Онкоболниците се роят и усвояват все повече пари, а смъртността расте

При намаляващо население в България имаме увеличаващ се брой лечебни заведения за онкология, които поглъщат все по-голям обществен ресурс и същевременно имаме увеличаващи се показатели за смъртност. Онкологичната помощ у нас е разпокъсана и малко болници осигуряват комплексна грижа на пациентите, докато повечето "усвояват" средства само от печелившите дейности, каквато е химиотерапията. В резултат: пациентите са неудовлетворени, лекуват се в условия на неяснота и несигурност и често умират в болки, оставени само на грижите на своите близки. Това сочат данните и опита, които бяха представени във вторник от инициативата на "Галъп" и специализирания сайт Clinica.bg "Индекс на болниците" с участието на специалисти и Националната пациентска организация.

Повече болници, повече пари, повече смъртност

От 2015 до 2021 година лечебните заведения, предоставящи онкологична помощ, са се увеличили от 16 на 42. Много малко от тях обаче осигуряват комплексно лечение: от диагностиката до смъртта на пациента. От всички 42 лечебни болници, които приемат онкологични пациенти, едва половината или 23 предлагат лъчелечение. Това означава, че пациентите в половината болници трябва да се лекуват на различни места, ако се нуждаят едновременно химиотерапия и лъчелечение.

Отново не всички болници, проследяват диспансеризирани пациенти. През миналата година има 69 хил. диспансеризирани пациенти в 32 лечебни заведения от всички 42.

Най-лошо е положението при палиативните грижи. През миналата година здравната каса е платила за палиативни грижи на 1657 души в 16 лечебни заведения, като обгрижваните пациенти намаляват спрямо предходни години. Парадоксално в София нито една болница не предлага палиативни грижи. Най-много – 357 пациенти са били обгрижени в КОЦ-Враца и в "Св. Марина" във Варна – 272.

Същевременно средствата за онколекарства, които са приложени във всички 42 болници нарастват от 246 млн. лева на 571 млн. лв в периода 2012-2021 г. В този период са навлезли множество иновативни и скъпи лекарствени терапии, част от които действително водят до по-висока преживяемост сред пациентите, но това не дава отражение върху цялостната картина на смъртността.

Първан Симеонов от "Галъп" посочи, че индексите на смъртност за 2012 и 2020 година за красноречиви и смъртността расте както като сурови, така и като стандартизирани данни.

Според данните на Европейския раков регистър (ENCR) през 2012 г. средната стандартизирана смъртност у нас от всички възрасти и сред двата пола (ASR (En) е била – 245, а през 2020 г. – 258.4. Като абсолютен брой починалите от онкологични заболявания през 2012 г. са били 17.9 хил. души, а през 2020 г. – 19.3 хил. В същото време населението у нас по данни на НСИ е намаляло от 7.2 млн. на 6.9 млн.

"Същевременно онези показатели, които засягат комплексността на услугата, качеството на лечението и на грижата и следователно удовлетвореността на пациентите намаляват", посочи Симеонов.

От какво се оплакват пациентите?

Станимир Хасърджиев от Националната пациентска организация (НПО) представи проучване за основните дефицити, които онкопациентите виждат в системата.

"На първо място като проблем се очертава лошото отношение към пациентите, което е особено характерно за онкозаведенията, където традиционно отношението не е добро и няма добра слава", посочи той. Пациентите са недоволни и от липсата на скринингови и профилактични програми за ранна диагностика. Индивидуалният подход при лечението и психилогическата помощ също са основни дефицити според пациентите.

Друг проблем за тях е, че не разполагат с ясно разписани стандарти и алгоритми, по които да протична тяхното лечение. "Въпрос на добра воля на лекаря е да сподели с пациентите как ще протече тяхното лечение, а за взимане на решение между лекар и пациент почти не може да става дума, каквато е стандартната световна практика", коментира Хасърджиев. Липсата на палиативни грижи също е съществен проблем и хора споделят, че са оставени да умрат без обезболяващи "като кучета".

"Като че ли спират да съществуват за системата тези пациенти в момента, в който вече не могат да им се прилагат скъпи лекарства. Оттам нататък тези пациенти остава да разчитат на своите близки и на благословия от Господ да не умират в мъките, в които много българи умират. Ужасяваща ситуация за XXI век в европейска държава", коментира Хасърджиев.

Бумащината и административните спънки, съпътстващи лечението също са проблем за онкопациентите, показва проучването на НПО.

Имитация на онкология

Д-р Димитър Калев, председател на Съвместната онкологична национална мрежа (СОНМ), заяви, че българската онкология няма съвременна организация.

"Липсват национални ръководства, основани на доказателства, върху които болниците да градят своите терапевтични и диагностични алгоритми. Липсват т.нар. стандартни оперативни процедури и затова пациентите не знаят как ги диагностицират и лекуват техните лекари. Няма всеобхватни ракови центрове, каквито има в целия цивилизован свят и които обхващат целия път на пациента от диагностицирането до смъртта. Няма кредитиране на онколозите – даден онколог до своята смърт се смята за всезнаещ и никой не контролира неговата експертиза. Няма програми за ментално здраве и палиативни грижи", обобщи той проблемите на онкологията.

По думите му "българската онкология имитира онкология".

"Тя лъже пациентите и обществеността, че е онкология. Аз твърдя, че на българската онкология не ѝ липсват европейски модели, не ѝ липсва и европейско финансиране. Липсва ѝ европейско мислене", заяви той. Калев посочи, че СОНМ от години се опитва да попълва тези дефицити, правейки национални ръководства, продължаващи медицински обучения, разработва програми за кредитиране на онколози и призова политиците да облекат този опит в политически и финансови рамки.

Липсва милосърдие

Доц. Николай Йорданов от Асоциацията на палиативните грижи в България посочи, че в последните години онкологичните заболявания от остри се превръщат в такива с хронично протичане и е време да говорим не само за преживяемост, но и за качество на живот.

Той е категоричен, че на здравеопазването му липсва милосърдие, а не му липсват пари.

"А когато няма милосърдие, медицината се превръща в търговия. Да сте виждали милосърден търговец? Защо парите се увеличават, а в България нямаме морфин таблетки за 15 лева на месец? Защото е евтин и не е финансово изгоден на фирмата да го внесе. А МЗ не казва на фирмите да го внасят, държавата е абдикирала", коментира той. По думите му палиативните грижи по същия начин не са привлекателни, тъй като са евтини.

Според него ако се вкарат още пари в системата, ще имаме ядрено-магнитен резонанс във всяка болница и инвазивна кардиология на всеки ъгъл, но пак няма да имаме добро здравеопазване, защото ще се разкриват само печеливши дейности, тъй като системата е изкривена.