Онколечението тъне в разделение между печеливш бизнес и неатрактивна комплексна грижа

Химиотерапията продължава да поскъпва, особено в няколко болници, а единици се занимават с палиативни грижи

Онколечението тъне в разделение между печеливш бизнес и неатрактивна комплексна грижа

Онкологичното лечение в страната продължава да е силно разпокъсано, като повечето болници се занимават приоритетно само с доходната част – химиотерапията и под половината лечебни заведения осигуряват комплексна грижа, включваща още лъчетерапия, диспансерно наблюдение и палиативни грижи. Това показват данните за онколечението по линия на НЗОК през 2018 година, оповестени от Индекс на болниците, съвместна инициатива на “Галъп“ и специализирания сайт Clinica.bg.

С навлизането на новите скъпи терапии стойността на онколечението продължава да нараства. Средната стойност на химиотерапията на един пациент за годината се е повишила от 10 257 лева през 2017 година на 13 400 лева през миналата година. В предходните пет години стойността на химиотерапията на един болен нарасна двойно – от 5 000 на над 10 000 лева.

Повечето онкодиспансери и водещи университетски болници, които предлагат комплексно онколечение, гравитират около средните за страната стойности на химиотерапията, но няколко клиники продължават да провеждат необяснимо скъпа химиотерапия, без да се занимават с останалите видове лечение и грижи.

Всички се занимават с химиотерапия

Общо 42 болници и онкологични центрове се занимават с лечение на пациенти с онкологични заболявания през 2018 година. Химиотерапия се е извършвала в 38 от тях срещу 41 през 2017 г.

Пациентите, които с а преминали през химиотерапия са били 31 022 срещу 31 878 за предходната година.

При средна стойност от 13 400 лева за химиотерапията на един пациент в няколко болници той достига 17 000 – 18 000 лева. Най-скъпо е лечението в Спациализираната болница по онкохематология – 22 000 лева, като там високият разход може да бъде обяснен с приложението на най-новите и скъпи лечения в тази област, които навлязоха през последните години. Други болници с по-висок от средния разход са “Сердика“ (18 226), “Сити Клиник“ (17 178), “Надежда“(16 919), “Дева Мария“ – Бургас (16 849).

На 822 лв. възлиза средната цена на опаковка, която е била използвана за химиотерапия през миналата година, като броят на употребените флакони е 505 334.

Причините за увеличаването на разходите за химиотерапия са различни.

Една от основните е навлизането на нови терапии, които повишават себестойността на лечението. Успоредно с това обаче продължават да съществуват и редица нерешени проблеми, които според специалистите повишават разходите немотивирано.

Сред тях са остатъчните количества при химиотерапия, които се изхвърлят от лечебните заведения, съмненията доколко се извършва генетично типизиране при назначаването на персонализирани терапии и се спазват фармакотерапевтичните ръководства.

Публична тайна е и че онкомедикаменти са отклоняват от онкоболниците и биват изнасяни, като през миналата година при акция на ГДБОП и специализираната прокуратура в две малки болници в София и Благоевград бяха задържани 7 души по обвинение в такава схема. 

Двете болници обаче са сравнително малки ползватели на онкомедикаменти с незначителен на фона на общия оборот от близо 400 млн. лева годишно.

Под половината болници предлагат лъчелечение и палиативните грижи

Почти без промяна е картината в страната при лъчелечението. През изминалата година от всички 42 лечебни заведения този вид терапия осъществяват 20 срещу 21 през 2017 година. Броят на пациентите, които са се получили лъчетерапия през 2018 г. са били 15 204 срещу 15 601 през предходната година.

Повишава се оказването на последващо наблюдение на пациентите. От 30 броят на лечебните заведения, които осъществяват тази услуга за година нараства на 33. Пациентите, които са били наблюдавани в тях пък достига 74 587.

За съжаление няма подобно положително развитие при палиативните грижи, които формират последната част от комплексната услуга при онкологичните заболявания. Едва 2 151 души са получили палиативни грижи, платени от здравната каса през миналата година срещу 2 181 през 2017 г.

Броят на лечебните заведения, които са предоставяли услугата през миналата година е бил 19 срещу 20 през 2017 г.

Реално обаче са функционирали още по-малко лечебни заведения, защото в 10 от тях за цялата година са били обгрижени по-малко от 50 пациенти, а ежегодно нужда от подобни услуги в страната имат над 17 000 души.  

Споделяне

Още по темата

Още от България