Омбудсманът атакува пред КС облагането на доходите от лихви по депозитите

Недопустимо е да се слага данък върху лихви, начислени преди влизането в сила на закона, смята К. Пенчев

Константин Пенчев

Облагането с данък на авансово изплатена или начислена лихва по срочни депозити е противоконституционно. Това смята омбудсманът Константин Пенчев, който атакува пред Конституционния съд текст от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), съобщиха от пресслужбата на омбудсмана в сряда.

Атакуваният текст е в чл. 11, ал.5 от ЗДДФЛ, според който при авансово изплащане на дохода от лихви по депозити в търговски банки, той се счита за придобит на датата на падежа на депозита или на датата на предсрочното му прекратяване.

Според Пенчев този текст нарушава чл. 4, ал. 1 от Конституцията, съгласно който Република България е правова държава и се управлява според Конституцията и законите на страната.

"С тази разпоредба на практика се придава обратна сила на въведения от 01.01.2013 г. данък върху доходите от лихви по депозити на физически лица в случаите, когато съгласно условията на договора между търговската банка и лицето лихвата е изплатена предварително и доходът от депозита е получен преди влизането в сила на разпоредбите, въвеждащи новия данък", пише в искането на омбудсмана.

На практика това означава, че ако гражданинът преди време е вложил дадена сума в търговска банка, като е сключил договор за срочен двугодишен депозит, и падежът изтича след 1 януари т.г., когато в сила вече е облагането на доходи от лихви, то трупаната в продължение на две години лихва ще бъде обложена. С други думи - облагането на практика ще е със задна дата.

Според Пенчев е недопустимо държавата да се намесва по този начин в едно съществуващо правоотношение и да го преурежда в своя полза.

Той се позовава и на мотивите на Решение № 9 от 20 юни 1996 г. по конституционно дело № 9 от 1996 г. на КС, съгласно които "проява на конституционните принципи за правова държава и законност в областта на данъчното право е правилото за неретроактивност (неприлагане на действие с обратна сила - бел. ред.) на данъчната норма".

Националният омбудсман припомня и Решение № 7 от 10 април 2001 г. по конституционно дело № 1 от 2001 г., в което КС посочва, че когато "обратното действие на закон, който посяга на придобити права, не е мотивирано в полза на висш обществен интерес без изразена ясна воля за уреждане на последиците, то не може да бъде определено по друг начин, освен като експроприация."

"Подобна уредба противоречи на принципа на правната сигурност, който е основен принцип и в правото на Европейския съюз. Съгласно този принцип лицата трябва да познават правните норми, за да могат да планират своите действия съобразно тези норми. Целта на принципа е гражданите да не бъдат поставени в положение на несигурност поради неизвестност или промяна на последиците на правните норми", се казва още в искането на Пенчев.

Още при приемането на текстовете, уреждащи облагането на доходи от лихви по депозити на физическите лица, юристи предупредиха, че начисляването и вземането на данък с обратна сила ще бъде атакувано пред КС, което днес стана факт.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Кой да замени Борисов като премиер на кабинет в рамките на този мандат?