Оланд от 2014 г. не е същият като Оланд от 2012-та

Избран за президент на икономическото възстановяване и на средните класи в противовес на политиката на икономии, Франсоа Оланд, който отбелязва в четвъртък две години на власт във Франция, преживя преобразяване в полза на политиката, фокусирана върху предприятията и гарнирана със свиване на бюджета.

"Предлагането създава търсенето": според икономистите тъкмо с тази реплика по време на пресконференцията си на 14 януари френският президент сигнализира промяната на позициите си.

Този цитат от френския икономист от 19 век Жан-Батист Сей в най-общи линии иска да каже, че ключът за напредъка се намира в производството, а не в потреблението и е по-скоро в ръцете на предприятията, а не на домакинствата. Като възприе тази гледна точка, президентът показа ясно намеренията си.

Но според Ерик Ейе, икономист от левоориентирания иниститут ОФСЕ, превръщането на този лозунг в реалност е започнало още през ноември 2012 г. с публикуването на доклад за конкурентоспособността на френската индустрия. Докладът препоръча с един удар да се възстановят печалбите на предприятията чрез намаляване на разходите и облагане на домакинствата като за компенсация публичните разходи бъдат намалени.

Това беше точно обратното на обещанията от предизборната кампания на Франсоа Оланд, които след този доклад стартира инициативата "CICE", данъчен кредит на стойност 20 милиарда евро за предприятията, финансирана между другото и чрез увеличаването на ДДС в началото на 2014 г.

"Пактът за отговорност и солидарност", който съдържа реформите, предвидени до 2017 г., потвърждава промяната. Домакинствата, които бяха на предната линия на безпрецедентните икономически затруднения и трябваше да се справят с увеличаването на данъците през последните години, ще се задоволят с подкрепа от едва 5 милиарда евро, предназначени за най-затруднените. Предприятията ще получат помощ от общо 40 милиарда евро.

Колкото до фискалната реформа, обещана от президентския кандидат Оланд, тя изглежда погребана. Един от вдъхновителите ѝ, икономистът Томас Пикети, днес е по-малко влиятелен във Франция, отколкото в САЩ, където последната му книга "Капиталът през 21 век" предизвика медиен фурор.

Другата голяма икономическа промяна настъпи в европейски план. Избран, след като проведе кампания срещу политиката на икономии, която съзнателно контрастираше на позицията, представлявана от Германия като аванпост на бюджетната дисциплина, Оланд "представи през септември 2012 г. най-икономичния бюджет" от 1958 г. насам, в който се постара да намали дефицита с около 30 милиарда евро най-вече чрез повишаване на данъците, припомня Ерик Ейе.

Въпреки това правителството поиска да наложи още икономии, за да заздрави финансите. То обеща да спести 4 милиарда евро допълнително през 2014 г., за да сведе бюджетния дефицит през следващата година до 3 процента от брутния вътрешен продукт, което е европейската основа и да съкрати общо 50 милиарда евро разходи до 2017 г.

"Това е обръщане на 180 градуса, но той нямаше избор", отсича Людовик Сюбран, икономист в кредитната компания "Юле Ерме". "Франция беше като последния мохикан в Европа", опитвайки се да осъществява "кейнсианска" политика на възстановяване чрез дефицити, обобщава той.

Според Сюбран това изключение "позволи на Франция да омекоти удара от кризата по-добре от мнозина други", но вече е необходимо "да се затегне коланът", без да се "спира растежът" и най-вече като "се демонстрира капацитет за реформи" въпреки заплахата от пълното разрушаване на френския вариант на модела за "държава на благосъстоянието".

Фаталистът Ейе заявава: "Когато в Европа няма солидарност и когато страните минават ходом през части от пистата за бягане " чрез намаляване на заплати и свиване на бюджета, "трябва да правим същото или ще се провалим".

Все пак, той смята, че е малко вероятно Оланд да постигне същите резултати по отношение на конкурентоспособността като германския канцлер-социалдемократ Герхард Шрьоер, който през 2003 г. започна тежки реформи и настрои срещу себе си част от своите политически партньори.

"Шрьодер проведе реформите в условия на силен глобален растеж, който попълни дефицитите, единствено той в Европа направи тези реформи", обобщава Ейе. Оланд трябва да му подражава в условия на слаб растеж, строги бюджетни ангажименти и при условие, че страните от Южна Европа вече са орязали заплатите и социалните плащания.

По БТА