След като Съдът на ЕС обяви за невалидна директивата за трафичните данни

Омбудсманът сезира Конституционния съд за следенето в Интернет

Константин Пенчев

Омбудсманът Константин Пенчев сезира Конституционния съд (КС) с искане да се обявяват за противоконституционни редица текстове от закона, които регламентират събирането на трафични данни на интернет потребителите.

Действията на обществения защитник последваха решението на Съда на Европейския съюз отпреди седмица. Магистратите в Люксембург приеха, че Европейската директива за запазване на трафични данни е невалидна, защото нарушава човешки права.

Съдът на ЕС смята, че разпоредбите на директивата, задължителна за всички страни членки, са твърде всеобхватни и неконкретни и дават възможност на службите за необосновано сериозна намеса в личния живот на гражданите. Това противоречи на Хартата за основните права в ЕС.

Българският закон възприема всички постановки на европейската директива и това е в основната на действията на омбудсмана.

В искането си до КС Константин Пенчев напомня, че българският Закон за електронните съобщения задължава доставчиците на интернет да съхраняват всички данни на своите клиенти за период от 1 година. При поискване на информация от службите срокът се удължава с още шест месеца.

Омбудсманът твърди, че решението на Съда на ЕС ясно показва, че законът противоречи на правото на ЕС и нарушава българската конституция.

Той допълва, че нашият основен закон провъзгласява неприкосновеността на личния живот на гражданите. Съгласно конституцията свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени. Законът за електронните съобщения обаче задължава да се съхраняват на общо основание данни за тяхната кореспонденция в интернет.

"Данните позволяват да се идентифицира лицето, с което потребителят комуникира, средството, с което комуникира, времето на комуникацията, както и мястото, от където се осъществява комуникацията. Данните позволяват, също така, да се установи честотата, с която потребителят комуникира за определен период с определени лица. Тези данни, както посочва и Съдът на ЕС, позволяват да се направят изводи за личния живот на лицата – техните навици, социални контакти, място на пребиваване и други. Безспорно това е намеса в личния живот и в свободата на кореспонденцията, които са гарантирани от конституцията", смята омбудсманът.

Той допълва, че тази намеса в личния живот, макар и да преследва законна цел в обществен интерес, е неоправдана и в противоречие с основния закон.

По-късно през деня Конституционният съд образува дело по искането на националния омбудсман.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?