Омагьосаното саниране

Равносметката до момента: 13 млн. лв. потънаха в КТБ, 9 млн. за реклама и съвети, срещу само 400 хил. лв. за саниране на две сгради

Снимка: БГНЕС

В началото на 2013 г. малка жилищна кооперация на четири етажа с осем апартамента в Кърджали решава да кандидатства по програмата за обновяване на жилищните домове, финансирана от оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013 г. Регистрират сдружение на собствениците, събират необходимите средства от 25% за съфинансиране плюс задължителните 500 лв. на апартамент. Така общо 19 254 лв. са внесени по сметка в Корпоративна търговска банка (КТБ). Направено е енергийното обследване на сградата. В края на 2013 г. е подписано и споразумението с Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) за финансиране. И оттогава нищо.

С днешна дата жилищната кооперация в Кърджали, заедно с още други 38 сгради в Пазарджик, Пловдив, Смолян, Хасково, Велинград, Карлово и Панагюрище може въобще да не бъдат санирани. Причината е, че попадат в Южен Централен район, който единствен от седемте района, няма избран изпълнител за изготвянето на инвестиционните проекти. За да спаси положението, МРРБ планира да пусне поръчка с покана, но чака становището на Агенцията за обществените поръчки.

В Североизточния район санирането също е под риск, защото не са избрани строителите. Успокоението е, че обществената поръчка за 21 блока във Варна, Добрич, Търговище, Шумен е на етап отваряне на ценовите оферти. Плановете на МРРБ са до началото на строителния сезон да има подписано рамково споразумение с изпълнителите, ако няма обжалване на процедурата. Това заявиха от МРРБ пред Mediapool.

За останалите пет района има избрани изпълнители, но машината все още не се е завъртяла. Причината е, че няма готови инвестиционни проекти, без които строителите не могат да започнат работа.

Така на петата година от програмата равносметката към момента е 13 млн. лв. потънали в Корпоративна търговска банка (КТБ) и още близо 9 млн. лв. дадени за реклама, съвети, енергийни одити и проектиране. Това прави близо 22 млн. лв. за т.нар. "меки мерки". Срещу 400 хил. лв. платени за санирането на два жилищни блока в София към момента. В същото време за броени месеци - до края на октомври, трябва успешно да бъдат инвестирани около 45 млн. лв. в обновяването на планираните 120 блока в цялата страна.

"Меките" мерки изядоха една трета от парите

Основната причина санирането да се върти в омагьосан кръг вече цяло десетилетие е, че не се следва една одобрена политика, а всеки, който дойде на власт, се опитва да наложи свое ноу хау. Така парите изтичат в "меки" мерки, които по ОПРР достигнаха умопомрачителните една трета от общия бюджет, докато хората чакат санирането да се случи.

Малцина днес си спомнят демонстрационния проект за обновяване на жилищните домове с подкрепата на Програмата за развитие на ООН по времето на тройната коалиция. Неговата задача беше да се разработи модел, по който след това ще се усвояват планираните 63 млн. лв. по програма "Регионално развитие" за саниране.

Водещи при проекта на ПРООН бяха общините, които с помощта на проектен мениджър одобряваха блоковете за саниране. Така в периода 2007 – 2011 г. бяха обновени 50 блока с 1093 апартамента в 13 града, в които живеят около 3000 души. За санирането на близо 81 хил. кв.м разгърната застроена площ бяха инвестирани 11 млн. лв., от които около една трета бяха осигурени от собствениците.

Вместо да се продължи по вече изпитания модел, през 2011 г. тогавашното ръководство на МРРБ реши, че той няма да сработи за нуждите на ОПРР. Разработи се нов модел, управляван от МРРБ, за който отидоха милиони.

Регионалното министерство направи звено за управление на проекта и нае консултанти. Първоначално разчиташе на съветите на "Българо-австрийска консултанска компания", която получи 156 хил. лв. без ДДС за осем месеца работа. След това беше подписан втори договор с ДЗЗД "Многофамилни жилища" за 1.22 млн. лв. без ДДС, който продължава и в момента.

За да се убедят хората колко е полезно санирането – нещо, което е очевидно, бяха дадени още 520 хил. лв. без ДДС за реклама. Договорът с "Маг Адвъртайзинг", компания собственост на настоящия спортен министър Красен Кралев, беше подписан през 2012 г. Най-запомнящото се от кампанията беше талашитена къщичка, с която министър Павлова обикаляше градовете по време на първия си мандат.

След тези две спорно нужни "меки мерки" се стигна до избирането на проектните мениджъри за седемте района. Това са хората, които движат проекта на един блок – от регистрирането на сдружението на собствениците, през попълване на документите, подаването им, осъществяването на връзката с МРРБ и одобряването на проекта до фирмите, които трябва да направят енергийното обследване, инвестицонните проекти, строителите и надзора. Така поне е по документи. На практика това не винаги се случва. Има проектни мениджъри, които вършат всичко това, но има и такива, при които решаващата роля е на "идеалния домоуправител", сочи натрупаният опит.

