ОЛАФ: Не можем да вършим работата на българските власти

Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) за пореден път припомни на София да се справи с проблемите, свързани с усвояването на еврофондовете. "Ние не можем да изпратим 1000 служители на ОЛАФ в България, които да ходят по петите на българските власти, затова те трябва сами да си свършат работата", заяви във вторник пред български журналисти в Брюксел говорителят на ОЛАФ Йорг Воян.

Само преди няколко дни от ОЛАФ отново посочиха, че липсата на осъдителни присъди по делата за измами с европейски средства ще постави под въпрос усилията на България в тази област.

Все пак говорителят отбеляза, че измами с европейски пари има не само в България, но и в други държави членки на ЕС, като Германия и Австрия. Но веднага добави: "Ние можем да посочим проблемите в България и да работим с вашата съдебна система, но не можем да я променим“.

По думите на Воян, ОЛАФ наблюдава 50 нови случая за злоупотреби, по които може да се стигне до разследване. По тези случаи се изчаква още информация, която да потвърди необходимостта от разследване. Досега ОЛАФ е работила по около 30 случая в България, но само три от тях са завършили с доклад, добави Воян.

Наскоро от изявление на министъра по европейските въпроси Гергана Грънчарова стана ясно, че ОЛАФ отдава бавната работа по делата за измами с европари в България на некомпетентността на служителите в отделни институции и съдебната система.

Еврокомисарят по регионална политика Данута Хюбнер съобщи, че до 23 ноември българското правителство трябва да представи план за действие по преодоляването на нередностите, които доведоха до спирането на пари по програма ИСПА.

Тя отбеляза още, че EК очаква и резултатите от втория одит на КPMG в пътния фонд, след което ЕК ще изпрати мисия от собствени одитори в България. Едва тогава ще се прецени дали ще се пуснат замразените пари, или ще се наложат финансови корекции по програмата.

По ИСПА, чието действие изтича през 2010 г., на България са отпуснати 880 млн. евро. Усвоени са около 330 млн. евро, замразени остават 550 млн. евро пряко по трите транспортни проекти, сред които изграждането на автомагистрала "Люлин".

Данута Хюбнер отбеляза, че ЕК все още очаква проектите за завод за отпадъци в София и столичното метро да бъдат представени в Брюксел. "Работи се много, но все още не сме ги получили", коментира тя.

Еврокомисарят каза още, че по отношение на околната среда и транспорта нещата се развиват далеч по-бавно, но това било характерно и за другите нови страни членки.

Хюбнер каза още, че е необходимо да се подобри администрацията в България, да се укрепят одитните органи и системите за контрол.

Страната ни беше тема на обсъждане и в бюджетната комисия към Европарламента, която разгледа доклада на председателя Нийлс Лундгрен, подготвен след посещение у нас в края на септември. Въпреки унищожителните констатации за недостатъчен административен капацитет и проблем с обществените поръчки в България, документът подкрепя възстановяването на спрените плащания за страната при гаранции за ефективното им усвояване.

Във вторник Лундгрен подчерта необходимостта от повече политическа воля за да се решат "дълбоко вкоренените в системата проблеми".

Едно от най-критичните мнения изрази германският евродепутат Ингеборг Гресле, предаде БНР. Тя смята, че у нас има много сериозни структурни проблеми, че трябва да се реформира наказателния ни кодекс, че полицията и прокуратурата трябва да се научат да си партнират по-добре, че трябва да се променят правилата за финансови транзакции.

"Разочарована съм от този дебат. Той не е по същество", каза Гресле и призова българския евродепутат от БСП Маруся Любчева да се държи като европейски политик, а не като пиар на правителството си. Това стана след изказване на Любчева за мерките, които се предприемат непрестанно от властите у нас.

Съгласен с Гресле беше белгийският депутат от групата на зелените Барт Стаес. Според него не може да се отрече позитивна промяна в България, но не може да се твърди, че нещата са наред.

"Вижте колко убийства се извършват там, вижте връзките на полицията с мафията. Вижте корупцията" каза евродепутатът.

Вицепремиерът по еврофондовете Меглена Плугчиева не чу голяма част от дискусията, защото закъсня за заседанието на бюджетната комисия.

Все пак в залата прозвучаха изказвания, които отчитат усилията на българските власти, както и призиви България да не бъде сочена с пръст и да не се правят генерални обобщения и съждения, че едва ли не трябва да ни бъде спряно еврофинансирането, предаде БНР

Плугчиева увери евродепутатите, че в България непрекъснато се променят закони, реформират се структури и се търсят варианти за укрепване на администрацията. Проблемите по отношение на трите предприсъединителни програми ФАР, ИСПА и САПАРД в много голяма степен са преодолени, сега фокусът е върху оперативните програми, каза още Плугичева.