"Омразният"" дълг на Ирак

Първият жест, който Франция би могла да направи, за да помогне за възстановяването на Ирак е да се откаже от своята част в иракския дълг. Ирак дължи между 60 и 120 милиарда долара (при БВП от около 25 милиарда долара) без да се броят поне 300 милиарда долара за "репарации" за войната в Персийския залив.

Ако половината от петролните приходи бъдат използвани за плащане на дълга (повече от три пъти от поисканото от Германия след Първата световна война) на Ирак ще са нужни повече от 30 години, за да плати всичко, което дължи.

Парижкият клуб се събира утре, за да обсъди въпроса. Няма съмнение, че дългът на Ирак ще бъде намален и разсрочен, макар и само, защото Ирак не може да го плати. Американското правителство е за поне частично анулиране (Пол Улфовиц поиска от Франция и Русия, които са най-големите кредитори на Ирак, да се откажат от дълга си; Русия изглежда готова да го направи в рамките на многостранно споразумение).

Американската позиция е прагматична : колкото повече Ирак задлъжнява на света, толкова по-скъпо ще струва възстановяването му на САЩ; така че американците не биха погледнали с лошо око, ако французите и руснаците платят част от сметката.

Но дали Франция трябва да отиде по-далеч в името на принципите и доброволно да изчисти дълга на Ирак? Дългът на Ирак бе изцяло натрупан по време на управлението на Саддам Хюсеин отчасти за финансиране на войната между Иран и Ирак и репресията срещу кюрдите.

Иракският народ съвсем основателно може да се позове на това, че Саддам е взел заеми без неговото съгласие и не в негова полза. Ако едно лице не е отговорно за измамнически заеми, сключени от негово име, защо един народ трябва да е? Но ако Ирак намали дълга си едностранно иракчаните могат с право да се опасяват, че бъдещите инвеститори ще се откажат да им отпускат заеми по-нататък.

Южна Африка например продължава да изплаща дълговете, натрупани при апартейда от страх да не се изолира на международните капиталови пазари. Ако самите страни-кредиторки обявят анулиране, като го оправдаят с юридически причини /а не прагматични/ тази опасност може да се намали.

Икономисти от Харвард отиват дори по-далеч. Те предлагат да се създаде инстанция в рамките на ООН, която предварително ще обявява режимите, чиито дългове са "омразни". Понятието "омразен дълг" е изковано от руския юрист Сак в началото на 20 век, за да обозначи дълг, който е създаден без съгласието на гражданите на страната и не в тяхна полза. Когато един дълг бъде обявен за "омразен" бъдещите режими ще бъдат освободени от задължението да го изплащат.

Ако Мугабе вземе заем на международния пазар и ако дългът му бъде обявен днес за омразен, то наследникът му няма да бъде длъжен да изплаща. Знаейки това потенциалните кредитори ще бъдат може би разколебани да отпуснат заема.

Тази система има двойно предимство - спрямо тази, при която дългът на диктаторите бива заличен впоследствие. На първо място няма да обезкуражава инвеститорите да дават заеми на легитимните правителства. Освен това, противно на ембаргото, от което може да се възползваш, заобикаляйки го, никой няма да се изкуши да даде заем на правителство, чийто дълг е обявен за омразен : просто няма да е рентабилно!

Въпросът за дълга на Ирак може да бъде повод за размисъл на международно равнище за задлъжняването на диктаторските режими. Той би могъл да доведе до система, в която репресивните режими да нямат повече възможността да ипотекират бъдещето на страната, освен че разрушават настоящето ѝ.

По БТА