След мениджърите идва изготвянето на т.нар. енергиен паспорт на сградата от енергийни фирми. Следва изработването на инвестиционните проекти от проектантите. Към момента такива имат само две сгради в София. Шумно рекламираните безплатни проекти, направени за сметка на Столична община, се оказва че не вършат работа, защото всяка сграда има различно износване и няма да намерите две еднотипови сгради с еднакво изолирани апартаменти или подменена дограма, обясниха от МРРБ. За тези мерки, които са задължителни по закон, отиват още около 4 млн. лв.

Чак след тях на ход са строителите, които трябва да подменят дограмата, да поставят външна изолация, да ремонтират покрива и т.н. За тях остават около 45 млн. лв. Първоначалната идея, по времето на първия мандат на ГЕРБ, беше за всяка сграда да се прави отделна обществена поръчка за избор на строител. По този модел бяха санирани първите две сгради в София.

С напредването на времето стана ясно, че времето няма да стигне, за да бъде усвоен останалият ресурс. Затова по предложение на заместника на министър Десислава Терзиева – Мирослав Мазнев - се стигна до сключване на рамкови споразумения с няколко строителни фирми за всеки един от районите.

След всичките тези пет предварителни стъпки, които отнеха три години, сега плановете на МРРБ са реалното саниране да започне най-после напролет. Бонусът за дългото чакане на собствениците на жилища е, че санирането на апартаментите ще бъде изцяло за сметка на държавата и европейските фондове. При старта на програмата се искаше 50% самоучастие, което беше намалено двойно по време на служебното правителство на Марин Райков, а сега вторият кабинет на Борисов обяви, че поема и останалите 25%.

Потъването на 13 млн. лв. в КТБ

До безплатното саниране се стигна след като държавата не успя да намери устойчив механизъм за достъп до евтини кредити за собствениците, които не могат да осигурят съфинансирането.

Опитът с фонда за жилищно обновяване, който трябваше да осигури тези средства, приключи злополучно с потъването на 13 млн. лв. в КТБ. Тези европейски средства бяха депозирани в банката с отнет лиценз срещу обещанието да отпуска нисколихвени заеми. КТБ беше избрана за обслужваща банка за реализирането на програмата за саниране. В нея бяха депозирани и доверителните сметки с осигуреното съфинансиране от собствениците. И ако проблемът с тези сметки беше решен, то за останалите 13 млн. лв. решение все още няма по думите на началника на фонда за гарантиране на влоговете в банките Радослав Миленков.

Новата програма – забравената стара

Така второто правителство на Бойко Борисов сега вече обещава безплатно саниране през тази и следващата година на хората с един милиард лева заем, който ще плащат всички. Това ще става по Национална програма за саниране, като приоритет се дава на панелните апартаменти. Новото е, че сега не МРРБ ще движи процеса, а общините, както беше по времето на демонстрационния проект на ПРООН.

Загадка остава дали обявената от министър Павлова Национална програма за саниране е изцяло нова или е продължение на одобрената по времето на кабинета "Сакскобругготски", която обаче остана само на книга.

Тя предвиждаше санирането на 685 хиляди жилища срещу малко над 4 млрд. лв. в периода 2005 – 2020 г. От тях 105 хил. бяха панелни жилища в София, Пловдив, Варна и Бургас, които трябваще да бъдат реновирани срещу 670 млн. лв. до 2015 г.

Разработеният модел предвиждаше процесът да се управлява от общините, като държавата дава 20% субсидия на собствениците на жилища плюс право да придобият безплатно собствеността върху земята, ако сградата е построена с право на строеж. За да се случи, това всяка година в бюджета трябваше да се заделят средства.

Десет години по-късно се вижда, че нищо от заложеното на книга не е изпълнено. Предстои да видим дали това ще стане по новата обещана "безплатна" милиардна програма и кой ще спечели от нея.

Иначе е безспорно, че е необходимо саниране на сградния фонд, още повече след случаите с паднали панели в Стара Загора, Русе и Бургас. Близо 2 млн. души, което е около една четвърт от населението, живеят в над 700 хиляди панелни апартамента в 18 900 блока. В София панелните жилища са над 200 хиляди с над половин милион обитатели, което е 40% от населението на града, сочат данните на МРРБ.

Програма Обхват РЗП Брой жилища Брой живеещи в тях Градове Бюджет Реализация
ПРООН 50 сгради 81 хил. кв.м 1093 3000 13 11 млн. лв. 2007-2011 г.
ОПРР* 180 сгради 426 хил. кв.м 6100 13500 36 63 млн. лв. 2011-2015 г.

Източник: МРРБ
*Данните са прогнозни

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес