Омбудсманът атакува Закона за културното наследство пред КС

Омбудсманът Гиньо Ганев е внесъл в Конституционния съд искане да бъдат обявени за противоконституционни текстове от Закона за културното наследство (ЗКН). Тяхното отпадане би било в интерес на големите частни колекционери на културни ценности и в голяма степен ще обезсмисли закона, приет в края на февруари въпреки яростната съпротива на заинтересованите лобита.

Според Гиньо Ганев правото на собственост и нейната неприкосновеност, принципът на правовата държава и правото на защита, установени с конституцията, се нарушават от разпоредбите на чл. 113 и на параграф 5 от преходните и заключителни разпоредби на закона.

Посоченият текст предвижда възмездни сделки с движими културни ценности да се извършват само, ако са идентифицирани и регистрирани по реда, предвиден в този нов закон, а сделките с културни ценности национално богатство – само след писмено уведомяване на министъра на културата. В този случай държавата има право в 7-дневен срок да ги придобие при същите условия като първи купувач чрез министъра на културата и едва, ако държавата не упражни това свое право, сделка може да се извърши с друго лице.

Според омбудсмана тези изисквания ограничават правото на свободно разпореждане със собствеността и са в нарушение както на конституцията, така и на чл. 1 от Допълнителния протокол към Европейската конвенция за човешките права.

Оспорваният от омбудсмана параграф 5 от преходните и заключителните разпоредби пък задължава в 6-месечен срок от влизането в сила на закона (тоест, до 10 октомври т.г.) лицата, които са установили фактическа власт върху движими културни ценности, да поискат тяхната идентификация и регистрация и да декларират произхода им и способа за тяхното придобиване. При идентификацията на движимите културни ценности национално богатство, правото на собственост се установява с официален документ, при което лицата не могат да се позовават на изтекла придобивна давност. Тези от тях, които не са установили правото си на собственост върху културните ценности национално богатство по посочения начин, се смятат за техни държатели.

Според омбудсмана премахването на възможността за позоваване на придобивна давност при доказват правото на собственост поражда проблем от конституционно гледище. Той произтича от факта, че още през 1998 г. с изменения на Закона за държавната собственост паметниците на културата от национално и световно значение са трансфомирани от публична в частна държавна собственост. В същото време Законът за собствеността позволява вещи, които са държавна или общинска частна собственост, да бъдат придобивани по давност. Така според Гиньо Ганев със ЗКН на практика се отнемат вече придобити в съответствие с действащото законодателство права, а.лицата, които по легитимен начин са станали собственици на движими културни ценности, чрез последващ закон са подложени от държавата на принудително отчуждаване за държавни нужди, без предвижданото от конституцията за предварително и равностойно обезщетение.

Аргументите на омбудсмана повтарят вече казаното от депутати и неправителствени организации, свързвани най-вече с колекционерските лобита в България начело с асоциация "Археа" и кръг "Будител". Сред противниците на закона бе и бившия началник на Шести отдел в Шесто управление на Държавна сигуност Димитър Иванов, който е известен и като едър колекционер. Зад организациите застанаха и представители на лявата мисъл и култура като акад. Светлин Русев, проф. Иван Маразов, бивш културен министър, проф. Валерия Фол, проф. Андрей Пантев и др.

Подписвайки указ за обнародването на закона, президентът Георги Първанов насърчи критиците му да сезират КС.

Ако аргументите на противниците на закона бъдат приети и от КС преди изтичането на шестмесечния срок за регистриране на ценностите и удостоверяване на произхода им, ще бъде осуетен замисълът на законодателите да бъдат изкарани частните колекции на светло.