ООН: В бедните страни може да има по-висока смъртност от коронавируса

Празни рафтове по магазините, сн, ЕПА/БГНЕС

Правителствата и здравните системи в богатите страни се мъчат да се справят с пандемията от коронавируса, което означава, че по-бедните държави може да бъдат засегнати по-тежко от вируса, разпространил се в тях, предупреждава високопоставен представител на ООН.

Мами Мизутори, която оглавява Службата за намаляването на риска от бедствия към ООН, казва, че здравните услуги са под стрес даже в развитите страни и че и те нямат достатъчно оборудване, за да помогнат на хората в нужда на фона на рязкото увеличаване на броя на заразените.

"Лесно можем да си представим, че ако става дума за страна, в която здравната система не е толкова съвършена, тогава това може да доведе до по-висока смъртност", казва тя от Женева в интервю за фондация "Томсън Ройтерс".

Карта за проследяване на коронавируса, изработена от университета "Джонс Хопкинс", показва, че в събота по света е имало над 150 хиляди потвърдени случая, а починалите надвишават 5600. Досега най-тежко са засегнати Източна Азия, Иран и европейските страни, но картата показва и малък брой случаи в около 20 африкански страни и повече из Централна и Южна Америка.

Даже в богатите части на света като Европа и САЩ вирусът показва как рискът засяга хората различно в зависимост от икономическия им статус, отбелязва Мизутори.

Хората, които живеят в бедност и липса на здравно осигуряване или постоянна работа, не могат да си позволят да боледуват или да пропуснат работа, казва тя и определя вируса като "проблем на справедливостта".

"Ние трябва наистина да гарантираме, че уязвимите са защитени", добавя тя.

На голям броя служители в офиси е било наредено или те са избрали да работят от дома, но това не е вариант за много хора. "Денят, в който няма да можеш да отидеш на работа, може да е денят, в който спираш да получаваш храна за себе си и семейството си", казва тя.

Ако коронавирусът се разпространи из бедните страни, икономическото въздействие върху индивидите вероятно ще бъда по-голямо, защото икономическите загуби биха заемали по-голям дял от брутния вътрешен продукт, добавя тя.

КЪМ КАТАСТРОФА

По-бавното разпространяване на вируса из Африка може да даде на континента ценно време, за да вземе превантивни мерки. Някои африкански страни като Руанда и Уганда са въвели стриктен контрол по летищата и прости хигиенни практики като поставяне на умивалници на публични места за измиване на ръцете.

"Има надежда, че бързо усвоените поуки от другите страни, където това стана по-рано, ще попречат да се стигне до сериозна ситуация в по-слабо развитите страни", казва Мизутори.

Според Малка Олдър, асоцииран изследовател в Центъра по социология на организациите има елемент на "паника сред елита", след като лидери, политици и видни лица от спорта са се заразили с вируса. "Част от причините за наблюдаваното глобално внимание са в това, че то засяга и богатите, повече отколкото доста други бедствия", казва тя.

Мизутори призовава правителствата да инвестират повече в своите здравни служби, вкл. в медицински персонал и събиране на данни, за да станат те по-гъвкави при заплахи за здравето, както те са решили преди пет години. През 2015 г., след епидемиите от Ебола,

МЕРС и птичи грип, повечето правителства подписаха пътна карта за превенция на бедствия, наречена Рамков документ от Сендай. В документа заплахите за здравето имат по-висок приоритет наравно с естествените рискове като земетресенията и наводненията.

Но държавите още не са въвели съвместните мерки, необходими за възпирането на епидемии като тази от коронавируса, казва Мизутори.

"Не сме направили достатъчно и това е много ясен зов за пробуждане на всички по света", казва тя.

По БТА

Споделяне

Още от Свят

Трябва ли България да спре Северна Македония за ЕС?