ООН ще има огромни главоболия, ако Асад падне от власт

Високопоставени служители, които анализират ролята, която ООН би могла да играе в Сирия ако Башар Асад падне от власт, твърдят, че световната организация ще бъде изправена пред сериозни предизвикателства, в това число дълбоко разделение между великите сили и отсъствие на опозиционен лидер.

Екипът от високопоставени служители на ООН, ръководен от заместник-генералния секретар Ян Елиасон, са ангажирани с консултации по сирийската криза и проучват възможните сценарии, като един от тях се очертава да е сходен с афганистанския. След свалянето на талибаните от предвожданите от САЩ чуждестранни сили през 2001 г. ООН бързо се намеси, за да запълни политическия вакуум, и събра в Бон световни лидери и видни афганистански личности, за да обсъдят бъдещето на страната.

Участниците в тази среща стигнаха на 5 декември 2001 г. до споразумение, което предвиждаше да бъде създадено временно правителство. Съветът за сигурност на ООН побърза да одобри споразумението за разпределение на властта, а на 20 декември единодушно даде мандат на многонационален контингент да съдейства на новото правителство за поддържане на сигурността.

Емил Хокайем, специалист по Близкия изток в лондонския Международен институт за стратегически проучвания, твърди, че в случая с Афганистан великите сили са били на единни позиции, което улесни първоначалния преход. "В случая със Сирия великите сили се боричкат помежду си", посочи той. Затова "за ООН ще бъде трудно да предприеме действия".

След като конфликтът в Сирия избухна през март миналата година, постоянните членове на Съвета за сигурност, които имат право на вето, застанаха на различни позиции. Русия, която е най-могъщият съюзник на Асад, и Китай наложиха вето върху три резолюции на Съвета за сигурност, подкрепени от САЩ, Великобритания и Франция, чиято цел бе да се спре кървавата разправа на режима с опозицията. Първите две резолюции трябваше да осъдят нападенията на сирийските власти срещу мирни демонстранти. Последната предложена резолюция обаче отиваше по-далече, като отправяше заплаха със санкции, ако президентът не изтегли незабавно тежкото въоръжение от населените райони.

Единственото нещо, около което се обединиха и петте страни, постоянни членове на Съвета за сигурност, беше мирният план от шест точки, разработен с посредничеството на специалния пратеник за Сирия на ООН и на Арабската лига Кофи Анан. Планът предвиждаше да бъде обявено примирие през август, след което да се пристъпи към преговори с водещото участие на сирийски представители с цел да се сложи край на конфликта и да бъдат удовлетворени желанията на сирийския народ.

Въпреки обещанията и на правителството, и на опозицията да изпълнят този план, примирие така и не бе обявено и сраженията продължиха да ескалират до точка, в която неотдавна конфликтът бе обявен за гражданска война. За мнозина дипломати и военни експерти планът на Анан е на практика мъртъв.

Не е ясно дали ако все пак Башар Асад падне от власт великите сили биха се обединили отново в рамките на среща на високо равнище от типа на състоялата се в Бон, за да начертаят пътна карта за Сирия.

За Обединените нации, които работят с правителствата на 193-те страни членки, първият въпрос е, ако Асад падне от власт, кой или коя политическа групировка би могла да го замести. В случая със Сирия става дума за разединена опозиция извън страната и неорганизирани групи от млади бойци вътре в страната, някои от които са обявиха за привърженици на Свободната сирийска армия. Опитите да бъде обединена опозицията и да се стигне до съгласие за излъчването на лидер непрекъснато се провалят.

Участниците в състоялата се по-рано този месец среща в Кайро на представители на опозиционните групировки се споразумяха по фундаменталните принципи за изграждане на Сирия в епохата след Асад и очертаха основните насоки за действие на опозиционните групировки през преходния период. Но разразилите се на срещата ожесточени препирни, прераснали на моменти до юмручен бой, и решението на една от сирийските кюрдски групировки бяха видимо доказателство за разнобоя сред опозицията.

Ендрю Таблър, старши научен сътрудник във вашингтонския Институт за близкоизточна политика, твърди, че дори ако Башар Асад се оттегли от властта протестиращите няма да опразнят улиците и Свободната сирийска армия няма да престане да се сражава, тъй като всички искат всъщност сегашния режим да бъде премахнат да корен.

"Така че онова, което ще се случи, е по-скоро "свиване" на режима, който ще продължи да контролира част от сирийската територия, докато опозицията контролира останалата част, както стана на Балканите", подчерта Таблър.

Пред 90-те години на миналия век на Балканите ООН успя да създаде безопасни убежища, но според Таблър в Сирия такива райони не биха могли да се отбраняват самостоятелно, така че този вариант едва ли ще сработи.

Ако Асад се оттегли, Съветът за сигурност на ООН може да даде мандат на мироопазващи сили, които да навлязат в Сирия, но за това ще са необходими няколко месеца преди частите да заемат позиции.

Само че членовете на Съвета за сигурност няма да действат прибързано и ще искат гаранции, че мирът ще бъде опазен - особено след като 300-членният екип от международни наблюдатели, изпратен в Сирия да следи за прилагането на мирния план на Анан, бе принуден да прекрати повечето от дейностите си заради ескалиращото насилие. На екипа бяха дадени още 30 дни, с вариант за евентуално продължение на мандата, ако правителството наистина спре да използва тежко оръжие и ако се стигне до значително намаляване на насилието.

"Идеята за мироопазващи сили на ООН може да ограничи разпространението на сектантските конфликти", подчерта Хокайем от Международния институт за стратегически проучвания. "Но засега не виждам някой да е готов да одобри изпращането на военни части", добави той.

След третото двойно вето - на Русия и на Китай - наложено на 19 юли, постоянният представител на САЩ в ООН Сюзън Райс заяви, че Вашингтон и други страни "няма да имат друг избор освен да се обърнат към партньорството и да предприемат действия извън Съвета за сигурност, за да помогна на сирийския народ".

Таблър от вашингтонския Институт за близкоизточна политика очаква от редовете на страните от групата "Приятели на Сирия" да изникне "коалиция на желаещите", които биха искали да видят Сирия управлявана от демократично правителство, от ключово значение за вземането на решения в епохата след Асад. Хокайем подозира, че непосредствените съседи на Сирия и някои страни от региона - Турция, Саудитска Арабия, Ирак и Йордания - ще играят по-важна роля в Сирия след Асад - като в същото време се обърнат към световната организация за подкрепа на своите действия.

След като предвожданите от САЩ международни сили свалиха Саддам Хюсеин от власт в Ирак през април 2003 г., дълбоко разединеният Съвет за сигурност - който отказа да даде мандат за командвана от САЩ интервенция - през отктомври същата година все пак одобри създаването на многонационални сили за поддържане на сигурността.

Ако веднага след оттеглянето на Асад от властта в Сирия навлезе "коалиция от желаещи", съставена предимно от страни от ислямския свят, тя би могла да преодолее сегашните противоречия и в крайна сметка да получи одобрението на Съвета за сигурност.

По БТА