Омбудсманът досега не защитаваше основни човешки права

През първите 5 години от своето съществуване институцията на омбудсмана не регистрира подобрение по нито един параметър по защита на човешките права, коментира пред Mediapool ръководителят на правната програма на "Отворено общество" Иванка Иванова. В края на миналата седмица с 8-месечно закъснение Народното събрание избра заместник на Гиньо Ганев, който повече от 5 години бе национален обществен защитник. Това ще е досегашният председател на Върховния административен съд Константин Пенчев.

Още през април група неправителствени организации, сред които и "Отворено обществено", поискаха от Народното събрание да изпълни закона за омбудсмана и да избере заместник на Ганев. Парламенът обаче продължи да нарушава законите, които сам е приемал, и без санкция удължи мандата на бившия червен депутат с над половин година. Едва миналата седмица с подкрепата на ГЕРБ бе излъчен Пенчев, но това стана без задължителния 3-месечен обществен дебат, както е по закон.

Според Иванка Иванова Гиньо Ганев не е успял да изпълни със съдържание институцията на обществения защитник. Като обективен пример в тази посока тя посочи, че няма намаление на осъдителните присъди срещу България от Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Няма и ограничаване на тежестта на нарушенията, заради които държавата плаща обезщетения на своите граждани.

"Институцията на омбудсмана съществува в ситуация на чист популизъм. Приоритетите досега са определяни според броя на постъпилите жалби. Съвсем естествено е огромното количество жалби на хората да са за предоставянето на комуналните услуги, масови бизнес-услуги, нарушения на социални и трудови права, права на потребителя", заяви Иванова.

По думите ѝ това не е правилната посока, в която националният обществен защитник трябва да фокусира своите усилия. В България за защита правата на потребителите има създадена специална комисия, а в повечето случаи правата се регламентират от двустранни договори, чието нарушение може да стане предмет на спор пред съда.

"Институцията на омбудсмана никога не е започвала да работи във вида, в който бе планирана през 2003 година. Приета през 2005 година под натиска на ЕС тя трябваше да служи като коректив пред държавната администрация и да отстоява правата на хората пред нея. Омбудсманът не предостави никаква защита при нарушение на човешки и граждански права от страна на институциите. Повечето от хората, които имат нужда от защита, всъщност не могат дори и да подадат жалба до обществения защитник", заяви Иванова.

Според анализатора от "Отворено общество", Константин Пенчев трябва да съсредоточи усилията си върху жертвите на полицията и прокуратурата, децата в домовете, арестите и затворите. "Там нарушенията на човешките права са най-тежки. Те имат ефект не само върху отделния човек, но и върху системата и обществените ценности", заяви Иванова, допълвайки, че в Западна Европа омбудсманът се е доказал като мек критик и истински коректив на властта, въпреки че няма преки санкционни правомощия.

Според Иванова още през първите шест месеца от своя мандат Пенчев ще се сблъска с първи сериозен тест. Тя визира двата законопроекта за промяна на Закона за съдебната власт, създаването на спецсъд и новия Закон за комисията "Кушлев".

"Това правителство бе избрано с обещание, че ще обърне тенденцията за провеждането на криминалната политика, на борба с корупцията и организираната престъпност. Единственото нещо, което досега се прави обаче, е да се наливат средства в институции, които и сега харчат твърде много и да се увеличават правомощията на институции, които не използват ефективно правомощията, които и сега имат. В проекта за бюджет за 2011 година изглежда, че не МВР работи за държавата, а че в момент на криза цялата държава работи, за да поддържа и увеличава бюджета на МВР. Правителството се стреми да изпълни целта си като непрекъснато дава правомощия на тези институции и ограничава сферата на индивидуалните права на гражданите", коментира Иванова.

Според нея е възможно Пенчев да се еманципира от политическото мнозинство, което го е издигнало, защото законът дава гаранции за неговата независимост. "Назначаването му не е задължаващо към мнозинството, въпрос е на лични ценности, смелост и отговорност", обясни още анализаторът.

НС не гарантира консенсус

Иванова разкритикува и "трайната" политика на Народното събрание по неспазването на собствените му законови задължения. "През целия период на прехода бяха обособени множество позиции в публичната администрация, които се назначават от НС. Част от аргументацията бе, че така ще се осигури широк политически и обществен консенсус и подкрепа. Истината е, че само избор от НС нищо не гарантира, защото без ясна процедура се стига до политически конюктурни решения, които компрометират след това уж консенсусния характер на позицията", заяви тя.

Тя даде пример с преждевременното удължаване на мандата на Иван Искров, омбудсманът и отказа да се попълни парламентарната квота във ВСС.

"Неназначаването на тези хора е инструмент, чрез който ВСС се държи в постоянна напрежение, което позволява упражняване на политическо влияние върху неговите решения. Ако ВСС бе в пълния си състав, то би действал и в съвсем различна среда. Това поведение на парламента не е конституционно, не е етично, не е коректно. От чисто практическа гледна ВСС има гигантски обем от задължения и неназначаването на двама души забавя и понижава качеството на неговата работа, а постоянно ни се повтаря, че се очаква той да работи по-добре", добави Иванова.

Според нея последните скандали са показали, че не целият съдебен съвет е корумпиран и подвластен на външни интереси и за това назначаването на двама честни и компетентни членове ще промени качествено положението.

"Изненадана съм да видя, че политическото мнозинство предпочита да изнудва и да упражнява задкулисно влияние върху съвета, а не да го укрепи като истински орган на независимостта на съдебната власт" каза още тя.