да бъдат разкрити секции.

В действащия закон за разкриване на нови секции са необходими 60 заявления, а поправките предвиждат това да става с 40 заявления.

Приетите текстове са едва четвърти параграф от промените в изборния кодекс, а предложенията са около 90 страници. Предстои депутатите да решат дали да бъде създаден МИР "Чужбина". В правната комисия депутатите приеха тази идея, но не се обединиха около механизъм за разпределение на мандатите. Предстои да стане ясно как ще се развие гласуването в залата.

По-късно депутатите ще решат и дали на следващите парламентарни избори местата за гласуване в чужбина да бъдат определени на базата на подадените заявления за разкриване на секции за вече отминалия вот. Преди 4 април бяха подадени рекорден брой заявления, но в страните извън ЕС като Великобритания, САЩ и Турция бяха разкрити много по-малко секции заради ограничението от до 35 секции извън съюза, сега обаче лимит няма да има.