Опашка за книгата на Иван Костов пред Военния клуб в София

Стотици се наредиха на дълга опашка, за да вземат книгата "Свидетелства на прехода 1990 – 1999 г." на бившия премиер Иван Костов.

Хора на всякаква възраст стояха около два часа на тротоара пред Централния военен клуб в София, за да получат автограф от Иван Костов или просто да му стиснат ръката.

Иван Костов беше министър-председател в периода 1997 – 2001 г. Той е бивш лидер на СДС и ДСБ, бивш депутат и настоящ директор на Центъра за анализ и управление на риска.

В 448 страници събира спомените си за управлението на България в периода 1989 - 1999 г.

"В центъра на мемоарите си Иван Костов поставя страната и процесите, през които тя преминава до поканата за започване на преговори за членство в Европейския съюз в края на 1999 г. По този начин 47-ият премиер създава важен исторически документ, даващ началото на нов, необходим макар и болезнен разговор за пътя и цената на модернизирането и европеизирането на демократична България", съобщи издателство "Сиела".

В представянето на книгата участват писателят и главен редактор на издателство "Сиела" Захари Карабашлиев и проф. Калин Янакиев.

Ето какво казва проф. Янакиев:

"Драматичното десетилетие на прехода през погледа на държавника, реформатора, строителя на съвременна България Иван Костов – самото това прави тази книга изключително важен исторически документ, който със сигурност ще възбуди (или възобнови) обществения дебат около личността на големия политик. Само че в центъра на неговите мемоари стои не той самият, а страната ни – борбата за нейното демократизиране, модернизиране и европеизиране. И тъкмо тази – както ще се увери читателят – тежка, мъчителна борба е онова, което все още не е достатъчно (и достатъчно честно) осветлено за българското национално съзнание. А личното свидетелство на Иван Костов е от неоценима важност за това осветляване. Началото на усилията – в една собствено фалирала към началото на 1990 г. държава, разногласията вътре в СДС (на "перестройчици", реставратори носталгици и същински реформатори), непрекъснатата съпротива на бившите комунисти: всичко това – концентрирано в лица и събития, които помним, но за които все още трудно се ориентираме – е изложено с невероятна откровеност, непреборима обоснованост (и понякога безпощадна критичност и самокритичност) от големия държавник. След това – периодът на Виденовата криза и вече личното лидерство в процесите по нейното разрешаване от страна на Костов – трудните реформи, драматичните събития около войната в Югославия, решителният отказ да дадем небето си на Русия, осигуряването на бъдещето ни в ЕС и НАТО. Всичко това е разказано от автора на тези мемоари без самоизтъкване, но и без да са оставени без отговор нито една инсинуация и клевета, които и до днес следват министър-председателя (1997-2001 г.), оставил най-дълбоката диря в най-новата ни история".