Окупационната демокрация на Украйна

Основният резултат от прегласуваните избори в Украйна е, че страната сама се нареди в една редица с Грузия, Афганистан, Косово и Ирак. В Грузия, Афганистан и Косово вече се бяха състояли признатите от Запада "демократични избори", а в окупиран и воюващ Ирак след месец се очакват "най-демократичните избори в света".

По различни причини тези страни не успяха да станат независими и суверенни. Във всяка от тях изборите се провалиха. Новата власт бе утвърдена със сила под маската на симулирани демократични избори, а старата - свалена пак със сила, макар и без особена маскировка. Тоест чрез външна намеса в тези страни бе установена окупационна демокрация.

Подобни добре организирани метаморфози, извършени с намесата на военни или военизирани сили (т рода на "нежните революции"),в американската политология се описват с абсолютно технологическия термин смяна на режима. актически става дума за държавен преврат, но при "смяната на режима" има разлика. Първо, превратът се опира на действия отвън. Второ, предварително се организира международна система за признаване и легитимиране на преврата. Тоест при "обикновения" държавен преврат международното признание трябва да се търси, а при смяната на режима по американски самият успех на преврата вече е достатъчно основание за легитимиране.

Елегантен държавен преврат

Технологиите за смяна на режима, появили се преди 50 години, сериозно се промениха оттогава и станаха твърде разнообразни. Навремето "смяната на режима" най-често бе резултат от груб десант на американски морски пехотинци (Гренада, Панама и т.н.). Днес държавните преврати се осъществяват все по-елегантно.

Да си припомним "революцията на розите" в Грузия - тълпата начело с цивилни "активисти" физически изтласка навън предишната власт, като изгони Шеварднадзе и обкръжението му от сградата на парламента. В учебниците по политология ще влязат и действията на украинските "оранжеви", които заедно със западни държавни лидери, международни и неправителствени организации де факто принудиха висшите властови органи на Украйна да вземат открито антиконституционни и противоправни решения.

Смяната на режима като политтехнология цели не само изземане на суверенитета на една страна и протекция на властта отвън - това са главно средства. Организират се управляеми квазинационални държави. За транснационална глобална хегемония като хиперимперията САЩ създаването на подобни "нации" е само производство на един вид "тухли", от които се гради единно управляемо пространство, единна "световна либерална империя".

Ключов признак на прехода към окупационна демокрация в Украйна бе откритата намеса във вътрешните ѝ работи на ОССЕ и ПАСЕ, щом за победител във втория тур на президентските избори бе признат неугодният за Запада Янукович, и това как те незабавно и с възторг признаха резултатите от прегласуването, щом спечели Юшченко. При това ПАСЕ започна да нарича Юшченко президент още преди решението на украинската ЦИК.

Прегласуване под окупацията на 10 000 чужди наблюдатели

Доказателство за окупационния характер на прегласуването е и смайващият факт, че само официалните наблюдатели от международни организации и чужди държави в страната бяха над 10 хиляди. За сравнение не повече от хиляда души наблюдаваха предишните президентски избори в Украйна през 1999. Ако този десант на чужди надзиратели не е класически елемент от окупационни мерки - що е то окупация тогава?

Неслучайно дни преди последния вот самият Виктор Юшченко увери чуждестранните дипломати в Украйна, че "това са последните президентски избори, за които ще пристигнат толкова много международни наблюдатели". Той обеща, че украинците няма повече да се нуждаят от тъй бдителен контрол върху спазването на изборното законодателство от страна на чуждестранните си партньори. Не защото украинците дотогава ще се научат да го спазват и да гласуват доверие на своите национални наблюдатели, а защото Юшченко и партньорите му в чужбина са убедени, че смяната на режима сега ще е последна за Украйна в обозримо бъдеще, обясни самият той пред дипломатите.

А какво представлява реалният суверенитет на държавата, приложен спрямо собствените ѝ избирателни процедури? Нека припомним как говорителят на Държавния департамент Адам Ирили коментира забележка на Владимир Путин за изборите в САЩ: "Ако има някакво безпокойство по повод американските избори, тези тревоги може да отпаднат чрез процес, извършен в самите Щати.

Какво мислят другите за изборите у нас, това си е тяхна работа."

Какво следва за Русия от всичко това?

Изводът е, че Русия трябва да разглежда Украйна (а също и Грузия, Афганистан, Косово и Ирак) като несъстояла се или несполучливо формирана държава - страна, оказала се неспособна независимо да възпроизвежда властта, несъумяла да задържи своя суверенитет.

Отново става дума за твърде старо понятие от англосаксонската военнодипломатическа практика и правна мисъл - "несъстояла се", несполучливо формирана" или просто "разпадаща се" страна.

В Украйна виждаме всички характерни признаци на подобна несъстояла се държава - крайно отслабена, раздробена държавна власт, фактическа децентрализация на страната, огромно влияние на криминалните среди, неуправляеми силови структури, неработещи нормално транспортни инфраструктури и промишленост.

Друга подобна несъстояла се държава е Грузия, чиито власти открито са "зачислени на издръжка" към правителството на САЩ и влиятелни неправителствени среди на Запад. Може би цялото грузинско ръководство си получава заплатата от Сорос, подхвърли тези дни и Путин към грузински журналист.

Все повече и повече стават тези несъстояли се държави с окупационна демокрация около Русия. Парадоксално това открива пред Москва нови възможности за активни действия в постсъветското пространство. Не е зле да се възползваме от проверената американска теория и методология - нека поставим въпроса за руска "донорска помощ" за тези държави с цел възстановяване на изгубения им суверенитет.

Със съкращения

Още от Свят

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: