Олимпийските игри в Сочи – голям залог за Путин

Владимир Путин превърна олимпийските игри в Сочи във важен символ за завръщането на Русия на международната авансцена и в операция за личен престиж, но залогът е рискован за руския президент, пише в сряда агенция Франс прес, като основава анализа си на мнението на експерти.

Владимир Путин, който е на власт от 14 години, използва цялото си влияние през 2007 г., за да спечели домакинството на тези игри, откриващи се в петък в Сочи - град на брега на Черно Море и в кавказките планини, припомня агенцията, цитирана от БТА, и добавя, че това е най-голямото събитие в Русия от разпадането на СССР през 1991 г.

"Лично аз избрах това място", казва Путин във филм на руската държавна телевизия Росия 24, посветен на организацията на олимпийските игри. Филмът ще бъде излъчен в петък след церемонията по откриването на спортното събитие.

Силният човек на Русия обеща през 2007 г. да покаже, че Русия е способна да впечатли света, като организира голям спортен празник, като построи инфраструктура и приеме гости от цялата планета, казва пред Франс прес анализаторката Мария Липман от Центъра Карнеги.

Путин превърна спортните събития в един от стратегическите си приоритети, като издейства и организацията в Русия на първото състезание Гран при от Формула 1 в края на годината, в олимпийския парк на Сочи, както и футболния Мондиал през 2018 г.

Домакинството за първи път на зимни олимпийски игри за Русия беше и личен проект на Путин, който мисли за историята и за това какво ще се пише за него, добавя Дмитрий Орлов, близък до Кремъл политолог.

През 2007 г. популярността на Путин доближаваше 80 процента, растежът на руската икономика достигаше 7-8 процента, а опозицията на режима беше почти несъществуваща. Но от тогава ситуацията се промени.

Днес е много по-трудно хората да се убедят, че Русия е на прав път, казва Липман. Икономическият растеж е едва над 1 процент, рублата рухна по отношение на долара и еврото, срещу опозиционното движение бяха извършени репресии, когато то беше в апогея си през 2012 г., зачестяват и нарушенията на правата на човека, разобличавани от неправителствените организации, допълва Липман.

Освен това се умножиха критиките за цената на олимпийските игри - най-скъпите в историята, както и подозренията в корупция в цялостните разходи от 50 милиарда долара  /37 милиарда евро/ за организиране на спортната проява в зона, в която преди това не е имало никакви спортни съоръжения, на няколкостотин километра от нестабилните севернокавказки републики.

Въпреки предприетите от Русия небивали мерки, за да се реагира на заплахите от атентати, отправени от кавказки ислямисти по време на игрите, сигурността все още поражда безпокойство. Руският "антигей" закон, обнародван през юни 2012 г. от Путин, също породи критики, които се засилиха на Запад с приближаването на игрите.

Според независимия анализатор Дмитрий Орешкин тези игри вече са предизвикателство за Путин, а не повод за удовлетворение. Той е нервен като преди явяване на изпит и ако нещата не потръгнат, изпитът ще бъде провал, казва Орешкин.

В най-добрия случай олимпийските игри ще покажат, че Русия е страна като другите, но има много шансове тя да се изправи пред провал, отколкото да извлече дивиденти, казва Орешкин, имайки предвид промяната в ситуацията след еуфорията от избирането на Русия за домакин на игрите.

"През 2007 г. Русия и Путин бяха различни. Сега на Путин не прощават нищо", казва анализаторът, цитирайки нарушенията на правата на човека, ендемичната корупция и закона, забраняващ "пропаганда" на хомосексуализма пред малолетни, който е в основата на нова вълна от хомофобия в Русия, както твърдят защитниците на хомосексуалната кауза.

Според Мария Липман игрите в Сочи няма да променят облика на Русия по света. Но в личен план те несъмнено ще позволят на Путин да отбележи допълнителни точки, след неотдавнашните дипломатически успехи в сирийската криза и по въпроса за иранската ядрена програма, пише Франс прес.

Уроците на историята

Американският вестник "Вашингтон пост" пък прави исторически паралел със събития от съветско време.

Руският президент Владимир Путин обича да казва, че се учи от историята, но "ако беше търсил поуките от Олимпийските игри през 1980 година, можеше да избегне голяма част от проблемите, предизвикали нежелани конфликти", отбелязва вестникът и добавя: "Но също като съветските лидери преди него, той беше сляп за нюансите и направи серия от жестове, вбесили Запада и застрашили националния приоритетен проект".

Съветските лидери навлязоха в Афганистан и изпратиха в изгнание академик Андрей Сахаров преди олимпийските игри, които САЩ бойкотираха през 1980 г.. Путин затегна мерките срещу дисидентите и прие закон, ограничаващ правата на хомосексуалистите месеци преди игрите. През 2014 г., високопоставени американски представители се държат на дистанция, показвайки неодобрение, отбелязва изданието, правейки паралел с игрите преди 34 години.

И в двата случая целта е една и съща - да се демонстрират успехите на Русия пред Запада. Но старите оплаквания са отново на дневен ред, подчертава "Вашингтон пост". Нарушения на човешките права, авторитаризъм срещу демокрация, опасения за сигурността.

Четири години преди Москва, терористи убиха израелски отбор на олимпиадата в Мюнхен. Сега проблемите в Северен Кавказ предизвикват опасения, че терористите затягат железен обръч около сегашната олимпийска столица въпреки засилените мерки за сигурност. В Сочи има "само" 60 000 полицаи, в сравнение с 200 000 по времето на СССР – но Сочи е и много по-малък от Москва, отбелязва изданието.